Одиторите от Сметната палата, извършили проверката на дейността на държавното дружество “Монтажи”, имат много сериозни съмнения за извършени престъпления при ремонти на язовири през 2019 и 2020 г. Тази дейност беше финансирана от третото правителство на Бойко Борисов с общо 500 млн. лв.
Това потвърди бившият председател на Сметната палата Цветан Цветков в Студио България на Свободна Европа. Преди десетина дни той беше изненадващо освободен от поста с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход".
Официалните мотиви за това решение на парламента бяха, че мандатът на Цветков е изтекъл, че е забавил одитни доклади, че е засекретил доклада на институцията за дейността на “Монтажи” ЕАД, както и че не е предоставил на прокуратурата доклада на Центъра за градска мобилност, който е от 2016 г.
“От тези мотиви нито един не е състоятелен”, каза Цветков пред Свободна Европа, посочвайки, че по закон Народното събрание е трябвало да обяви конкурс за нов състав на Сметната палата, за да го освободи, тъй като мандатите на съпредседателите и членовете на органа също са изтекли.
По повод засекретяването на доклада за извършените от “Монтажи” ремонти на язовири той посочи, че това се е случило по разпореждане на прокуратурата, която води разследване по случая.
“Има издадено разпореждане от наблюдаващия прокурор, с което не ми се дава възможност да правя каквото и да било оповестяване на данни от одитния доклад. Мога само накратко да кажа, че колегите, които са извършили одита в „Монтажи“ ЕАД, имат много сериозни съмнения за извършени престъпления”, каза Цветков.
Той добави, че по този казус за първи път Сметната палата е решила да изпрати на прокуратурата целия доклад, а не само отделни констатации от него - “поради много сложната обвързаност на извършените нарушения от отговорните длъжностни лица”.
По повод извършените одит на дейността на друго държавно дружество - “Автомагистрали”, което е обект на разследване за източване на стотици млн. лв. от строежа на магистрала “Хемус”, Цветков коментира, че с колегите му са били първите разпитани свидетели по този казус.
“Веднага след като беше получен в прокуратура, ние заедно с моите колеги бяхме извикани Националната следствена служба и бяхме разпитани. Фактически ние бяхме първите разпитани по този доклад. Оттогава нямаме никаква информация какво се случва”, каза той.
По думите му прокуратурата проверява с години общо 17 доклада на Сметната палата: “Периодично ние изискваме информация от прокуратурата да ни уведоми какво се случва с тези доклади. Информацията е следната - или, че не е образувано досъдебно производство, или, че още се работи по него.”
Цветан Цветков каза още, че в момента одитната институция прави проверка на държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” за похарчените над 400 млн. лв за удълбочаване на Варненското езеро. То съвпадна с плановете на почетния председател на ДПС Ахмед Доган да развива пристанището на ТЕЦ “Варна”, което се намира там и е негова собственост.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Your browser doesn’t support HTML5
Прокуратурата проверява с години 17 доклада на Сметната палата
Ето пълния текст на интервюто:
- Как се случи вашето освобождаване. Разкажете как протече последният ви ден като председател.
- Той фактически е последен половин ден, защото нямах цял ден. Знаете, че решенията на Народното събрания влизат веднага в сила, така че и решението, с което беше прието моето освобождаване влезе веднага в сила и аз имах може би половин работен ден на 20 януари. Как се случи. Като всеки един нормален работен ден в Сметната палата, така започна и този. После получих обаждане от служител в Народното събрание, който ми каза да се явя в Народното събрание, тъй като е внесено проекторешение за моето освобождаване. Естествено бях изненадан. Веднага се отзовах на тази покана.
Отидох в Народното събрание. Бях посрещнат от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов. Помолиха ме да изчакам. Изчаках колкото е нужно и когато започна разглеждането на проекторешението в пленарна зала, бях поканен да вляза. И там на място се запознах с мотивите за моето освобождаване.
- А те са?
- На първо място, че ми е изтекъл мандатът. На второ място, че има одитни доклади, които са забавени от мен. На трето място, че съм засекретил доклада на „Монтажи“ ЕАД. И на четвърто място, че не съм предоставил на прокуратурата доклада на Центъра за градска мобилност, който е от 2016 г.
