В саждите на популизма. Какво е общото между въглищата, Македония и джендъра

Единадесет.

Толкова са депутатите, които на 12 януари не подкрепиха предложението на ГЕРБ за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Конкретно – на частта му за намаляването на въглеродните емисии. От тях двама от „Продължаваме промяната“ (ПП) гласуваха „против“, а 9 (от ПП и „Демократична България“) – „въздържали се“.

Въздържаха се дори двамата присъстващи в залата членове на „Зелено движение“, единият от които – съпредседател на партията. „За“ гласуваха 187 депутати от всички парламентарни групи.

Как да обясним такова гласуване

Гласуването се случи в контекста на масирана кампания, според която десетки хиляди ще останат без работа, ако се затворят въглищните централи. Аргументите, че за работещите в сектора може да има алтернативи, останаха нечути.

В последните дни на съществуването си служебният кабинет на Гълъб Донев скорострелно изработи и прие енергийна стратегия за 30 години напред, в която декарбонизацията ще се случи, „ама друг път“, както се казваше във филма „Куче в чекмедже“.

България би могла да получи над 15 млрд. лв. европейски средства за модернизацията на енергетиката и икономиката си, гласят изчисления на „Капитал“. В тях влизат 12 млрд. по Плана за възстановяване и средства по други фондове, от които 2,35 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход са специално за районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил, които в най-голяма степен зависят от въглищата.

Това са много пари, част които биха могли да се инвестират в екологично чисти производства и в преквалификация на заетите във въглищния бизнес.

Да оставим настрана абстрактните за повечето хора в България теми за въглеродните емисии и климатичните промени. Работата във въглищни мини е тежка, нездравословна, понякога и смъртоносна. А централите, работещи с въглища, замърсяват въздуха. Жителите на Стара Загора, Гълъбово и Димитровград знаят това особено добре, защото им се случва буквално да виждат какво дишат.

За всички ще е добре въздухът да е чист, а работниците да имат здравословни условия на труд. Предвидени са достатъчно пари за това. На този фон вайкането, че заетите във въглищния сектор ще останат без работа няма логично обяснение. Освен ако не сложим в сметката интересите на конкретни личности като например Христо Ковачки, финансови и политически обвързаности, и натиск, маскиран като загриженост.

Гласът на миналото

Също толкова нелогично, колкото е нежеланието да се реформира енергийният сектор, изглежда и упорството, с което България връща отношенията си със Северна Македония към миналото.

София настоява български културни клубове в Македония да се кръщават с имената на исторически личности, на които македонците реагират „като бик на червено“ (и не без основание). Този подход се радва на политически консенсус. През април 2022 г. представители на държавни институции и разнообразни политически сили присъстваха на откриването на клуб към културен център в Битоля, носещ името на приближения до Хайнрих Химлер Иван Михайлов.

В степента, в която това зависи от България, европейското бъдеще на Македония е превърнато в заложник на историческото минало. По-точно на определена интерпретация на миналото, която смущаващо напомня начина, по който Русия на Путин възприема Украйна – няма такъв етнос, няма такъв език, затова Украйна няма право на съществуване.

И в този случай следва да си зададем въпроса кой има интерес от толкова мощна пропагандна кампания, която прави всеки опит за спокоен политически диалог по темата невъзможен.

Въпросът не е реторичен. Русия е тази, която има интерес към отношенията между България и Севеерна Македония. Има и данни, че агенти на руското разузнаване активно са работили по въпроса.

Забранената дума

Но ако има пропагандна кампания, чиято успешност спъва разумното мислене, това е кампанията срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция.

Като причина беше посочена употребата на думата „джендър“ в текста. На английски това означава „граматически род“, но се употребява и в смисъла на „пол“, по-конкретно – социалната роля, характерна за пола. Пример: жените в Афганистан губят правото си на образование не защото имат съответните полови белези и органи, а заради представата на талибаните за (социалната) роля на жените. А „джендър идентичност“ - друг израз, който смути много хора - означава, че човек се идентифицира с определена представа за пол, която невинаги съвпада с биологичните му дадености по рождение.

В България думата беше представена като синоним на "гей" и сметната за обидна дори в съда.

В резултат на кампанията думата „джендър“ беше демонизирана, а заради нея се спираха проекти, организации смениха имената си, изследователи се самоцензурират.

В кампанията беше въвлечен и Конституционният съд. През 2018 г. той отсъди, че според основния закон социалната роля на жените е да бъдат майки (да се чуди човек защо сред конституционните съдии има и жени), а през 2021 г. – че думата „пол“ има само биологичен смисъл.

Представете си, че хората масово повярват, че понеже има тестове за COVID-19, значи всичко, което е тест, е COVID тест. Включително тестовете за бременност, изпитът TOEFEL и матурите. И отказват да се явяват на всякакви тестове – и медицински, и изпитни, защото смятат, че по този начин скришно им се прави COVID тест.

Също толкова логична е и реакцията на думата „джендър“. Ето защо: важни мерки срещу домашното насилие не се предприеха и много хора, предимно жени и деца, продължиха да бъдат бити и убивани, само за да не бъдат защитени от насилие малка група от хора, които не се идентифицират с пола, с който са се родили.

Кампанията срещу Истанбулската конвенция пожъна такъв успех с решаващото влияние на Русия. В последните години Москва прие поредица от хомофобски закони, обяви се за стожер на "традиционните ценности" и не крие, че има за цел да обедини други държави около своята теза за вредния Запад. Конвенцията не беше ратифицирана в доста от страните на бившия Източен блок.

Каква е цената

Това са примери за само три пропагандни кампании, които прикриват нечии интереси. С познаване на фактите и малко логично мислене тези интереси стават толкова видими, колкото и саждите от въглища, а понякога – и старозагорският въздух.

В резултат на пропагандата България губи – било милиарди, международен имидж, обществено здраве, човешки живот или здрав разум.

Добрата новина е, че понякога пропагандните кампании не успяват да заглушат смислените гласове. Един от актуалните примери е публикацията на Die Welt за това как България е помогнала на Украйна с оръжие и гориво, макар и да го е направила тайно.

Значи все пак е възможно.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.