"Блокираните блокират". Защо има протести и какво знаем за модерацията във Фейсбук

Карикатуристът Христо Комарницки, колегата му от в. "Сега" Иво Балев, рекламистът и писател Радослав Бимбалов, поетът и граждански активист Манол Глишев - това са само част от публичните личности, чиито профили във Фейсбук бяха блокирани от началото на годината. Общото помежду им е, че имат хиляди последователи и споделят активно позиции за подкрепа на Украйна във войната, която Русия започна.

Потърпевшите говорят за "цензура", докато “кремълските тролове се вихрят безнаказано" и държат отговорна за това аутсорсинг компанията TELUS International. Партньорството за България между социалната мрежа, собственост на "Мета", и българския офис на компанията за изнесени услуги беше огласено през 2019 г.

Недоволни от модерацията свикват в сряда протест пред сградата на TELUS в София под надслов "Блокираните блокират".

Услугите, които TELUS International предоставя, се извършват изцяло спрямо стандартите и политиките на нашите клиенти, казват от компанията. И препращат въпросите за начините на модерация във Фейсбук към "Мета" (МЕТА), която притежава и Инстаграм (Instagram). От TELUS добавят, че не могат да блокират профили на потребители.

Социалната мрежа Фейсбук не е публична институция и абонатите ѝ предварително се съгласяват с нейните правила за ползване.

Проблемите с модерацията на Фейсбук обаче не са от вчера. По време на пандемията от коронавирус социалната мрежа беше залята от фалшиви новини, а след началото на войната на Русия срещу Украйна зачестиха случаите на блокирани профили на хора с позиции срещу Русия.

Такава е историята на културолога от Софийския университет Слава Янакиева, чийто профил беше блокиран сутринта на 24 февруари, часове след началото на руската инвазия, заради публикация „give world peace a chance = give Putin a punch“ („Дайте шанс на световния мир = ударете Путин“).

Кои са блокираните и защо са наказани

Преди седмица, за период от 30 дни отново е блокиран профилът на карикатуриста на в. "Сега" Христо Комарницки - заради споделен пост на друг българин, който казва, че е в Украйна и ще бъде там до победата ѝ. Според социалната мрежа постът на Комарницки "нарушава стандартите на общността по отношение на опасните лица и организации". Но оригиналът не е санкциониран, показа проверката.

В същия ден беше наказан с 30-дневна забрана да публикува и сатирикът Иво Балев от същото издание. Той е нарушил правилата, като е споделил линк към сатиричния бюлетин на "Сега" от 5 януари със заглавие "Сценаристи снесоха сопол, вързаха му панделка", критикуващ шоумена и председател на партия "Има такъв народ" Слави Трифонов и екипа му.

Блокиран във Фейсбук е и рекламистът и писател Радослав Бимбалов. Той казва, че не знае каква е причината. А профилът на поета и граждански активист Манол Глишев е пред изтриване след поредица от наказания. И това не са всички блокирани и наказани в последните дни.

Общото между всички тях е, че повод за наказание са станали публикации, в които ясно заемат страната на Украйна във войната, която Русия води, или критикуват местни политически играчи.

"Това е цензура", каза пред Свободна Европа Манол Глишев.

Съдържанието, заради което е получавал наказания от Фейсбук, е "мотивирана проукраинска и дори антируска позиция", казва той. Глишев е убеден, че става дума за целенасочена цензура от страна на модераторите на социалната мрежа на български език, а не за действия на изкуствения интелект на Фейсбук.

Поетът и протестен активист Манол Глишев хвърля яйце по парламента на протестите през 2020 г.

"Мога да преценя кога става дума за блокиране за груба дума или директно за идея. Още повече, че това съвпада с блокирането на много други хора", каза Глишев и добави имената на писателя Радослав Бимбалов, журналистките Татяна Кристи, живеещата в Нидерландия Даниела Горчева.

Освен подобните възгледи, Глишев казва, че общото между блокираните профили е, че са на публични личности с много последователи. По-груби изрази на хора, които обаче не са публични личности, не биват трити, каза Глишев.

