Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за финансов надзор (КФН) не са открили нарушения на криптобанката Нексо, но и не им е работа да се занимават с проверки на компанията. Това казаха директорите на двете институции пред временната парламентарна комисия, която беше сформирана по казуса "Нексо".
Прокуратурата влезе в офисите на криптобанката Нексо на 12 януари 2023 г. в София по разследване за "организирана престъпна група, създадена с цел извършване на финансови престъпления". Обвинени бяха четирима души от компанията. Нексо отхвърли всички обвинения и каза, че ще съди българските институции за 1 млрд. долара.
По искане на прокуратурата НАП е започнала проверки и на "множество" физически лица, свързани с криптобанката Нексо, каза директорът на агенцията Борис Михайлов. По думите му "не е работа на Националната агенция за приходите да разследва всички дарители на политически партии".
До момента българската компания, която управлява Нексо, е платила всичките си задължения към НАП, каза още Михайлов и представи какви са новите проверки по случая:
По думите му Сметната палата е предоставила на НАП информация за даренията, направени от тези физически лица. Според нея 15 служители на Нексо са дарили пари на "Да, България".
По време на изслушването си в парламента председателят на КФН Бойко Атанасов каза, че не е в правомощията на небанковия регулатор да извършва проверки.
"Криптовалутите, за разлика от валутите, нямат характер на финансов инструмент. Те не са признати в Европа и в България като такъв. Поради тази причина не подлежат на регулация от КФН", каза той.
По думите му Нексо и нейните свързани компании в България не са лицензирани и съответно не подлежат на контрол от КФН. По-рано министерството на финансите каза, че там не е постъпвала информация за проблем с дейността на Нексо.
Към КФН са получени шест сигнала от чуждестранни граждани, свързани с дейността на Нексо, каза Бойко Атанасова. Три от тях са насочени към Българската народна банка (БНБ), а един - към НАП. Шефът на НАП каза, че сигналът е препратен към БНБ, тъй като става въпрос за вид банкови услуги и не е за НАП.
Във вторник беше последното заседание на комисията, на 3 февруари с указ на президента Румен Радев 48-ото Народно събрание приключва работа. На заседанието не се появи главният прокурор Иван Гешев, който беше поканен да изнесе предоставената пред медиите информация. Временната комисия ще излезе с препоръки към следващото Народно събрание да продължи работата по казуса.
Първоначално прокуратурата каза, че случаят е започнал след сигнал от чуждестранни служби за съмнителни трансакции. Главният прокурор Иван Гешев каза пред правната комисия на парламента, че "всичко това е започнало в САЩ". Нексо отхвърли тези твърдения.
По-късно председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) Пламен Тончев съобщи, че българска финансова институция е подала сигнал в ръководената от него институция срещу компанията Нексо през юли 2022 г.
Your browser doesn’t support HTML5
Случаят с Нексо беше изваден, за да удари ПП и ДБ. Силвия Великова и Йоан Запрянов пред Свободна Европа