Генерал от запаса е с минимална преднина пред милиардера Бабиш на президентските избори в Чехия

Андрей Бабиш беше премиер, а Петр Павел е бивш висш генерал от НАТО

Генералът от запаса Петр Павел печели с минимална преднина пред милиардера и бивш премиер Андрей Бабиш първия тур на президентските избори в Чехия, съобщи Ройтерс.

Резултатите при обработени 99,9% показват, че Павел води с 35,9 на сто от гласовете, а Бабиш получава 35%, предаде Евронюз.

Така пенсионираният генерал, заемал висш пост в НАТО, който беше подкрепен от дясноцентристкия кабинет, си осигурява основа за втория тур след две седмици.

„Това е толкова близък резултат, че вече виждам упоритата работа пред нас преди втория тур. Всеки глас ще се брои“, каза Павел.

Бабиш, чиято популистка партия ANO е най-голямата в парламента, определи гласуването като демонстрация на недоволство от реакцията на правителството срещу високата инфлация и цените на енергията. Той добави, че е доволен от резултата, който е повече от 27,1%, които неговото центристко движение получи на парламентарните избори през 2021 г.

Андрей Бабиш гласува

На трето място от общо 8 кандидати се класира професорът по икономика Дануше Нерудова с 13,9%. Тя поздрави Павел, като каза, че ще се срещне с него, за да предложи подкрепа.

„Тук все още има голямо зло и то се нарича Андрей Бабиш“, добави тя.

Четвъртият - консервативният бивш дипломат Павел Фишер, който получава 6,8%, също каза, че ще подкрепи Петр Павел.

Досегашният държавен глава Милош Земан няма право на трети мандат, но 78-годишният политик има здравословни проблеми, които пречат да изпълнява задълженията си, затова се оттегли. Мандатът му официално изтича през март.

61-годишният Павел е бивш началник на генералния щаб и председател на военния комитет на НАТО. Той е силно прозападно настроен и подкрепя по-нататъшната военна помощ за Украйна, както и приемането на еврото, за разлика от Земан, който насърчаваше по-тесни връзки с Китай, а до инвазията в Украйна - и с Русия.

Среща на Петър Павел с негови привърженици в деня преди вота

68-годишният Бабиш по-рано се изказа против повече чешка военна помощ за Украйна, а в събота заяви, че ще се опита да организира мирна среща на върха. Настоящото дясноцентристко правителство, което определя тези политики, обаче е сред най-твърдите поддръжници на Киев.

Гласуването на президентските избори в чешкото посолство в столицата на Украйна трябваше да бъде прекъснато за един час заради руска ракетна атака.

Бабиш, който е изградил химическа, селскостопанска и медийна империя, регистрирана в доверителни фондове, споделя топлите отношения на Земан с унгарския президент Виктор Орбан, който е в противоречие с партньорите от ЕС по отношение на върховенството на закона.

До последно резултатите показваха преднина за Бабиш. Малко преди изборите той беше оправдан - Градският съд в Прага постанови, че е невинен по делото срещу него за незаконно привличане на средства от бюджета на ЕС за компания, контролирана от него. През март миналата година имунитетът му беше отнет и му бяха повдигнати обвинения за измами с европейски субсидии на стойност 2 млн. евро.

Той неведнъж е казвал, че процесът е опит да му попречат да заеме президентския пост.

В края на 2021 г. името на Бабиш пък се появи в досиетата "Пандора", които съдържат разкрития за офшорни сметки на държавни лидери, политици и други публични фигури. Въпреки това, той беше преизбран за партиен лидер и се кандидатира за президент.

Вижте също "Досиетата "Пандора" разкриват тайното богатство на Путин, Зеленски и Бабиш

Малко преди вота той беше приет от френския президент Еманюел Макрон. Пресслужбата на в Елисейския дворец обаче увери, че четиридесетминутният разговор между двамата по никакъв начин не е намеса в изборите в суверенна държава.

Бабиш, който е бивш финансов министър, беше назначен за премиер на Чехия на през декември 2017 г. На 16 януари 2018 г. обаче правителство му получи отрицателен вот на доверие в долната камара на Чешкия парламент, но продължи да управлява до 2021 г.

Президентският пост в страната няма изпълнителна власт, но има значителни правомощия при назначаването на министър-председатели, шефове на централни банки и номиниране на съдии за конституционния съд. Освен това президентите имат макар и ограничени правомощия в областта на външните работи и са главнокомандващи на армията.

Вижте също "Подарък за Путин". Как скулптура на руския президент като орк, въртящ газов кран, се появи в Прага