България е получила в петък средствата от първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв., съобщи на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Според него получаването на първия транш демонстрира доверието на Европейската комисия в капацитета на българските институции да провеждат заложените в Плана реформи, както и в системите на контрол и управление на Плана.
България очаква да получи общо 11,8 млрд. лв., ако изпълни определени изисквания и направи различни реформи. След първия транш остават около 9 млрд. лв.
Вижте също САЩ се присъедини към Европа като насърчи България да реши проблемите на правовата държаваЗатова Пеканов обърна внимание на многото работа, която предстои по Плана. Следващото искане за плащане включва 66 ключови етапа и мерки и докато България не се справи с всички тях, няма да може да поиска следващите средства.
22 мерки трябва да минат през парламента, някои от които ще минат през един закон - Законът за енергетиката. Това означава, че Народното събрание трябва да приеме общо 16 закона, поясни Пеканов.
Той изрази съжаление за отхвърлянето на Закона за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения. Това се случи в сряда на заседанието на Народното събрание. По думите на Пеканов е трябвало този закон да се приеме още преди две години и сега София е възможно да бъде санкционирана.
„Средствата по Плана ще идват срещу реформи и срещу постигнати резултати“, каза вицепремиерът.
Вижте също Прогнозата за България в Шенген през март е напълно реалистична. Юлиана Николова пред Свободна ЕвропаПо думите му по-добрият стандарт на живот, по-добрата социална и образователна система, реформите, които трябва да се направят, ще се случат само ако има политическа воля.
„Много ми се иска да намерим такава, защото, ако тя липсва, рискуваме да останем в периферията“, каза още Пеканов.
Той каза, че искането за второто плащане ще се случи, когато бъдат изпълнени всички 66 мерки. По думите му няма риск от загуба на средства, но има риск от забавяне. България има срок да изпълни всички изисквания по плана до 2026 година.
На пресконференцията Пеканов отговори и на въпроси за какво ще се използват тези средства.
"Част от тях ще отидат за проекти, които вече са стартирали - като процедурите за технологична модернизация на малките и средни предприятия", съобщи Пеканов.
Друга част ще отидат за вече започналото изграждане на третата линия на метрото в София. Средства ще отидат и за системата "Тетра", както и за новите процедури и проекти, които тепърва започват, като тези за енергийната ефективност, за ВЕИ-та на покривите, за външно изкуствено осветление, които са изключително важни за общините за подобряване на енергийната ефективност, каза вицепремиерът.
„Всички инвестиционни проекти в Плана имат ясно зададени параметри и планове за изпълнение“, уточни той.
Част от мерките, които Народното събрание трябва да приеме, са проектозакони за съдебна реформа, сред които е механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор, както и реформа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
Народното събрание продължава да отлага и тяхното приемане, а проблемите с корупция и върховенството на закона в България станаха една от причините България да не бъде приета в Шенген по-рано този месец.
Вижте също "Цялото нещо е тормоз". Как огласяването на порочна практика провокира само разпит на огласяващите