Защита на небето. С какво Украйна се брани от руските ракети

От началото на непредизвиканата военна агресия на Русия срещу Украйна руските сили почти непрестанно провеждат ракетни и артилерийски атаки, а все по-често и нападения с дронове. Досега най-сериoзна беше атаката от 15 ноември, когато повече от 100 руски ракети бяха изстреляни срещу десетки градове и области, както и срещу част от ключовите инфраструктурни обекти в Украйна.

Киев разчита основно на отбранителни системи от ерата на Съветския съюз, каквито са например С-300. След като отбраната на небето на Украйна стана ключов приоритет, Западните страни започнаха да предоставят по-модерни устройства.

Ето няколко от системите, които помагат на Украйна да се отбранява от въздушните атаки.

С-300: Стара, но мощна

С-300 е зенитно-ракетна система с широк радиус на действие. Тя е разработена в Съветския съюз през 60-те и 70-те години на миналия век. Може да се използва срещу летателни апарати, крилати и балистични ракети.

Най-малко 17 държави, сред които Украйна, Русия, България и още няколко членки на НАТО разполагат със С-300. Въпреки че това е отбранителна система, по всичко личи, че Русия е променила предназначението ѝ и я иползва и за поразяване на наземни цели. Това е и причината, заради която първоначално имаше объркване чии са ракетите, които паднаха в Полша през ноември.

Преди инвазията Украйна разполагаше с около 250 системи С-300 по данни на Международния институт за стратегически проучвания. Още няколко бяха доставени от февруари 2022 г. досега като част от пакети военна помощ. Не е ясно колко са унищожени от руските сили.

ИРИС-Т: Първата модерна западна система

На 11 октомври 2022 г. Украйна получи първите си модерни системи за отбрана от Германия. Това са ИРИС-Т – едни от най-модерните ПВО системи в света.

През юни германският канцлер Олаф Шолц обеща, че четири подобни системи ще бъдат доставени, което трябваше да се случи до края на годината. Вълните от смъртоносни руски атаки обаче забързаха процеса.

Украйна вече разполага с една батарея, която включва радар, командно-контролна система, както и три пускови установки, които могат да изстрелят 24 ракети. През 2023 г. се очакват още три батареи.

Предполага се, че ИРИС-Т може да защити цял град от ракети, които са на разстояние 40 км. Системата разпознава и нисколетящи ракети (като „Калибър“), както и дронове. Това се случва благодарение на радара, който използва данни от множество източници.

ИРИС-Т се произвежда в югозападна Германия и е относително нова система. Тя се разработва от 90-те години на 20 век, а тестовете на най-новата ѝ версия приключват през 2021 г.

NASAMS: Доставките на Запада продължават

На 7 ноември Украйна получи и друга доставка на усъвършенствани ПВО-системи. Това са NASAMS, доставени от САЩ.

NASAMS са разработени през 90-те години в съвместен проект между САЩ и норвежки компании. Същата система участва в отбраната на небето над Вашингтон. Това е система със среден обхват, която е снабдена с три пускови установки, които могат да пренасят до 18 ракети (по 6 всяка).

Радарът използва данни от множество източници, което позволява да прихване цели отвъд вузиалния диапазон. Системата може да действа едновременно срещу множество цели и това прави по-малка вероятността защитата ѝ да бъде преодоляна от голям брой ракети.

Системата използва ракети AMRAM, които имат обхват до 40 км (в по-новите версии до 100 км). Те могат да ударят множество цели, включително и дронове и крилати ракети. Очаква се Великобрания да дари стотици подобни системи на Украйна.

Пейтриът: Беше време

От месеци Украйна отправя искания за далекообхватни ПВО-системи и по-конкретно американските „Пейтриът“. Те могат да унищожават балистични ракети с малък обсег, летателни апарати от ново поколение, както и крилати ракети. Системата за пръв път влиза в употреба през 80-те години и се смята за една от най-развитите американски способности за противовъздушна отбрана.

Западът изпитваше колебания дали да предостави „Пейтриът“, най-вече заради сложната технология. За оперирането на една батарея се изисква персонал от около 90 души, което налага дълго обучение за украинските сили. Някои правителства се притесняваха, че по този начин може да се достигне до допълнително ескалиране на ситуацията.

