Последното коренно население на Европа. Как живеят пастирите на елени в Лапландия

В Лапландия има повече елени, отколкото хора. И макар елените да могат да бродят свободно из лапландската тундра, във Финландия всеки един от тях принадлежи на някого. Те са полуопитомени животни, чието отглеждане е подробно описано в дълъг финландски закон.

Петри Матус е наследствен пастир на северни елени в района Инари, Финландия. Той произлиза от саамите – коренното население на Лапландия, което традиционно се занимава с отглеждане на северни елени.

"Това е от този тип професии, които трябва да работиш от сърце, защото е трудно", казва Матус пред Би Би Си. "Трудно ми е дори да си помисля за живот без елени."

В неговата седмица няма почивни дни, но въпреки това той казва, че не би сменил работата си. Днес този традиционен поминък е защитен със закон, а елените обитават специална зона.

Общият брой на елените във Финландия се определя от държавата, като в момента той е малко над 200 000. Колко точно елени притежава един пастир обаче е нетактичен въпрос. За тях броят на отглежданите животни определя колко е голямо имуществото им, затова не споделят тази информация.

Елени край руския град Нарян Мар, разположен близо до Северния полярен кръг.

Елените през лятото

Обикновено северните елени се раждат през пролетта, през лятото им израстват рога, а през останалата част от живота си мислят предимно за две неща: храна и създаване на потомство.

За пастирите лятото означава да пазят стадото от хищници, като същевременно се стараят да не смущават елените в размножителния им период. Затова в наши дни някои пастири използват дронове и различни камери, за да наблюдават животните.

Лятото в Северна Финландия може да бъде мъчително за северните елени. Летящи насекоми като комари и конски мухи принуждават стадата да бягат в открити местности, по склоновете на планините и дори по пътищата, където понякога предизвикват задръствания.

През зимата стадото трябва да се следи много по-често. Някои от пастирите дори местят елените за студените месеци. Как обаче ги разпознават?

Всеки елен е маркиран, а всеки пастир има различна маркировка. Тъй като общността е малка и елените не се отдалечават много от фермите си, дори и някой елен да се заблуди, не е трудно той да бъде открит.

"Елените нямат нужда от хората, но ние, саамите, и пастирите на елени имаме нужда от тях, за да преживяваме", казва Матус пред Би Би Си.

Саами мъж от Норвегия води елен, 1994 г.

Пастир по наследство

Бащата на Матус също е пастир на елени. Той е на 87 години и е станал свидетел на развитието на тази традиционна професия. Промяната идва с първите снегомобили в Лапландия.

"Преди хората като моя баща са имали много елени, които са дърпали шейните. А когато са отивали в планината, те са оставали по един, дори два месеца и са живели в типита (вид ръчно сглобена шатра)", разказва Матус.

Сега на него не му се налага да живее в типи в гората по няколко месеца през зимата, но казва, че има два задължителни предмета, които трябва да носи със себе си, когато излиза навън – нож и кибрит. Често кибритът се заменя с магнезиева пръчка, която не се мокри.

"Понякога снегомобилът може да се развали на 30-40 км от дома ти и трябва да можеш да си запалиш огън", казва Матус пред Би Би Си.

Новите предизвикателства

Днес по местата, където обичайните температури през зимата някога са били -20, -25 градуса, на моменти минусът пред числата липсва. Глобалното затопляне представлява предизвикателство пред отглеждането на северните елени.

Според статия, публикувана през декември 2021 г. в научното списание Science, Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалите части на света.

Лапландия, която се простира на територията на четири държави - Швеция, Финландия, Норвегия и Русия - изцяло попада в Арктическия кръг. През лятото на 2021 г. там са регистрирани 33,6 °C, най-високата температура от повече от век насам.

През зимата северните елени се хранят предимно с лишеи и мъхове, които са богати на въглехидрати. Обикновено те използват копитата си, за да разравят снега и да намират растенията под него.

Климатичните промени обаче водят до по-топла зима, което кара снегът да се разтопява и да замръзва. Така лишеите остават под леда и животните не могат да ги достигнат.

Значителните снеговалежи, които също се случват по-често, влошават проблема, тъй като не позволяват на животните да открият лишеите по миризмата. Тези процеси са естествени за Арктика, но сега те се случват по-често и в по-голям мащаб, пишe "Гардиън".

През 2013-2014 г. в Русия и през 2018-2019 г. в Норвегия липсата на храна водят до масова смърт на северни елени.

Северни елени са заснети в планините през зимата край Норвежко море на източния бряг на Исландия

Кои са саамите

Саамите са последното коренно население, останало в Европа. Те населяват Лапландия и прилежащите ѝ райони в Северна Норвегия, Швеция и Финландия, както и Колския полуостров в Русия.

Северните елени са на почит в културата на саамите, защото в продължение на хиляди години тези отлично приспособени към Арктика животни са осигурявали на семействата месо и мляко, кожи за дрехи, обувки, кости и рога за инструменти, занаяти и оръжия.

Това е отразено и в езика на саамите: смята се, че има около 1000 саамски думи, посветени на външния вид, поведението и навиците на северните елени, пише "Гардиън".

По данни на Британика в края на 20 в. в Норвегия живеят от 30 000 до 40 000 саами, в Швеция - около 20 000, във Финландия - 6 000, а в Русия - 2 000.

Днес почти всички саами са двуезични, а много от тях вече дори не говорят родния си език. До неотдавна в основата на икономиката на саамите е било именно пастирството на северни елени, но това вече не е така.

"Днес повечето саами не са пастири на северни елени. Те са учители, работят в супермаркета или в банката", казва Матус.

Ненците - номадите на Русия

Въпреки всички трудности, той казва, че не би заменил живота си дори за милиони евро годишно в големия град.

"Имам много приятели, но не мога да си представя да живея в големия град. Природата и тази гора са нашият дом, няма коли, няма трафик. Можеш да чуеш песента на птиците, има тишина."

Синовете на Петри Матус също искат да продължат традицията и да станат пастири на северни елени в лапландската тундра. Същевременно той се надява хората да намерят начин да съхранят природата и за следващите поколения.

Начинът на живот на саамите е застрашен не само от климатичните промени. През 2017 г. идеята за построяването на железопътна линия, която да минава през Лапландия, свързвайки Прибалтика с Баренцово море, повдига много въпроси.

Местните се притесняват, че железопътната линия ще раздели земята им и досегашният начин на гледане на елени, при който те са на свобода, няма да бъде възможен. Проектът е все още само на идейно ниво.