Макс, котарак от породата Мейн Куун, е роден в Одеса през 2016 г. Преди две години той и стопаните му се преместват в град Буча край Киев, който по-късно се превръща в символ на жестокостта на руската армия. Макс оцелява по време на окупацията, отвлечен е от руски военни, бяга от тях в Беларус, но с помощта на добри хора се връща при своите хора. Сега живее като бежанец.
Историята разказва пред Current time неговата стопанка Алена Гончарова.
Живот в окупация
Сутринта на 24 февруари 2022 година, когато руските самолети вече бомбардират украински градове в започната току що от Владимир Путин война, Макс излиза на разходка. Стопаните му живеят близо до летище "Антонов" в предградието Гостомел, което руските военни атакуват в първите часове на пълномащабното нахлуване. Звуците от експлозиите стават все по-силни. Алена седи на леглото, прегърнала сина си, но не бърза да тръгне.
Съпругът на Алена знае за войната от първа ръка. Николай е от Донецк. Той си спомня 2014 година, когато започна руската агресия срещу Украйна и военните действия в Донбас.
Преди Русия да нападне на 24 февруари, в семейството не се говорело за война, "тъй като е невъзможно да я обясниш на човек, който не е видял какво е войната", казва жената. "Четяхме новините и разбирахме, че нещо се случва, но дори не можехме да си представим какво започна на 24 февруари", добавя - затова в първите часове не бързали да си тръгнат от Буча.
Алена и малкият ѝ син
Съпругът на Алена все пак я убеждава да напусне града. Решават, че тя ще отиде с детето в Житомир. Двамата бързат да се приготвят и не могат да намерят Макс, който се разхожда. Николай планира да изпрати жена си, а след това да се върне за вещите ѝ и Макс. Но не успява да стигне навреме. Руските военни вече са влезли в Гостомел.
"Буча вече беше окупирана и руски войници се бяха настанили в къщата ни", спомня си Алена. Поставили и БТР в двора. Съседите не можели да намерят и да приберат Макс, тъй като самите те са били в мазето си от десет дни заради постоянния обстрел. "По-късно те бяха изведени по коридор. Казаха ни, че Макс е бил видян в града", казва Алена.
Отвличане и бягство
На 31 март руската армия напуска Буча набързо, оставяйки след себе си масови гробове, разграбени къщи и десетки доказателства за зверства и военни престъпления. Родителите на Алена се връщат в града. Разказват, че домът на дъщеря им е опустошен. Намесват се и сапьори - в детската стая намират граната. "Не мога да коментирам действията на хора, които по принцип не са подвластни на човешката категория", казва Алена за руските войници.
А от Макс вече няма и следа.
Граната в стаята на детето
Къщата на Алена, след като руските войници са я напуснали
Алена започва да търси котарака. Публикува обяви в социалните мрежи, но без успех. Месец по-късно получава обаждане във Viber от непознат номер от Беларус. Жена, която се представя като Елена, ѝ казва, че Макс е при нея. Първоначално Алена не вярва, но жената ѝ изпраща снимка.
Оказва се, че руските военни са отвлекли котарака и са го транспортирали до Беларус с БТР. Близо до Гомел обаче Макс успява да избяга, отива при местна жителка и остава при нея. Той носи нашийник с медальон, на който има QR код с контактите на Алена. Така Елена я намира.
Срещата със семейството
Доброволци от Беларус помагат на Макс да получи нов ветеринарен паспорт и чип. Котаракът е предаден на полски доброволци на границата, които по-късно го връщат на Алена. По това време тя е в Чехия, докъдето е стигнала при бягството си от войната.
Алена разказва, че Макс е бил поразително различен след окупацията и отвличането- отслабнал, без апетит. Освен това е залят с нещо лепкаво и се налага да подстрижат козината му.
Жената благодари на всички, които са помогнали на Макс да се върне в семейството. Тя и Елена още поддържат връзка. "Само не обсъждаме политиката, когато говорим. Това е въпрос на принципи...", казва Алена.
Макс е от Украйна, но е спасен от жена от Беларус - страната, която подкрепя Русия във войната
Семейството вече живее във Валенсия, Испания.
А Макс е в добро състояние. Отнело му е две седмици време да се адаптира към живота в чужбина. "Но има голям апетит, играе, разхожда се и е непослушен". Последното е доказателство, че всичко е наред.
Алена мечтае да се прибере в Украйна възможно най-скоро, но "не и в Буча, не и в тази къща". Вероятно завръщането ще е в родната ѝ Одеса или в Киев.