Когато Полша отказа две батареи „Пейтриът“ от Германия и предложи те да бъдат изпратени в Украйна, последва отказ, тъй като системата трябваше да бъде управлявана от войници на НАТО, което пък щеше да изисква пряка намеса на Алианса в конфликта.

САЩ вече обявиха, че ще доставят „Пейтриът“ на Украйна.

„Хоук“

През ноември Испания изпрати на Украйна общо 6 от американските ПВО-системи „Хоук“. САЩ също обмислят да изпратят няколко от по-старите модификации, които имат в наличност, но преди това те ще трябва да бъдат реновирани.

„Хоук“ са разработени през 50-те години от американската „Райтеон Технолоджийс“. Тя е лесно подвижна и предоставя отбрана срещу ниско до средновисоко летящи самолети, но се очаква да бъде ефикасна и срещу иранските дронове, които Русия използва за атаки.

Установката обикновено е придружавана от радар и превозно средство, в което се намира командно-контролен център.

По-малки обранителни системи: „Авенджър“, „Гепард“ и „Вампир“

САЩ дариха и четири ПВО-системи „Авенджър“, които предоставят защита с малък обхват най-вече срещу дронове и хеликоптери.

Системата е разположена върху брониран автомобил. Тя разполага с до 8 ракети „Стингър“ и картечница. С нея могат да се поразяват цели на до 8 км разстояние.

„Авенджър“ е по-опростена в сравнение с NASAMS и ИРИС-Т. Тя разполага с оптична система за насочване, както и лазер с малък обхват, с който се разпознават цели. Обсегът на ракетите също е значително по-малък. Тази система е ценна заради високата си мобилност.

През юли Германия предостави 30 изведени от експлоатация „Гепард“. Тези оръдия са разработени през 70-те години в Германия, за да противодействат срещу нисколетящи, бронирани хеликоптери като съветските - като Мил Ми-24, които Русия използва. "Гепард" системите показват и добри резултати срещу по-малки цели като иранските дронове, с които руската армия разполага.

„Флакпанцер Гепард“ може да засече цели, които се намират на до 15 км и да ги атакува, когато са на до 6 км разстояние.

Освен „Гепард“ Германия предостави и приблизително 6000 боеприпаси. Заедно с това в момента 12 000 са блокирани, но могат да бъдат изпратени. Те са купени преди няколко десетилетия от Швейцария под условие, че швейцарското правителство има вето върху бъдеща препродажба или дарение. До момента исканията за вдигане на ветото срещат отказа.

САЩ дадоха обещание да предоставят системите „Вампир“ – ракетни установки с лазерно насочване. Това е преносимо оръжие, което може да бъде поставено на широк кръг от пикапи, включително и на автомобили, които не са военни. Според американския производител системата е относително малка и може да бъде инсталирана за два часа от двама души, а само един човек е достатъчен да я управлява.

„Вампир“ е ефикасна срещу дронове, но може да бъде използвана и срещу наземни цели. Очаква се доставките да бъдат направени до средата на годината.

Ръчно преносими системи за противовъздушна отбрана

В допълнение ръчно преносимите системи играят все по-голяма роля в отбраната на Украйна. Великобритания предостави системи „Starstreak“, а Германия, Нидерландия и САЩ доставиха ракети „Стингър“. Полша даде ракети „Пиорун“.

Всички подобни системи могат да бъдат пренесени на ръка или с автомобил, а с тях се стреля от рамо. Те са ефикасни срещу нисколетящи цели като хеликоптери, а обсегът им е до няколко километра.

Ракетите „Стингър“ и „Пиорун“ са т.нар. „търсачи на топлина“. Това означава, че те използват инфрачервено насочване, за да се фиксират към топлината, която се излъчва от двигателя на целта.

Ракетите „Starsreak“ използват лазерно насочване.

Доставките се очаква да продължават и през 2023 г. В същото време се увеличава броят на обещаните за Украйна ПВО системи. Подобни заявки вече направиха Франция, Швеция, Нидерландия, Канада и други. Въпреки това Украйна е изправена пред множество заплахи, които идват от Русия. Страната ще се нуждае от добра стратегия за това къде ще разположи системи за отбраната, защото няма как те да покрият цялата територия.