- Какъв е вашият отговор на тези мотиви?
- От тези мотиви нито един не е състоятелен. Първо, да, моят мандат е изтекъл, както и на моите колеги – съпредседателите и членовете, както и са изтекли мандатите на още 80 висши държавни длъжности. Но съгласно Закона за Сметната палата, въпреки че ми е изтекъл мандатът, аз продължавам да изпълнявам моите функции до избор на нов председател. Тоест аз съм в хипотезата на удължен мандат. И това, което трябваше да направи Народното събрание, за да ме освободи, е, че трябваше да има процедура за избор на нов председател.
Когато съм с изтекъл мандат, моята смяна може да стане само с избор на нов председател, какъвто не беше избран. А аз бях освободен съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за Сметната палата, според който се налага освобождаване на председателя в случай на извънредни обстоятелства каквито могат да бъдат например по негова молба, в случай на конфликт на интереси, в случай на неизпълнение 6 месеца на задълженията си, смъртен случай, несъвместимост и така. В случая нито една от тези хипотези не беше налична, за да приложи този член.
- Какво открихте в „Монтажи“ и по каква причина не изнасяте данни от тази проверка?
- Има издадено разпореждане от наблюдаващия прокурор, с което не ми се дава възможност да правя каквото и да било оповестяване на данни от одитния доклад. Мога само накратко да кажа, че колегите, които са извършили одита в „Монтажи“ ЕАД, имат много сериозни съмнения за извършени престъпления.
- От кого?
- От съответните служители, които са посочени в доклада. За първи път Сметната палата се натъква на такъв случай, в който нямаме отделни констатации, съдържащи данни или съмнения за извършено престъпление. За първи път имаме констатации, които са взаимообвързани и няма как да кажем коя част от одитния доклад трябва да се изпрати на прокуратурата и коя трябва да бъде оповестена.
Както е при други одити, които сме извършвали – констатациите се изпращат до прокуратурата, останалата част от доклада може да се оповести на нашата интернет страница. Този път поради много сложната обвързаност на извършените нарушения от отговорните длъжностни лица от „Монтажи“ ЕАД, ние взехме колективно решение на Сметната палата целия доклад да бъде предоставен на прокуратурата.
- Тоест говорите за голяма схема. На каква стойност?
- 500 милиона е стойността на извършените ремонти, но повече от това няма да кажа.
- Кой е ревизираният период?
- Не си спомням. Може би 2019-2020 г. или 2020 – 2021 г.
Вижте също 100 млн. лева за една нощ и „договори на око“. Как са харчени пари за пътища и язовири?- Тоест по време на управлението на ГЕРБ?
- Когато се говори за търговски дружества, не е добре да се асоциират с политически партии, защото политически партии имат много членове, но тези търговски дружества се управляват от определени хора. Дори тези хора да са членове на партията, може да няма връзка с партията. Така че конкретно със случая с това търговско дружество – там си имат управителен съвет, имат си ръководство, които си носят отговорност. Те са част от Държавната консолидационна компания, тя също си носи отговорността. И затова в нашите одитни доклади ние конкретно посочваме кой е виновен за допуснатите нарушение и не е хубаво така да се генерализира.
- Но на практика вие, вкарвайки това в прокуратурата, лишавате обществото от възможността да знае какво се е случвало в „Монтажи“ ЕАД.
- Да, така е и по този начин ние нарушаваме един от основните принципи в работата на върховната одитна институция – публичност и прозрачност. Но Законът за Сметната плата ни задължава да го направим това нещо, за да не възпрепятстваме наказателния процес.
- Какво се случи с „Автомагистрали“? Друга ваша проверка, която също отиде в прокуратурата.
- Този одит приключи юни месец 2021 г. Ние също предоставихме този одитен доклад на прокуратурата. Веднага след като беше получен в прокуратура, ние заедно с моите колеги бяхме извикани Националната следствена служба и бяхме разпитани. Фактически ние бяхме първите разпитани по този доклад. Оттогава нямаме никаква информация какво се случва.
- Тоест влизат докладите в прокуратурата и нещата приключват?
