Грузия на Саакашвили. Икономическият успех като мотив за отравянето на един бивш президент

Михаил Саакашвили се завърна в родината си Грузия през 2021 г. след дългогодишно изгнание и веднага беше арестуван по старо обвинение. Той беше президент на страната от 2004 до 2013 г. През последните седмици само няколко български медии проследиха някак историята с отравянето му в затвора.

На 29 декември и 9 януари в Градския съд на Тбилиси бяха представени международни експертизи, от които следва, че затворническите власти не само са отровили Саакашвили, но и дълго са криели епикризите в опит да заличат следите от деянието.

Съдът трябва тази седмица да реши дали да прекрати делата и да даде на Саакашвили шанс животът му да бъде спасен.

Протестите SAVE MISHA пред посолствата на Грузия в деветнадесет европейски и световни столици, включително скромно и в София, настояваха именно за такъв шанс и адекватно лечение в странство.

Към освобождаване на бившия президент от затвора по хуманитарни причини и позволение той да се лекува чужбина, призоваха и европейските депутати през юни 2022 г.

Още през ноември 2021 г. Амнести Интернашънъл определи случая като „насилствено преместване в затворническа болница“, „предполагаемо заплашване“ и „не просто избирателно правосъдие, а очевидно политическо отмъщение“.

Документи на Европейската комисия (ЕК) от декември м.г. явно се опират на подобна оценка и казусът вероятно ще спре процеса по асоцииране на Грузия към Европейския съюз (ЕС). Протестите от 4 януари бяха подкрепени от видни дипломатически деятели и експерти по международно право.

“Светът не може да позволи бившият президент на Грузия да умре в затвора. Михаил Саакашвили не заслужава тормоза, който търпи в момента“, написа бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол в "Уошингтън поуст"​.

Историческа мотивация на покушението

Успехът на Грузия по време на управлението на Саакашвили е основният мотив за неговото отравяне. Отношението към бившия президент е единствена тема на политическите спорове в Грузия вече повече от година.

Наивна е надеждата, че демократичният напредък на Грузия, включително в областта на върховенството на правото, ще роди справедливо решение. Мястото на покушението не е съдът, а мястото на излежаване на присъдата.

Отравянето на Саакашвили е опит за убийство. Неприязънта към стореното от него и съратниците му е в основата. Бързият прочит на скорошната политическа история на Грузия показва кому не се харесва нейният успех.

Грузия обявява частична независимост през май 1990 г. Заедно с Балтийските републики тя не следва съветския шаблон властта да поемат националните водачи от КПСС. Новите държавници са посочени чрез нормален процес на политическо съревнование.

Първите избори са проведени на 28 октомври 1990 г. и спечелени с 54% от партията „Кръгла маса Свободна Грузия“, следваща типичния за нашите страни път на политическа промяна. Неин водач е Звиад Гамсахурдия - дисидент (от средата на 1950-те години, политически затворник от 1977 до средата на 1980-те години и основател на Грузинския Хелзинкски комитет), академик и преводач на Шекспир, Елиът и Бодлер.

В проведения в края на март 1991 г. референдум 98,9% от избирателите потвърждават независимостта на Грузия. След това Гамсахурдия е избран за президент.

Почти веднага политическият сблъсък с "Адамон Нихас" („Глас народен“), Южно-осетинска комунистическо-националистическа организация, която на 10 ноември 1989 г. е поискала независимост, прераства в пълномащабна война. Тя е за обединение със Северна Осетия (част от Руската федерация) и трае до средата на 1992 г.

Правителството е свалено с преврат на в края на 1991 г. Президентът прекарва останалата му една година живот във Финландия и Австрия по покана на правозащитни организации. Проблемът е „решен“ през 2008 г. от война на Русия срещу Грузия на президента Саакашвили.

Борис Елцин (вдясно) се поздравява с Едуард Шеварднадзе в Сочи, 25 юни 1992 г.

От януари 1992 до ноември 2003 г. президент е Едуард Шеварднадзе. Грузия се връща в постсъветския шаблон на „смяна на системата“. От икономика на автокрацията е известно, че тези режими обикновено биват сменяни от вътрешни фигури, не от опозиция. Неутрализирането на опозицията (включително с външна помощ) и контролът върху икономиката и обществото са важен елемент от поддържането на режима.

Саакашвили е част от последното управление на Шеварднадзе (като министър на правосъдието). Напуска поради несъгласие с бездействието спрямо организираната престъпност. С нея ще се справя вече като президент.

По време на съветския и постсъветския Шеварднадзе, контролът върху тази престъпност е напълно загубен, всеки граби, краде и взема подкупи независимо от другите. Въпреки опитите за разделение на труд, региони, учреждения и отрасли за рекетиране. Промяната на това положение е жизнено важна за хората в Грузия.

Пътят на Саакашвили към президентството

Като министър и народен представител Саакашвили съставя законопроект, който криминализира групи от организираната престъпност, подобни на българските „СИК“, „ВИС“ и прочее. Законопроектът е приет една година, след като неговата партия побеждава на изборите през 2004 г. с 67% от гласовете, а той е избран с 96%.

Кампанията на Саакашвили за президент включва обещание да се направи необходимото за възстановяване на териториалната цялост на страната. След като встъпва в длъжност, той води преговори и лобира за това.

През 2005 г. за президент на Украйна е избран Виктор Юшченко. Двамата президенти призовават (т.нар. Боржомска декларация от август с.г.) за балтийско-черноморска интеграция с ЕС и НАТО и създаване на „Общността на демократичния избор“ в региона. Тя трябва да се превърне в основен фактор за „освобождаването му от останалите от миналото разделителни линии, от нарушенията на правата на човека, от замразени конфликти, отваряйки нова ера на демокрация“ в интерес на цяла Европа.

