Защо България не успя да убеди Нидерландия, че се бори с корупцията

Нидерландия за пореден път спря приемането на България в Шенген. Към ветото ѝ се присъедини и Австрия, която отказа да подкрепи и Румъния.

Мотивите на двете страни обаче бяха различни. Докато австрийците искат гаранции, че мигрантският поток към страната им ще бъде ограничен, нидерландците все още виждат големия проблем в борбата с корупцията в България.

Затова и правителството на Марк Рюте иска да види напредък на София по темата в поне още един доклад на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка, който обаче Брюксел е оставил на пауза от края на 2019 г.

Това нидерландско искане беше определено от президента Румен Радев като “цинизъм”, а вътрешният министър в служебното му правителство Иван Демерджиев го нарече “шамар” за Европейския съюз (ЕС), защото по думите му показва, че той не може да спазва собствените си правила.

Тезата на София е, че Европа отдавна е признала, че България е изпълнила всички условия за присъединяване в Шенгенското пространство и това се признава от мнозинството страни членки.

Можеше ли обаче България да направи нещо, за да убеди Нидерландия в стремежа си да се бори с корупцията? И кой носи отговорност, че това не беше направено?

Експерти казват, че в последните месеци парламентът можеше поне да даде знак, че приема темата сериозно и да разгледа поне част от проектозаконите за съдебна реформа, включени и в Плана за възстановяване и устойчивост, каза за Свободна Европа зам.-директорката на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.

Кои са тези закони

Този пропуск беше признат дори от Румен Радев, който след първоначалната си критика срещу Европа каза, че "това Народно събрание трябва да приеме законите по Плана за възстановяване и развитие за съдебната реформа".

Става въпрос за законопроекта, който предвижда реформа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Той беше приет на първо четене в пленарната зала само ден пред отказа на Съвета на ЕС да отправи покани за членство в Шенген към София и Букурещ.

Другият ключов законопроект е за механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор, включително и за разследване на евентуални престъпления, извършени от него. Той предвижда промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които в петък бяха одобрени от Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Проблемът с недосегаемостта на главния прокурор от наказателно преследване стои пред България от ноември 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пръв път я коментира в решението си по делото "Колеви срещу България", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.

През следващите години препоръки и очаквания за решаването на този проблем периодично са идвали от Съвета на Европа и Европейската комисия. Наскоро Венецианската комисия за пореден път посочи, че очаква цялостна съдебна реформа в България.

"Това е, което виждат нидерландците"

“Нидерландия казва доста ясно, че според тях България продължава да има проблем с амбицията си да се справя с корупцията”, каза Весела Чернева пред Свободна Европа.

“Със сигурност това, че няма представители на високите етажи на властта с осъдителни присъди за корупция е много важно, но по-важно в краткосрочен план е, че законите, свързани със съдебната реформа, не са влезли в парламента.”

По думите ѝ през последните два месеца мнозинството в 48-ото Народно събрание демонстрира, че има различни приоритети, например промените в Изборния кодекс, с които беше върнато гласуването с хартиени бюлетини във всички секции.

“Това е, което виждат нидерландците. Те виждат, че няма желание нито в правителството, нито в мнозинството в парламента в момента да продължава напред тази реформа. Тя има много конкретни, ясни измерения и те са разписани от ЕК”, допълва Чернева.

Законопроектът за антикорупционната комисия беше приет на първо четене с голямо мнозинство, но при дискусията беше подложен на сериозни критики от ГЕРБ и ДПС. Те декларираха, че ще правят промени преди второ четене.

Механизмът за контрол на главния прокурор пък все още не е бил гласуван в пленарната зала, а сигналите, които настоящият главен прокурор Иван Гешев дава, сочат, че той възприема предлаганите промени като намеса в “независимостта на съдебната власт”.

“Засягането на независимостта на прокуратурата означава репресии, авторитаризъм, тоталитаризъм, отминали тъмни времена. Под претекста за съдебна реформа се цели овладяване на съдебната власт и концентриране на повече власт в една институция”, каза той пред БНР в неделя.

Подобни критики прозвучаха и от депутати от ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” по повод предлаганите разследващи функции на инспектори от КПКОНПИ, които да могат сами да разследват корупционни престъпления на представители на високите етажи на властта.

"Топим се в Европа"

Гешев демонстрира единомислие с депутати от ГЕРБ и ДПС и по друга тема - европейските критики към България във връзка с корупцията. По време на обсъждането на законопроекта за антикорупционната комисия Йордан Цонев от ДПС и Бранимир Балачев от ГЕРБ застъпиха тезата, че тези критики почиват по-скоро на “доноси”, отколкото на реални факти.

“Много добре знаем защо е усещането в Европа, че в Румъния корупцията е свършила, а у нас - не. Това е така, защото България е страна, която вътре си пише докладите и се топи сама пред европейските органи”, каза Цонев миналата сряда.

Тогава последва и изказване на Балачев, според когото “ако ние българите не престанем да говорим за тая корупция, че сме корумпирани, няма да имаме добро начало в Европа”.

Няколко дни по-късно Гешев също защити това обяснение:

“В България правим нещо, останало от времената на Съветския блок - говорим едни срещу други, топим се в Европа, а после очакваме да ни уважават. Преекспонираме проблемите с цел вътрешнополитическа употреба, с цел личностни ползи за определени политици.”

Весела Чернева обаче не споделя това мнение. Тя смята, че България има шанс да промени позицията на Нидерландия единствено чрез създаване на реформаторско редовно правителство, което да прокара бързо окончателното приемане на законите, посочени в Плана за възстановяване и устойчивост.

“В крайна сметка това би било началото на едно усилие, което България трябва последователно да полага - да изчисти своята институционална и политическа слабост, която ние наричаме “завладяна държава”, казва тя пред Дойче веле.

По повод ветото, наложено от Австрия, Чернева коментира пред Свободна Европа, че то е свързано с отслабването на местното правителство, доминирано от християндемократите. По думите ѝ темата с мигрантския натиск лесно ангажира вниманието на австрийските избиратели.

Според Чернева разликата в позицията на Нидерландия е, че тя е последователна от 2011 г. насам, “с изключение на пролетта, когато Рюте дойде в България и каза, че вижда надежда, че има промяна”.