- Периодично ние изискваме информация от прокуратурата да ни уведоми какво се случва с тези одитни доклади, тъй като ако не са образували досъдебно производство, ако не правят някакви проверки, да ни ги върнат, за да можем ние да го оповестим на нашата интернет страница.
- И те какво ви казват?
- Отговарят ни различно за всеки различен доклад.
- За „Монтажи“ ЕАД какво ви казаха?
- Даже и не сме получили информация, тъй като там беше съвсем скоро изпратен този доклад.
- За „Автомагистрали“ какво ви казаха?
- За тях също нищо, тъй като това са тези съвсем наскоро изпратени одитни доклади. Говоря за доклади, които са изпратени преди 2 и повече години.
- Какво ви казват по тях?
- Трудно мога така да се сетя. Мога да ви кажа, че техният брой е 17.
- По 17 доклада нямате информация какво се случва?
- Имаме информация, но информацията е следната – или че не е образувано досъдебно производство или че още се работи по него.
- 17 ваши проверки са в прокуратурата и по тях не се изнасят данни.
- Да.
- И проверките не са приключили от страна на прокуратурата.
- Да, но това са отделни части от одитни доклади, не са цели одитни доклади както е в случая с „Монтажи“ ЕАД.
- Имате ли спомен на колко години е най-старият доклад, който е в прокуратурата?
- Не мога да се сетя.
- Повече от 5 години ли е?
- Има някои доклади на повече от 5 години, да.
- Повече от 5 години си стоят в прокуратурата на трупчета. Добре, понеже говорим за държавните дружества. Една от проверките, които започвате тази година е свързана с пристанищна инфраструктура и най-вече за това, което се извършва във Варненското езеро, свързано с удълбочаването на пристанището, с което е свързан почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Вие се самосезирахте по този случай. Мислите ли, че има връзка между вашето освобождаване и проверките, които предстои да направите?
- Нека да използвам точния термин. Ние не сме се самосезирали. Този одит е предвиден в програмата за одитна дейност на Сметната палата за 2022 г.
Вижте също Заради Доган или не. Мръсните води продължават да изтичат във Варненското езеро- Добре, инициативата е ваша, не ви е възложена, не ви е възложен от друг държавен орган.
- Нека да кажа за вашите зрители и слушатели, че планирането на годишната програма на Сметната палата е един много организиран, структуриран и дисциплинирано изпълняван процес. Той е свързан с един анализ, който продължава около 4 месеца, за да преценим кои обекти да предвидим за одит за одит следващата година. По същия начин е и с една група от търговски дружества, говорим за държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. То е в сектора „Транспорт“. Секторът „Транспорт“ има определен брой дружества, ние извършваме анализ на техните показатели, след това проверяваме дали има медийни публикации, свързани с тяхната дейност и други фактори допринасят.
В случая с пристанището. Колегите предложиха да бъде включен за одит в нашата програма за миналата година, тъй като те имаха инкасирани загуби през последните години първо. Второ, имаха голям на брой проведени обществени поръчки. И трето, вече публикации в медиите за този договор, който е сключен с процедурата инхаус с дъщерно дружество, което съгласно публикациите в медиите няма капацитет да извърши поръчката. Тъй като това прилича на предишните ни два одита, колегите предложиха да бъде включен в нашата програма за одит.
- Вие какво установявате до този момент и кои Ви бяха сигналните лампи, за да се насочите именно към проверка на „Пристанищна инфраструктура“?
- В момента се извършва одит. Когато той приключи колегите ще отразят в одитния доклад всички факти и обстоятелства, които са установили. Пак да кажа, че този одит беше планиран поради влошеното финансово състояние на държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Отчитаха се загуби през последните години, нарастване на техните задължения. Освен това голям брой обществени поръчки, които са проведени за одитирания период. И не на последно място – медийните публикации.
- Имало ли е коментиране с Вас от страна на политически или други представители?
- Малко преди да се закрие 47-ото Народно събрание беше подготвено такова решение да ни се възложи на нас такъв одит от парламента. Беше подписано от депутати мисля, че от БСП и „Демократична България“, ако си спомням точно. Но тогава ние проведохме една среща с тях и им казахме, че този одит е планиран и ще започне, може би, в четвъртото тримесечие на годината.
