Турция поиска Швеция и Финландия да ѝ предадат около 130 "терористи" като условие за членство в НАТО

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган

Швеция и Финландия трябва да депортират или екстрадират в Турция около 130 "терористи", преди турският парламент да одобри кандидатурите на двете държави за членство в НАТО. Това каза президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

Двете скандинавски страни кандидатстваха за присъединяване към НАТО през май миналата година. Още тогава Анкара съобщи, че ще блокира членството им, ако те не изпълнят някои нейни условия.

Искането на Турция е двете страни да заемат по-ясна позиция срещу групи, които Анкара определя като терористи - преди всичко забранените и преследвани в Турция Работническа партия на Кюрдистан (ППК), крайнолявото движение на Революционна народно-освободителна партия-фронт, както и привържениците на проповедника Фетхуллах Гюлен.

"Ние казахме – вижте, ако вие не ни предадете вашите терористи, ние не можем да прокараме [ратификацията на кандидатурата за членство в НАТО] през парламента по никакъв начин", каза Ердоган по повод пресконференцията, която даде заедно с премиера на Швеция Улф Кристершон през ноември.

"За да мине това през парламента, преди всичко вие трябва да предадете на нас повече от 100, около 130 от тези терористи", добави турският президент.

Финландски политици разтълкуваха искането на Ердоган като гневен отговор на инцидент в Стокхолм миналата седмица. Тогава протестиращи "обесиха" символично фигура на турския президент по време на демонстрация в шведската столица.

"Това вероятно е било реакция, струва ми се, на събитията през последните дни", каза финландският външен министър Пека Хаависто в телевизионно предаване. По думите му не му е известно турската страна да има нови официални искания.

Вижте също "Не всички точки са изпълнени". Турция не е готова да пусне Швеция и Финландия в НАТО

В отговор на инцидента Турция отмени планираното посещение в Анкара на председателя на шведския парламент Андреас Норлен. Вместо това в понеделник Норлен отиде на посещение в Хелзинки.

"Ние подчертаваме, че във Финландия и в Швеция имаме свобода на изразяването. Не можем да я контролираме", каза председателят на финландския парламент Мати Ванханен на съвместна пресконференция с Норлен.

От своя страна шведският премиер Кристершон коментира, че страната му е в "добра позиция" за осигуряване на ратификация на присъединяването към НАТО от Турция.

През юни Турция, Швеция и Финландия сключиха меморандум, обвързвайки членството с ангажименти скандинавските страни да съдействат на Анкара в преследването на кюрдските движения и поддръжниците им на тяхна територия. Месец по-късно всички страни членки на НАТО подписаха и протоколите за приемането на Швеция и Финландия. Турция обаче все още не е ратифицирала протокола и така блокира процеса.

Единствените друга държави членки на НАТО, която все още не е ратифицирала протокола, е Унгария.

Решението на Швеция и Финландия, които от десетилетия запазват позиция на неутралитет спрямо членството си във военни съюзи, беше продиктувано от инвазията на Русия в Украйна.

Вижте също Играе ли Ердоган двойна игра в НАТО