Замисълът обаче остава само абстрактно външнополитическо желание. Но през 2006 г. Русия налага ембарго на вноса от Грузия (с мотив некачествени минерална вода и вина). На свой ред Грузия налага вето върху кандидатурата на Руската федерация за членство в Световната търговска организация.

Ембаргото всъщност помага на икономиката на Грузия да се интегрира в световните вериги на добавена стойност. През март 2008 г. парламентът в Москва приема актове, водещи към признаването на Южна Осетия и Абхазия като суверенни държави. През април Грузия заявява намерение за членство в НАТО. Оттогава досега тя е с най-висок относителен принос в средства и жива сила за мисии на Алианса, по-висок от много страни членки.

През август 2008 г. Кремъл обвинява Грузия в „геноцид“ над населението в тези територии и това е измисленото основание за нахлуването на руската армия.

Икономика на успеха и икономически успех на демокрацията

Проектозаконът на Саакашвили е един от първите, приети от новия парламент през 2004 г. Проблемът с него е, че предполага нещо като колективна вина. Но ефектът от самото му приемане е, че повечето групи или прекъсват незаконната си дейност, или напускат страната.

Реформаторите около новоизбрания президент премахват източниците на корупция като освобождават търговията, цените, воденето на бизнес и сключването на договори, въвеждат прозрачност на обществените поръчки, като премахват корупцията в полицията и митниците.

Според изследване на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, през 2003 г. постъпването на работа в митниците или полицията става чрез рушвет от съответно 5000 и 2000 щатски долара. През 2008 г. рушвети няма и практически целият състав е преназначен. Доверието в полицията от практически 0 достига през 2011 г. до 98%.

В Грузия, към края на втория мандат на Саакашвили, подкупите на полицаи са 7 пъти по-малко, отколкото в „нова Европа“ и 30 пъти по-малко, отколкото в страните от бившия СССР. Същите или подобни са сравненията на подкупността на другите държавни органи. Грузия е вече толкова некорумпирана, колкото са Великобритания, Германия, Италия, Франция и Швеция.

Публичните регистри на собственост, фирми и документи (и издаването им), както и предоставянето на социални помощи са сред най-ефикасните в света. През 2012 г. държавната администрация на Грузия е призната от ООН за една от най-добрите.

Михаил Саакашвили по време на протест пред парламента в Тбилиси, 22 ноември 2003 г.

Как е постигнато това – ето част от реформите:

• Разрешителните и лицензионните режими са съкратени 9 пъти;
• Обществените поръчки са с търг, глобални, електронни и прозрачни;
• С изключение на пет страни, от 2006 г. търговията на Грузия е едностранно либерализирана;
• Зависимостта от руски доставки на енергийни ресурси е сведена от 98% на 30% към 2006-2007 г., страната от вносител стана износител на електроенергия;
• Кодексът на труда защитава конкуренцията и договорите;
• Държавните пенсионен и здравен фондове през 2002 г. са фалирали, през 2005 г. са премахнати, съответните системи са изцяло частни, както и повечето болници;
• Хората над пенсионна възраст получават „плащане за възраст“ (нараснало девет пъти след 2004 г.), финансирано от общите данъчни приходи (от тях се финансират и общите медицински услуги);
• Поради спестовния характер на тези системи, банките са стабилни;
• Данъците са опростени: от 30 броят им бе намален на 5, при 20% данък доход и 18% ДДС;
• През 2011 г. е приет конституционен „закон за икономическата свобода“, според който правителствените разходи са 30% от БВП, дефицитът на бюджета – 3%, държавният дълг – 60% от БВП, а промяната или въвеждането на нов данък изисква референдум, който може да бъде иницииран само от правителството.

За шест-седем години Грузия влиза в класациите на първите десет страни в света по критериите „лекота на воденето на бизнес“ и „икономическа свобода“. Подобрява ранга си в Индекса за възприятие на корупцията четири пъти. В Индекса за върховенство на правото е с най-добри позиции сред страните от бившия СССР.

И в двата индекса Грузия е доста по-напред от България, Унгария и повечето страни от Балканите въпреки значителното влошаване на показателите по втория индекс след 2015 г. БВП на човек от населението се увеличава 4,7 пъти между 2003 и 2013 г.

Какво означава всичко това за Саакашвили

Войната от 2008 г. има само кратък отрицателен ефект върху икономиката. Но тя отлага проекта на Демократичния избор и уврежда единството между Грузия и Украйна. Саакашвили и неговият основен реформатор Каха Бендукидзе все пак се притичват на помощ на Киев след анексията на Крим през 2014 г.

Остава заразителният пример на Саакашвили, политическите идеи и доказателствата, че нормалната икономика и демокрацията са възможни дори след опити за налагане на авторитарен ред отвън със сила.

Във вътрешнополитически план никой не може засега да премахне достиженията от неговото управление. Само през 2019 г. бяха въведени някои привилегии за държавните служители в областта на пенсионното и здравното осигуряване, с риск в дългосрочен план, засега обаче без съществени поражения.

Но врагове на Саакашвили стават всички, които са пострадали от реформите: групировките, приятелите на Кремъл, профсъюзните деятели, осъдените за корупция и уволнените полицаи и митничари.

При такова съчетание на неприязън, външно неприемане и воля за мъст, организацията на едно отравяне на беззащитен човек е относително лесна работа.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.