"Това не е неговата страна, а нашата". Кои са руските "партизани" и защо воюват с Кремъл

Мистериозни пожари избухнаха на много места в Русия в последните месеци. За тях Москва обвини „украински саботьори“ и по изпитания от комунизма модел - дори западните разузнавателни агенции.

Един документален филм на британеца Джейк Ханрахан обаче предлага нова гледна точка - това е „широкомащабна, активна съпротива вътре в Русия“, която се води от самите руснаци.

„Излизат с онази версия „Е, сигурно е ЦРУ“. Да, ама не. Всъщност на някои руснаци толкова им се гади от Путин, че са готови да вземат нещата в свои ръце“, казва Ханрахан в интервю за Свободна Европа.

Джейк Ханрахан

Ханрахан е британски режисьор, който е известен с документалните си филми от зони, в които има военни конфликти, но също и по теми, които предизвикват разделение. Той ги излъчва в собствената си медия Popular Front. През 2020 г. той прави интервю с популярния JStark - създател на модел пистолет, който се прави с 3D принтер. По-късно той почина след инфаркт, който получи по време на обиск на дома му от германската полиция.

В новия филм „Подземната Русия срещу Путин“, който излезе в YouTube на 3 януари, двама руски „партизани“ се срещат с Ханрахан в гора в Източна Европа край границата на Русия. Те са маскирани и с променени гласове и разказват в детайли за саботажите, в които твърдят, че участват директно. Сред тях са унищожаване на железопътна линия, по която се доставят боеприпаси за фронта. Те унищожават и кула за мобилна комуникация край границата между Русия и Украйна, а също координират, обучават и финансират други партизански групи в страната.

По техни думи на територията на Русия действат общо 30 клетки, които са обединени от целта да подкопават дейността на Кремъл.

Членовете на групата казват на Ханрахан, че рискуват живота си, защото „това не е страната (на Путин), това е нашата страна“ и „ако не сега, кога?“.

Пожар в част от основен газопровод край село Ямбахтино в Русия, който продължава и към Украйна. Снимката е от 20 декември

Москва започна непредизвикана военна агресия срещу Киев в края на февруари 2022 г. Нейната цел, по думи на Владимир Путин, беше да се „предпази“ рускоговорящото население в района на Донбас, както и да се „денацифицира“ Украйна . За няколко месеца руските войски окупираха множество територии в страната, избиха хиляди цивилни и военни и унищожиха хиляди сгради, които не са военни обекти.

Заради затрудненията си на фронта през есента Русия извърши мобилизация на около 300 хил. души. Това предизвика недоволство сред руснаците, а много от мъжете, които трябваше да бъдат мобилизирани, избягаха в чужбина.

Двамата души, интервюирани от Ханрахан, са част от „анархокомунистическа“ група, известна като БОАК. Това е една от няколко радикално леви организации в Русия и Беларус, чиито цели до инвазията в Украйна от февруари 2022 г. изглеждат отвлечени и размити.

Сега, когато има ясна краткосрочна цел – войната на Русия срещу Украйна да свърши, БОАК придобива голяма популярност в Телеграм, където активно се набират „другари“.

Ханрахан за пръв път се свързва с групата именно в Телеграм.

„Казвах им „вижте, знам че искате да популяризирате каузата си, а аз искам да направя документален филм за това“, казва той.

Той вярва в достоверността на твърденията на членовете на организацията, защото те са споделили с него кадри от техни атаки, които не са били публикувани онлайн.

Моментът, в който Ханрахан се среща с двамата "партизани".

„Изпратиха повече от достатъчно. В мен не остана съмнение, че историята на тези хора е правдоподобна“, казва Ханрахан, който заради годините опит в подобни проекти е добил ясна представа за средите, в които действа групата.

За срещата Ханрахан първо получава само името на местност, а по-късно конкретна локация, точно преди да се види с членовете на групата. След като изпраща криптиран мейл, за да ги уведоми, че е стигнал на мястото, двамата се появяват от укритието си в близката гора, разказва режисьорът.

Двамата руснаци твърдят, че събират информация за целите си от Wikimapia – уебсайт с отворени данни, в който всеки може да добавя снимки и описания на обектите на картата.

„Така че просто отваряш сайта и намираш военен обект“, казва един от партизаните. След множество разузнавателни мисии до обекта, саботьорите нападат.

Двамата казват, че никога няма да бъдат заловени живи.

„По-добре е да умреш, отколкото да те измъчват за информация“, казва единият от тях.

Те са готови да използват огнестрелни оръжия, ножове или „каквото можем да намерим“, за да се бият до смърт, или да се самоубият, в случай че не могат да избягат.

„Всичко е по-добре от това да попаднеш в руски затвор“, казват още те.

Ханрахан казва, че една от причините да направи филма е това, което той нарича „опростената реторика“ за войната и проявата на етническа омраза в социалните мрежи.

„Някои от хората в Тиутър са твърде опиянени. Измъкват се с ксенофобия по начин, по който никога не са могли досега. „Всички руснаци са орки“ и т.н. Всъщност, не, някои от тях поемат най-големия риск в ш*****я си живот, за да помогнат на украинци, с които никога няма да се срещнат и никога няма да познават. Според мен това казва доста“.