Те искаха веднага да започнем – май или юни месец някъде беше. Ние казахме: „нека да се изчака малко. Ние сме си го планирали този одит и ще го извършим в сроковете, в които сме си го определили“.
- Друг одит, който е предвиден във Вашата програма, е Българската банка за развитие (ББР). Също така тема, която в последните две години е изключително популярна. Там какво Ви притеснява?
- Това, което там ни притеснява, е с по-конкретни измерения, тъй като при одита на Министерството на икономиката (МИ), одит, който целеше да установи как МИ упражнява своите функции и отговорности като пренципал, върху търговски дружества, в които то упражнява правата на собственик.
При този одит, изследвайки как министъра на икономиката упражнява правата на собственик в тези търговски дружества с държавно участие, едно сред които е ББР, колегите установиха някои слабости и пропуски в управлението на ББР. Които наложиха ние да предвидим отделен одит на ББР през 2022 г.
Вижте също Изпълнява ли ББР функцията си? Пеевски, Гайтански, Домусчиев и това, което ги свързва- Кои са тези слабости и пропуски, защото за ББР от доста години има публикации, в които се обясняват зависимости, обвързаности между конкретни фирми. Пари, които се дават в големи обеми на конкретни фирми. Защо сега?
- В подробности не си спомням, но Вие го казахте. Т.е. ББР не изпълнява основната задача, за която е създадена, а именно да финансира и да подпомага малки и средни фирми, а не да се предоставят кредити на фирми, които са, да кажем, финансово по-добре, по-големи фирми. Така че не изпълнява своята основна задача.
Но може ли само да поясня, че ББР беше предвидена в нашата програма и за 2020 г., но тогава отпадна, тъй като ни се възложиха допълнителни одити от парламента. За сметка на тези одити трябваше да отпаднат други и отпадна този на ББР. Така че две поредни години ББР във фокуса на вниманието на Сметната палата, но редът и дойде през миналата година.
- Това някаква тактика ли е, по този начин да ви насочват вниманието към други одити?
- Не е тактика. Законът за Сметната палата дава такава възможност на Народното събрание да възлага до пет одита годишно на Сметната палата по преценка на народните представители.
- Питам Ви, защото това са държавни предприятия, за които от години има сигнали за това, че в тях, може би, има нередности. На журналистите им е изключително трудно да достигат до информация, но успяват да изкарват някакви данни. И сега промени ли се нещо в политическата ситуация, така че да почувствате свободата да се насочите натам.
- Не, няма връзка с политическата ситуация. Има връзка с човешките ресурси, с които разполага Сметната палата, тъй като, когато говорим за търговски дружества и политически партии, одитите им са възложени, те са в обхвата на дейност на една дирекция в Сметната палата. Това е дирекция „Специфични одити“. Там работят между 30 и 35 колеги. И когато имаш често предизборни кампании, когато парламентът ви възлага одити, естествено че ще отпадат одити от твоята годишна програма. Които одити, пак да кажа, са определени на база на оценка на риска.
- Какъв е рискът в „Български пощи“, които също ще одитирате? Вие не сте в институцията, но все пак ще има одит.
- Все пак до етапа на връчване на одитния доклад на ръководителя на Български пощи, на бившия ръководител на „Български пощи“, така че готов е проектът на одитен доклад. Той е връчен. Мисля, че тази седмици може би ще изтече срокът, в който те имат право да изразят своите възражения по нашия одитен доклад, след което колегите ще изготвят заключение и окончателния одитен доклад.
Вижте също След кибератака с руски почерк: Калина Константинова поиска оставки в "Български пощи"- Големи ли са нарушенията?
- Не мога да ги коментирам, тъй като законът...
- Не ви питам в конкретика. Питам големи ли са? Има ли? Няма ли?
- Нека да кажем така – българското общество ще получи отговори на въпроси, които години наред се задават във връзка с управлението на „Български пощи“ и „Български пощи“ се нарежда до тези търговски дружества като „Топлофикация София“, БДЖ, за които сякаш времето е спряло.
- И кой е въпросът, на който ще получим отговор?
