Приетата от служебното правителство енергийна стратегия продължава зависимостта от въглища и предвижда мащабни и неосъществими проекти.
Това e извод от анализа на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за проекта на Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на България 2023 – 2053 г., представен от Министерството на енергетиката като стратегия.
"В документа се повтаря порочният олигархично-корупционен модел, изграден от десетилетия в страната", пише в анализа на ЦИД. "Проектът ще запази структурата на сектора, създадена и поддържана по модел на Кремъл, отдалечаваща България от Европейския съюз и неговите правила и цели", се казва още в текста.
Стратегията на служебното правителство предвижда изграждането на четири нови ядрени реактора, два от които да заместят 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Предвижда се използване на въглища да започне да се ограничава след 2030 г. Тогава пък ще трябва да започне процесът по декарбонизация, който Европейската комисия (ЕК) очаква в много по-кратки срокове, се отбелязва в анализа.
Вижте също "Да лишим България от милиардите". Кой бави парите от Плана за възстановяванеДруги заложени от служебния кабинет цели са: отопление чрез геотермална централа; произвеждане на 1 гигават зелен водород до 2030 г., който да замести газа; развитие на Помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира"; изграждане на подземна ПАВЕЦ.
Застрашена е цялата икономика
В анализа на ЦИД се казва, че "поредното възкръсване на ядрените зомби проекти като АЕЦ „Белене“ ще застрашат финансовото здраве не само на българската енергетика, но и на цялата икономика". Те ще продължат да захранват мрежите на влияние в българската политика и икономика, които по това направление са свързани почти изцяло с Русия, пише в анализа.
Предложението на служебното правителство погазва институционалните механизми за вземане на решения, включително ролята на Комисията за енергиен преход (КЕП), сформирана от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт към Министерския съвет, се отбелязва в анализа.
Механизмът за вземане на решения в сферата на енергетиката е договорен в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в който КЕП трябва да излезе с доклад, върху който да стъпи Пътната карта за климатична неутралност на България.
Не отговаря и на европейския регламент
Освен това предложената визия не отговаря и на изискванията и методологията на Регламента за енергийния съюз на ЕС, който предвижда държавите членки да работят по общ подход в областта на климата и енергетиката на всички равнища.
Това поставя под въпрос финансирането на жизненоважни реформи за българската енергетика, пише в доклада на ЦИД.
Вижте също Брюксел позволява промени в Плана за възстановяване само по изключения В анализа се отбелязва още, че "резултатите на моделираните сценарии в стратегията са преиначени, за да оправдаят инвестициите в мега проекти с неясна ефективност". Освен това са направени допускания, които са в разрез сангажиментите на България във връзка с постигането на целите на Зеления пакт, „Подготвени за цел 55“ и на плана REPowerEU, се отбелязва в анализа.
Според служебния кабинет подобна дългосрочна стратегия е нужна в условията на енергийна криза и усложнена геополитическа обстановка, както и на фона на решението, с което Народното събрание задължи Министерския съвет (МС) да предоговори Плана за възстановяване (ПВУ) в частта енергетика.
Вижте също В саждите на популизма. Какво е общото между въглищата, Македония и джендъра