Съветът на Европейския съюз взе решение Босна и Херцеговина да получи на статут на кандидат за присъединяване към ЕС. Дългият процес на преговорите за членство обаче ще започне след изпълнение на 8 условия.
На 13 декември бе дадено първоначалното съгласие за статута на страната като кандидат-член. Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей поясни, че подобна стъпка идва след положителна промяна в политическата среда в държавата след проведените избори, но и по геополитически причини.
Босна и Херцеговина подаде молба за присъединяване към ЕС през 2016 г. и получи одобрение от Европейската комисия две години по-късно.
Европейската комисия направи своята препоръка през октомври, но тя само съветва кои страни да получат статут на кандидати за членство в ЕС. Окончателното решение за предоставяне на такъв статут се взема от 27-те държави членки, като за това е нужно пълно единодушие.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел нарече в Туитър решението на лидерите на ЕС "силен сигнал към народа, но и ясно очакване новите власти да осъществят реформите".
Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел повтори думите на Мишел в Twitter, че решението потвърждава, че бъдещето на Босна е в ЕС и неговите политически лидери "сега могат да превърнат тази амбиция в реалност чрез решителни реформи".
Лидерите на ЕС одобриха този ход въпреки загрижеността за политическата ситуация в Босна - страна с население от 3 млн. души, в която преди три десетилетия се водеше гражданска война и оттогава се бори да преодолее етническите разделения.
Босна продължава да бъде разделена между сръбския район Република Сръбска и бошняшко-хърватската федерация, свързани от слабо централно правителство.
Административната система, създадена с Дейтънското споразумение от 1995 г., успя да сложи край на конфликта, но не спомогна за политическото развитие на страната.
Вижте също Вратите на ЕС са само открехнати. Какви са изгледите пред кандидатите за еврочленствоПреговорите ще започнат след изпълняване на условия
Сред осемте условия, поставени от лидерите на страните в ЕС, са прилагане на мерки за борба с корупцията и организираната престъпност, извършване на съдебни и имиграционни реформи, укрепване на законите срещу изтезанията и осигуряване на гаранции за свободата на изразяване и защита на журналистите.
Официалните преговори за присъединяване - следващата стъпка по пътя към членство - ще започнат едва след изпълнението на условията. Стартът на преговори за присъединяване отново изисква единодушното одобрение на всички държави членки на ЕС.
Комисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархели заяви, че предоставянето на статут на кандидат за членство на Босна и Херцеговина ще бъде свързано с "големи очаквания".
Разширяване на фона на опасения
Ходовете към разширяване на ЕС идват на фона на опасенията, че сили като Русия и Китай могат да увеличат влиянието си на Балканите, ако страните, които се надяват да се присъединят към блока, бъдат отхвърлени. Турция също има силни позиции в Босна и Херцеговина, Косово и други балкански страни.
Черна гора и Сърбия са други две държави, които желаят да се присъединят към ЕС. Те започнаха преговори за присъединяване съответно през 2012 г. и 2014 г. Турция е обявена за кандидат за членство през 1999 г., но преговорите на практика са замразени.
На 15 декември министър-председателят на Косово Албин Курти връчи молбата на страната си за присъединяване към ЕС на чешкия министър по европейските въпроси Микулаш Бек в Прага. Членството на Косово е сложен процес, тъй като пет държави членки на ЕС все още не са признали независимостта на страната.