- Нека да излезе одитният доклад и ще видите. Защо това дружество, нали всеки български гражданин е влизал в пощите. Като влезе в една поща, в един пощенски клон, какво ви прави впечатление? Променил ли се е този пощенски клон?
- Че е останал в 62-ра година.
- Да, както и „Топлофикация“ работи с производствени мощности, които са от 60-те или 70-те години, а технологията е от 50-те години. Вместо предвидените средства по инвестиционния план да ги насочи към технологезиране и технологично обновяване на „Топлофикация“. По същия начин е с пощите. Нека да излезе докладът и ще се запознаете.
- Къде отиват тези средства, които са предвидени за модернизация?
- За „Топлофикация“ ли?
- За „Български пощи“.
- Не, аз казах за „Топлофикация“. За „Топлофикация“ отива, за да се плащат вредни емисии. За това отиват.
- А, „Български пощи“?
- За „Български пощи“ се въздържам от отговор на въпросите Ви, тъй като предстои да бъде приет одитният доклад. А, тъй като са във фаза, в която отговорните лица трябва да представят своите възражения. Може тези възражения да доведат до промяна на някои констатации. Така че нека да изчакаме да излязат окончателните констатации на одитния доклад.
- Отклонявани ли са средства там?
- Не мога да Ви отговоря.
- Да се върнем на политически партии в такъв случай, защото това, което каза Десислава Атанасова, беше във връзка със скандала с Нексо и за това, че "не упражнявате никакъв контрол върху финансирането на политическите партии“.
- Това е дълбоко невярно, че не упражняваме никакъв контрол. Сметната палата упражнява много стриктен контрол върху финансирането на политическите партии, както по Закона за политическите партии, така и по Изборния кодекс. Това не е моя оценка. Това е оценка на редица международни наблюдатели. Знаете че при всяка изборна кампания имаме международни наблюдатели, които наблюдават не само как се провежда изборния процес, но и как се финансират участниците в предизборните кампании.
Така че нашият контрол е много ефективен и ние не приемаме една такава оценка от г-жа Атанасова. Не само аз, това е и обида за моите колеги, които работят в дирекция специфични одити.
Вижте също "Много повече политика, отколкото криминални действия". Силвия Великова и Йоан Запрянов за случая с Нексо- Аргументите им бяха свързани с това, че има еднакви дарения, направени от хора, които работят на едно и също място и направени на практика по едно и също време. Т.е. зад това нещо прозира, че парите очевидно през фирмата са разпредели през служители и по този начин са влезли в кампанията на политическата партия.
- Такива умозаключения не знам колко почиват на реални факти. Но Сметната палата не е задължена да извършва такива проверки, за да установим причините за направеното дарение. От нас се изисква, съгласно Изборния кодекс, да проверим доколко размера на направеното дарение е в съответствие с доходите на дарителя. Нищо повече от това.
- Еднотипните дарения не са ли повод да се направи проверка и допълнителен анализ. Подобни едонтипни дарения имаше и в къмпанията на президента Румен Радев при първия му мандат, където хората дори не знаеха, че са дарявали пари.
- При този случай, за тези еднотипни дарения, тогава, по преценка на одитния екип се реши да се провери дали тези дарители са направили това дарение и тогава бяха изпратени писма до тези дарители, тъй като ние разполагахме с техните имена и адреси. Някои от тях потвърдиха, че са направили дарения, други не ни отговориха. До тук стигат нашите правомощия.
- Къде отиде този доклад?
- След това този одитен доклад беше изискан от прокуратурата и ние им го предоставихме.
- И?
- Не мога да ви кажа какво се е случило с него.
- Има ли някакво движение?
- Аз не си спомням. Нямам информация.
- Питали ли сте?
- Питали сме, но не мога да си спомня какъв е бил отговора на прокуратурата.
- В момента законът предвижда даренията за политическите партии да се извършва само от физически лица. Компании не могат. Това проблем ли е?
- Не е проблем. Проблем е, ако се извършват от юридически лица, защото това е индикатор за скрити зависимости. Юридически лица могат да участват в обществени поръчки или по друг начин да получават финансиране от държавата. Независимо дали си частно или държавно дружество. Това, което е проблем е и няма политическа воля да се реши е каква система на финансиране трябва да имат нашите политически партии. Има два модела в света. Ние предлагаме смесен модел. Единият модел е чрез държавна субсидия. Другият модел е изцяло с дарения, както е в САЩ.