"Политически фактор в България"

Глишев смята, че забраната да се използват определени думи според правилата на Фейсбук също е форма на цензура.

"Когато забраните някаква дума, това е проблем, защото тя вече не може да се използва дори и критично", каза Глишев.

Той добави, че има десетки начини да се изпише дума, така че алгоритъмът на социалната мрежа да не я разпознае. Но наказания има и в такива случаи, а това активистът вижда като доказателство, че на местно ниво има "политическа цензура" и отговорността е на партньора на Фейсбук в България, на който е поверена модерацията.

Манол Глишев каза още, че Фейсбук има огромна власт и се е превърнал в политически фактор в България, а "с властта идва и отговорност". Припомня, че собственикът на "Мета" Марк Зукърбърг беше изслушван в американския сенат за влиянието на социалната мрежа в политическия живот на страната.

Тук той вижда ролята на местния партньор TELUS и търси съмишленици, за да даде компанията на съд - "за да демонстрираме колко безпринципно и безкритерийно цензурират публични фигури в България".

В последните дни бяха блокирани профили и на "другата страна"- публични личности, които открито симпатизират на Русия - като журналистите Мартин Карбовски и Велислава Дърева.

През март британският "Гардиън" съобщи, че от "Мета" са обявили изключения за санкции срещу потребители за "реч на омразата", когато става дума за войната в Украйна и призиви срещу руската армия и президента на Русия Владимир Путин. Компанията уточнява, че няма да бъдат толерирани изявления срещу "цивилни руски граждани".

"Ние нямаме дори техническа възможност"

От централата на TELUS International в България отричат всякакви обвинения за "цензура" и триене на профили, каквито получават от месеци.

"Ние нямаме дори техническа възможност да правим нещо такова (да трием профили - б.а.)", казва в интервю за "Капитал" Кристина Иванова, вицепрезидент "Операции" в българския клон на TELUS International.

"TELUS International Bulgaria уважава правото на мирен протест, както и загрижеността на гражданите за свободата на словото. Услугите, които TELUS International предоставя, се извършват изцяло спрямо стандартите и политиките на нашите клиенти", се казва в отговори на компанията, изпратени от Свободна Европа.

Оттам отговориха, че осъзнават, че въпросите по темата за начина и принципите на модерацията представляват съществен обществен интерес, но те трябва да бъдат отправени към компанията собственик на социалната мрежа.

Ден преди протеста в позиция, публикувана във Фейсбук, от аутсорсинг компанията заявиха още, че от самото начало на войната подкрепят Украйна и нейния народ, изброяват активностите, свързани с украинските бежанци, в които са участвали.

Припомнят, че TELUS International е канадска компания, а Канада "прие редица строги санкции срещу руското правителство и редица руски лица, които се прилагат и спазват с готовност от всички компании в цялата ни група, включително TELUS International Bulgaria".

От българския офис добавят, че работните практики "биват структурирани много внимателно, за да гарантираме, че екипите ни не могат умишлено или неволно да налагат свои мнения и пристрастия при изпълнение на служебните си задължения".

Кой всъщност блокира

Ръководителят на отдел "Обществени политики" за Централна и Източна Европа в "Мета" Якоб Туровски каза пред "Капитал" как се прави модерацията.

На първо място, нелегалното съдържание се премахва от платформата. После идват стандартите на общността (Community standards), "с които предпазваме потребителите ни". Тези стандарти са достъпни за всички и посочват какво е позволено и какво не е.

"Ако някой потребител забележи съдържание, което смята, че не трябва да бъде в платформата, го докладва, след което се преглежда и анализира", каза Якоб Туровски. Според него управлението на съдържание "винаги е комбинация от служителите ни, AI (изкуствен интелект - б.а.) и машинно обучени инструменти."

"Стандартите на общността" включват шест основни категории и 24 подкатегории, вариращи от "насилствено и графично съдържание" до "фалшиви новини".

Според публикации, сред които на The Wall Street Journal, и изтекли фирмени документи, модерацията на Фейсбук е почти изцяло автоматизирана и работи на базата на забранени думи и фрази.

