40 милиона лева. Кога дарителството става знак за държавна немощ

След няколко дни, навръх Коледа ще се проведе станалият вече традиционен концерт на инициативата „Българската коледа“. През 2022 г. тя отбелязва своя двадесети юбилей. По случая президентството представи специална пощенска марка, а президентът Румен Радев отличи детския радио хор и националния отбор по художествена гимнастика, чиито настоящи членове не са били родени, когато благотворителната инициатива беше създадена.

На откриването на тазгодишното издание всички отговорни фактори в българското здравеопазване се събраха във Велико Търново, и в тяхно присъствие президентът обяви, че кампанията обединява обществото в подкрепа на детското здраве.

Малко история

За "бащинство" на инициативата „Българската Коледа“ се борят две от най-популярните лица на „Шоуто на Слави“ - самият Трифонов и Росен Петров.

„Майчинството“ очевидно остава за президентската институция, която през 2003 г. се представляваше от Георги Първанов. Това първо издание беше в партньорство с бТВ и „Шоуто на Слави“. Оттогава, вече 19 години, инициативата е съвместен проект на президентската администрация, БНТ и Нова телевизия.

През 2011 г. в свой доклад за БНТ Сметната палата обръща внимание, че инициативата работи без ясни правила как се кандидатства за подкрепа, кой и как решава как да се харчат дарителските пари. Тогава, с благословията на новоизбрания президент Росен Плевнелиев, организаторите разработват правила за кандидатстване и за одобрение, и създават експертен съвет с участието на медици, пациентски представители и дарителски организации, който да осигури прозрачност на процеса. А президентството започва да провежда обществени поръчки за апаратура и да купува скъпи лекарства, с което вероятно създава прецедент в световен мащаб.

Колко е важно детското здраве

През всички тези години инициативата носи послание за важността на детското здраве, и същевременно разказва историите на болни деца, които не биха могли да получат лечение в рамките на стандартните процедури на българската здравна система.

Така в 20-годишната си история кампанията е събрала общо около 40 млн. лв.

Около две трети от този бюджет е отишъл за закупуване на техника за диагностика и лечение на заболявания при деца, а с останалите са платени рехабилитационни процедури, лекарства, медицински храни, терапии в чужбина.

Тази сума се равнява на между 0,01 и 0,03% от общите здравни разходи през този период. С тях се покриват някои от ключовите нужди на детското здравеопазване - за дейности, част от които буквално спасяват живот. Въпреки дългата история на инициативата, таргетът ѝ не се е променил много – към нея се насочват деца, нуждаещи се от рехабилитация, скъпи лекарства, медицински храни, които продължават да са „извън системата“, макар първите подпомогнати вече отдавна да не са деца.

Това е „каталог на държавната немощ“, казва за кампанията специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова.

„Ако отворите отчетите от кампаниите на Българската Коледа, ще видите своеобразен каталог на нарушенията на правото на болните деца да получат качествена, своевременна и достъпна медицинска помощ, от която се нуждаят“, пише Шаркова в свое становище. И обяснява, че чрез Българската Коледа дългогодишното бездействие на властите паразитира върху дарителството, защото оставя нерешени проблемите на детското здравеопазване вече две десетилетия.

По-малко сензация, повече ефективност

По-малко телевизионни репортажи, сълзливи за публиката и унизителни за участниците, искат и представителите на родителски организации. Те настояват за повече политики в подкрепа на детското здраве.

„Поощряването на дарителството е безценно, но категорично не може да заменя държавната отговорност за развиване на трайни политики в подкрепа и закрила на децата и семействата“, смята Яна Алексиева от Асоциация „Родители“. И допълва, че е плашещо българската държава всяка година да отправя послание към семействата на множество болни деца, че благоволението на дарителите е един от малкото варианти за подкрепа, на които могат да разчитат.

Въпроси на много нива поставя и Илиана Николова, изпълнителен директор на фондация „Работилница за граждански инициативи“. „На първо място е политическият ресурс, който всеки президент - включително българският – има, и който е в пъти по-голям от дарителския, който се събира. Президентът (който и да е той) досега би трябвало да е провел разговори в парламента и законодателната власт да е решила проблемите на здравеопазването, които той е поставил“, смята Николова.

Друг сериозен проблем, който тя повдига, е неизвестният ресурс, който кампанията коства всяка година. „Възможно е да се окаже, че кампанията струва почти толкова, колкото средства набира от дарители“, смята тя.

Обратна връзка

Свободна Европа опита да получи отговор този въпрос от прессекретариата на президентството. Оттам отговориха, че „пряко ангажирани с реализиране на инициативата от страна на Администрацията на държавния глава са съветник и експерт“, а „подкрепата на медиите за популяризиране на всяка кампания на „Българската Коледа“ е безвъзмездна и изцяло на доброволен принцип“.

Тези отговори обаче не дават яснота за стойността на кампанията. А именно някаква значима добавена стойност би могла да оправдае съществуването ѝ като дарителска инициатива – макар и с етични възражения - и да я легитимира като нещо повече от ежегоден пиар на президента.

В момента данъкоплатецът плаща за състояването на кампанията с данъците си. Плаща работното време на поне двама служители на президентската администрация, както и на определен брой служители на БНТ – партньор в инициативата. Плаща медийното време, което БНТ и БНР отделят за промотиране на кампанията. Плаща работното време на поне девет от членовете на експертния съвет, които са ръководители на клиники в държавни болници, и през 2022 са участвали в девет заседания и в неизброими репортажи за популяризиране на инициативата. С билетчето си плаща и промоцията на кампанията в Столичния градски транспорт. Плаща дори за участието в инициативата на експерт от Министерството на здравеопазването, което по дефиниция би трябвало да направи така, че децата да имат достъп до лечение и без да чакат дарители.

Срещу този неизвестен по размер разход от данъците му, данъкоплатецът получава призив да дари още средства, за да спаси деца, които управляващите държавата системно неглижират вече най-малко две десетилетия.

Управляващи, чиито заплати плаща отново той.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.