В България се прилага смесен модел – от една страна получаваш държавна субсидия, от друга страна получаваш и дарения. Тук Сметната палата е затруднена, тъй като се касае за държавна субсидия – това са публични ресурси. Това можем да го проверим. Това точно е в обхвата и правомощията на Сметната палата. Но когато се касае за дарения от физически лица, ние не можем да проверяваме физически лица. Когато се касае за дарения на физически лица, тук водеща роля трябва да има НАП, тъй като в НАП е цялата информация. В техните масиви има цялата информация за тези дарители. Не само доходите от трудови възнаграждения, но и от други източници – от наеми, от наследство, например.
- Ясно ли е кога спират даренията за политическите партии и инициативните комитети, когато приключат изборите?
- Не. Това е друг пропуск на нашето законодателство, че няма ясно определена дата, на която приключва финансирането на предизборната кампания. Имаме случаи, когато предизборната кампания е приключила пък партии или инициативни комитети продължават да получават дарения от дарители. Понякога в особено големи размери. Имахме едни случаи на дарения по 30 хил. лв. бяха получени след приключване на предизборната кампания.
- Това какво означава?
- Аз като гражданин си задавам въпроса, ако тази партия беше загубила изборите или този кандидат на съответния инициативен комитет, дали щеше да получава такива дарения. И въобще щеше ли да получава дарения? Затова е много важно в Изборния кодекс да се определи краен срок за приключване на финансирането на предизборната кампания. Защото има и друг проблем.
Когато се касае за инициативен комитет, когато приключи предизборната кампания, те винаги приключват с неизпълнени задължения. Не са се разплатили с доставчици на различни услуги, например медийни услуги. Инициативният комитет е временно формирование. Той няма как да получи приходи и с тези приходи да плати задълженията си. И се оказва, че този доставчик на медийна услуга може да се яви като дарител на на този инициативен комитет, когато изтекат давностните срокове и тези вземания на доставчика на медийни услуги стават неизискуеми.
- Инициативните комитети са характерни за независимите кандидат-президентски двойки.
- Да.
- Това значи ли, че инициативните комитети трябва да харчат толкова, колкото имат и да знаем, че в момента, в който сложим точка на изборите, нещата приключват.
- Точно така. Инициативният комитет трябва да се простира според приходите, които е получил. Не бива да поема задължения, които не може да ги разплати.
- Следва ли санкция?
- Не следва никаква санкция, тъй като трябва да минат три или пет години и след тези пет години инициативният комитет вече го няма. Той е временно формирование. Затова, когато бях извикан за изслушване в бюджетната комисия за случая Нексо, денят преди да бъда освободен, с моите колеги апелирахме да започне един широк дебат за тези инициативни комитети – какво се случва с тях. Защото, когато те бяха регламентирани в Изборния кодекс, те бяха някакви изключения, сега виждаме, че при последните изборни кампании те не са изключения. Инициативният комитет става предпочитана форма за участие в предизборната кампания.
- Заради парите ли?
- Не знам защо. Може би, за да се дистанцират от политическите партии.
- Има ли към този момент инициатива от страна на депутати за това да бъде сезиран Конституционния съд за вашето освобождаване?
- Аз нямам информация да има такава инициатива, но апелирам към народните представители от всички политически сили, тъй като, ако се подаде конституционна жалба в Конституционния съд за отмяна на това незаконосъобразно решение, това ще бъде защита на независимостта на Сметната палата, която е върховната одитна институция на републиката и ще бъде защита на независимостта на всички конституционно установени органи.
- Виждате ли политическа атака или намеса във вашето освобождаване?
- През цялото време, докато бях начело на Сметната палата, с моите колеги сме били равноотдалечени от всички политически сили и фактът, че осем години не сме се замесили в нито един скандал, включително и политически е красноречив.
- Кой има интерес от това скорострелно освобождаване?
- Бъдещето ще покаже.
- Как?
- Нека да почакаме да мине малко време.
- Какви ще са знаците?
- Знаците ще ги видим.