Това означава, че ако в публикация или коментар се съдържа такава дума, изкуственият интелект на социалната мрежа налага наказание. Започва се със забрана за публикации и коментари за 24 часа. Следващи "прегрешения" се наказват по-тежко и може да се стигне до изтриване на профила. Това ограничение се заобикаля успешно, като се променят думите. Примерно "ковид", става "к0вид" или дори "кромид" и т.н. Списъкът със забранените думи на български език не е публично известен.

Организирани групи от "тролове" също могат да насочат мерника на Фейсбук към дадена личност, като докладват съдържание. За тези механизми разказа Божидар Божанов, докато беше министър на електронното управление. По неговите думи тези "тролове" са най-често работещи от вкъщи хора, които създават и поддържат фалшиви профили, с които по команда споделят "новините" в групи и страници и пишат коментари под новинарски статии. Това, от своя страна, води до алгоритмично усилване на тези публикации, тъй като Фейсбук заключава, че много хора се интересуват, и ги показва на повече и повече хора.

В същото време възможността за раговор с модератор, различен от бот, за да бъде вдигната наложена забрана, изглежда е мисия незвъзможна. От интервюто на Кристина Иванова се разбра, че в TELUS работят точно 86 души с български език. От тях 48 са на пълен работен ден, но работят за седем различни компании.

Провокацията носи пари

Това, което се знае за алгоритмите на Фейсбук, е, че противоречивите постове дори биват толерирани.

"Защото това генерира повече engagement (ангажирана аудитория), следователно можем да продаваме повече реклами", каза експерт по анализи, измерване и оценка на репутацията в социалните мрежи пред Свободна Европа. Той предпочете да не бъде цитирано името му.

По думите на специалиста, противоречивите постове в социалната мрежа водят повече хора в платформата и ги карат да бъдат активни и да споделят новини, което пък кара рекламите да се появяват и в крайна сметка това носи повече пари на компанията собственик.

"Финансово и логически няма смисъл тези постове да се четат от хора. Това е абсурдно. Фейсбук има 2 млрд. ползватели, в България са 4 млн.. Дори половината потребители да са активни всеки ден, няма как да се чете всеки пост от човек", каза пред Свободна Европа експертът.

Войната в интернет и европейската регулация

Част от тези, които ще протестират, вярват, че TELUS e на страната на Русия и "лошите" и е част от "кибервойната в интернет".

Като доказателство за тази теория Манол Глишев сочи протестите на иранци в Германия срещу местния клон на TELUS. Те бяха заради модерацията на езика фарси на друга социална мрежа - "Инстаграм", която е собственост на "Мета", както и Фейсбук. Би Би Си разказа, че иранските служби са предлагали пари на модератори на TELUS, а в Германия като такива са работили и поддръжници на режима. Служители на TELUS, с които Би Би Си разговаря, казват, че е възможно модератор да свали съдържание, но е по-вероятно видеоклипове от протестите да бъдат свалени заради чуващите се викове "Смърт за Хомейни". Впоследствие "Мета" е преразгледала политиката си и вече няма да цензурира заради "Смърт за Хомейни". Бордът на компанията е решил, че това не е реална заплаха, а политически лозунг.

Миналата година "Мета" преразгледа частично и политиката си за Русия и Украйна, след началото на руската агресия.

Много от изискванията към социалните платформи са вече заложени в европейския Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Той беше одобрен през ноември 2022 г., но ще започне да се прилага от 17 февруари 2024 г. и ще промени много отношенията между потребителите на социалните мрежи и самите платформи, се казва в анализ на евродепутат Ева Майдел (ЕНП, ГЕРБ), който е публикуван в 24 часа.

Когато актът започне да работи, потребителите, чието съдържание е било премахнато, ще могат да обжалват пред самите платформи. Компаниите, които извършват някаква част от модерацията в различните държави, ще трябва да публикуват годишни доклади за модерацията, която правят. Те ще трябва да предоставят и публична информация за правилата и процедурите, инструментите и алгоритмите, както и за системите за оплаквания, по които извършват тази модерация.