"Цялото нещо е тормоз". Как огласяването на порочна практика провокира само разпит на огласяващите

Много пациенти с тежки заболявания, сред които и деца, се нуждаят от лекарства, които не са регистрирани в България и затова трябва да се купуват от други страни членки на Европейския съюз (ЕС). Става въпрос за редки болести, при които всички други възможности за лечение са изчерпани, за медикаменти за овладяване на тежки състояния и за обезболяване на симптоми в терминален стадий.

Годишно държавните болници в страната плащат около 100 млн. лв. за такива лекарства. Закупуването им обаче не се прави в условията на обществени поръчки, при които има подаване на конкурентни оферти и фиксирани максимални цени. Понякога това се случва с посредничеството на неизвестни търговци на едро. Много често болниците избират доставчици, които продават на завишени цени.

Тази практика е анализирана от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП) към министъра на здравеопазването. Основният извод в анализа е, че българските държавни болници купуват такива лекарства на цени от един до няколко пъти по-скъпи от средната им стойност в други страни членки на ЕС.

Въпросният анализ е предоставен на ръководството на Министерството на здравеопазването (МЗ) в началото на октомври. Данните в него обаче не са огласени публично. Около две седмици по-късно председателят на съвета проф. Илко Гетов е освободен от длъжност с решение на Министерския съвет.

Три седмици по-късно "Капитал" публикува статия по темата, в която подробно са представени данните от анализа на НСЦРЛП. Изданието посочва, че тази порочна практика би могла да бъде пресечена, ако болниците бъдат задължени да изискват поне по три оферти преди да купуват такива лекарства. И цитира свои източници, според които уволнението на Гетов е именно заради изготвянето на този анализ.

Месец след публикацията, нейната авторка Десислава Николова и главният ѝ редактор Алексей Лазаров се оказват призовани на разпит в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Призован е и Илко Гетов. В полицията им обясняват единствено, че им е разпоредено да ги разпитат от Варненската районна прокуратура по повод нейна проверка. Какво престъпление търси в случая прокуратурата не става ясно.

Намеса на прокуратурата и липса на отговори

Оказва се, че прокурорската преписка е образувана по сигнал на ръководството на варненската болница "Св. Марина". Тя е спомената в анализа на НСЦРЛП и статията на "Капитал" като едно от лечебните заведения, които поръчват такива лекарства на завишени цени.

Успредно със сигнала си до прокуратурата, директорката на "Св. Марина" проф. Силва Андонова изпраща жалба срещу Николова и в Комисията по журналистическа етика. В нея посочва, че твърденията в статията са "едностранчиви и тенденциозни". Анализът на съвета към МЗ пък Андонова нарича "апокрифен", тъй като не е могла да го открие в интернет.

От претенциите, посочени в жалбата до Комисията по журналистическа етика, с която Свободна Европа разполага, става ясно, че директорката на "Св. Марина" се оплаква от "тенденциозна и невярно представена информация".

"Десислава Николова предизвика усещане за тревога, злополука и безпокойство за целия персонал на лечебното заведение", пише Андонова.

Подобни претенции биха могли да бъдат обект на гражданско дело, но не е ясно каква е причината прокуратурата да се заеме със случая. Държавното обвинение се занимава с престъпления от общ характер, а клеветата не е сред тях.

По тази причина Свободна Европа неколкократно потърси на по телефона говорителката на Варненската районна прокуратура Станислава Бакалова, но тя не отговори на позвъняванията. Затова изпратихме писмени въпроси на служебния ѝ имейл. Сред тях бяха кое е евентуалното престъпление, което колегите ѝ проверяват в случая, както и дали се занимават по същество с изводите в цитирания от "Капитал" анализ. До редакционното приключване на текста, не получихме отговори на тези въпроси.

Свободна Европа потърси за коментар и директорката на УМБАЛ "Св. Марина" Силва Андонова. Тя обаче отказа да уточни какво евентуално престъпление е посочила в сигнала си и ни препоръча да изпратим писмени въпроси до болницата. Направихме и това, но и оттам не последваха отговори.

Накрая изпратихме писмено запитване и до пресцентъра на здравното министерство. В него попитахме дали МЗ е сезирало прокуратурата във връзка с анализа, изготвен от уволнения Илко Гетов, както и дали неговото уволнение е свързано по някакъв начин с изводите в анализа. Оттам също не бяха получени отговори.

"Злоупотреба със служебно положение"

Според адвокат Стоян Мадин, придружил журналистите от "Капитал" по време на разпитите им на 12 декември, прокуратурата излиза извън рамките на правомощията си в този случай.

"От въпросите, които им бяха поставени в СДВР, не може да се прецени дали въобще се разследва някакво престъпление от общ характер. По-скоро директорката на "Св. Марина" явно се е почувствала засегната и оклеветена от публикацията, но тя има съвсем друг път да се защити, а не да въвлича прокуратурата, която да играе ролята на бухалка и да ѝ събира доказателства", каза юристът пред Свободна Европа.

По думите му от столичната полиция са поискали от Николова да разкрие как е разбрала за анализа за лекарствата на завишени цени и да предостави копие от него, но тя е отказала.

"Това действие на прокуратурата изцяло представлява злоупотреба със служебно положение, тъй като не мога да си представя какво престъпление биха могли да разследват, за да искат обяснение от журналистите, които просто са отразили един доклад", обобщи Мадин.

"Питаха ме публикувана ли е статията, която е публикувана, както и какъв е вътрешният механизъм в "Капитал" за проверка на достоверността на факти преди публикуването им. Не казаха какво престъпление разследват", добави и главният редактор на изданието Алексей Лазаров пред Свободна Европа.

Той определи привикването му заедно с Николова на разпит в СДВР като тормоз, тъй като нито прокуратурата, нито полицията имат право да се занимават с оценка на журналистическите стандарти.

"Цялото нещо е тормоз. Сравнително малък, но тормоз, защото според мен журналистите не трябва да дават обяснения в полицията и прокуратурата за начина, по който си вършат работата", каза още Лазаров.

"Потвърждавам цитираните данни"

На този фон вече бившият председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти Илко Гетов потвърди пред Свободна Европа, че заключенията от анализа му са цитирани коректно от Десислава Николова.

"Потвърждавам цитираните данни и заключения в публикацията на "Капитал", като мога да допълня, че те не са манипулирани или тенденциозни", заяви той в отговор на писмени въпроси от Свободна Европа.

Подобно на журналистите, Гетов също каза, че по време на разпита му в СДВР никой не му е обяснил какво е евентуалното престъпление, което проверява Варненската районна прокуратура. По думите му полицаите са му казали единствено, "че е заведена преписка от прокурор във Варна по искане на изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Марина" в същия град".

На въпрос дали има представа дали анализът му е предизвикал някаква реакция на здравното министерство, той добави: "Нямам информация в МЗ да са предприели действия по доклада, както и да са предложили промяна в нормативната уредба, нито дали докладът е разглеждан на ръководство, искани ли са допълнителни данни и анализи от съвета и т.н."

Гетов уточни още, че по време на разпита му е бил помолен да предостави копие от документа на полицията. Той обаче е отказал, тъй като вече не заема председателския пост в съвета към здравния министър. По думите му, ако разследващите органи искат да се сдобият с анализа, могат да го поискат от здравното министерство. Гетов добави, че "той е за общо ползване, няма ограничения и е изпратен по стандартния начин с е-подпис".

Този случай предизвика реакция на Международният институт за пресата, който съобщи за разпитите на двамата журналисти и цитира главния редактор на "Капитал", според когото призоваването им в СДВР е "недопустима форма на натиск".