МЗ не е сезирало прокуратурата за лекарствата на завишени цени, за които бяха разпитани журналисти

Министерството на здравеопазването (МЗ) не е изпратило на прокуратурата доклада, разкриващ данни за порочната практика държавни болници да закупуват лекарства за тежки и редки заболявания на завишени цени. Това става ясно от отговори, изпратени от пресцентъра на министерството на Свободна Европа.

Случаят нашумя, след като двама журналисти от “Капитал” бяха призовани на разпит в столичната полиция по разпореждане на прокуратурата. Повод за призоваването им стана публикация, в която бяха посочени основните данни от въпросния доклад.

Става въпрос за анализ на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) към здравния министър. От него става ясно, че държавните болници плащат годишно около 100 млн. лв. за лекарства, които не са регистрирани в България и затова трябва да се купуват от други страни членки на Европейския съюз (ЕС).

Тези медикаменти са предназначени за редки болести, при които всички други възможности за лечение са изчерпани, за овладяване на тежки състояния и за обезболяване на симптоми в терминален стадий.

По случая в столичната полиция бяха разпитани авторката на статията в “Капитал” Десислава Николова, главният ѝ редактор Алексей Лазаров и бившият председател на НСЦРЛП проф. Илко Гетов. Прокуратурата обаче така и не обясни какво е евентуалното престъпление, което проверява по сигнал на ръководството на варненската болница “Св. Марина”.

Свободна Европа отправи писмени въпроси и до здравното министерство, включително - дали то е изпратило доклада на държавното обвинение. От върнатите отговори става ясно, че в МЗ са започнали допълнителни проверки в болниците, купуващи такива лекарства на завишени цени. Сезирането на прокуратурата обаче не е посочено сред предприетите от министерството действия.

“Въз основа на доклада са възложени проверки в държавните лечебни заведения за спазването на здравното законодателство при предписването и закупуването на лекарствата. След приключване на проверките и разглеждане на постъпилите становища и заключения, ръководството на МЗ ще има готовност да обсъди и одобри конкретни мерки за минимизиране на разходите на лечебните заведения, свързани с осигуряването на такива медикаменти”, заявяват от ведомствения пресцентър.

Оттам уточняват, че докладът е бил изпратен на здравния зам.-министър Александър Златанов на 3 октомври. След “направен анализ на информацията” на 10 ноември той е бил изпратен на директорката на дирекция “Лекарствена политика” д-р Десислава Велковска. Там е извършен “детайлен анализ” и на 7 декември е “изготвен нов доклад с предложения за подобряване на организацията и нормативната база, свързана с осигуряването на лекарства, които не са разрешени за употреба в България или са без утвърдена цена”.

На въпрос дали освобождаването на проф. Гетов от поста, последвало след изпращането на неговия доклад на ръководството на МЗ, има общо с данните в него, от ведомствения пресцентър отрекоха.

“Освобождаването на проф. Илко Гетов не е свързано с изготвянето на цитирания доклад, тъй като, както вече бе споменато, той е извършен след възлагане от страна на МЗ и то въз основа на данни, събрани от министерството”, добавят от министерството с уточнението, че мотивите за освобождаването на Гетов “не са по-различни от тези, с които преди време е било предложено освобождаването на проф. Николай Данчев и избирането на проф. Илко Гетов за председател на съвета”.

Пресцентърът на МЗ посочва още, че анализът за закупуването на нерегистрирани в България лекарства на завишени цени включва общо “1528 отделни записи на лекарствени продукти”. Добавя, че болницата, направила най-големи разходи за такива медикаменти, е столичната детска болница “Проф. Иван Митев”, похарчила общо над 19,6 млн. лв.