"Отникъде не ми се обадиха". Защо медицинска сестра от Украйна работи като камериерка в България

Цял живот Светлана Дениченко е работила като медицинска сестра в анестезиологично отделение. Подготвяла е лекарствата преди анестезия, следяла е за състоянието на пациентите по време на операции, интензивно лечение, реанимация. Професията ѝ е високо ценена в родната ѝ Украйна, а и не само.

Когато пристига в България, бягайки от руската инвазия, тя остава с впечатление, че тук не се търсят специалисти като нея. Затова вместо да работи това, което винаги е практикувала, тя приема единствените оферти за работа, които получава – като камериерка, чистачка, помощник-готвач.

„Кандидатствах за работа във всички болници във Варна, отникъде не ми се обадиха“, разказва Дениченко пред Свободна Европа.

Случаят на Светлана обаче не е изключение. Пред Свободна Европа доброволци и експерти, работещи с украински бежанци, разказаха за множество подобни истории на хора с медицинско образование, които обаче не успяват да започнат работа по професията си.

Тези истории се случват на фона на дебата за това къде да бъдат настанени украинците, които търсят убежище в България. Във вторник изтече поредното удължаване на програмата, по която държавата финансираше подслоняването им в частни хотели.

Въпреки че служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев първо каза, че тя ще бъде окончателно спряна, в сряда – ден след обявения ѝ край – тя отново беше удължена.

Проблемът обаче е много по-голям от това, че държавата за пореден път взима решението за преместването на бежанците в последния момент, хаотично и без предизвестие.

Повече от 8 месеца след началото на руската инвазия в Украйна България продължава да няма план как да помогне на бежанците да бъдат активни членове на обществото, допринасящи със своите способности. А историята на медицинската сестра Дениченко е само един пример за това.

"Цял живот съм била в операционната зала"

Светлана е от Чернигов, на час път от украинската столица Киев. Пристига във Варна през май, тъй като има позната в града, която я приютява.

„Имам син на 26 години, той участва във войната като доброволец“, разказва Дениченко. „Той ме накара да замина, за да съм на безопасно място.“

Допълва, че откакто вече 6 месеца живее в България, няма от какво да се оплаче. Единственият проблем е, че не може да практикува своята професията.

„Цял живот съм била в операционната зала“, споделя украинката. „Но не държах да работя специално като анестезиологична сестра, търсех просто работа като сестра или изобщо като медицински работник.“

По думите ѝ, когато пристига в България, тя кандидатства навсякъде, където търсят медицински работници, но така и не получава обратно обаждане.

Затова накрая приема единствените предложения за работа, които получава. Няколко месеца работи като камериерка, чистачка и помощник-готвач. Работата обаче е в местен хотел и приключва с края на летния сезон.

След него в продължение на месец Дениченко отново опитва да намери постоянна реализация по специалността си. Без успех. Когато в края на октомври ѝ предлагат място като манипулант във фармацевтична компания, веднага приема. Въпреки че позицията отново е далеч от това, което години наред е учила и работила.

"Нашата държава не направи абсолютно нищо"

Случаят на Светлана е един от многото примери за квалифицирани украински бежанци, които не успяват да намерят работа по професията си в България.

В интервю за Свободна Европа преди седмица народната представителка от „Демократична България“ Кремена Кунева посочи, че само през фондацията „За доброто“, която тя доскоро представляваше, са преминали общо 1500 украински бежанци, които са медицински специалисти. По нейни наблюдения от тях едва около 150 са останали в страната.

„Нашата държава не направи абсолютно нищо, за да задържи тези хора“, коментира Кунева.

Това провокира депутатката да изпрати въпроси до служебния премиер Гълъб Донев и до министрите на здравеопазването и на труда и социалната политика в края на октомври. Един от въпросите, на които все още не е получен отговор, е дали правителството предвижда мерки за интеграцията на тези бежанци.

По думите на Кунева един от основните проблеми засяга признаването на дипломите на ключови професионалисти като лекари и учители. В противоречие с препоръките на Европейската комисия, България така и не е приела облекчени процедури за приравняване на квалификациите на хората, бягащи от войната в Украйна.

Докога е поредното удължаване на програмата

На този фон разговорът за украинските бежанци в България тече с друг фокус. Основният въпрос, с който се занимават местните власти, е релокацията на бежанците. Това става ясно от отговор на Националния съвет по миграция до Свободна Европа по темата. Това е новото държавно звено, отговорно за политиките спрямо украинските бежанци.

Въпросът с настаняването на хората се превърна в основен, след като досегашната програма беше удължавана няколко пъти в последния момент. Това се случи през май от кабинета на Кирил Петков, а след това и от служебното правителство в края на август и в края на октомври.

Както през май, така и сега през ноември решението за удължаването на програмата дойде след реалното ѝ изтичане.

На 31 октомври вътрешният министър Демерджиев съобщи, че държавата спира да плаща на хотелите, настанили украински бежанци, и тези от тях, които нямат възможност сами да поемат разноските си, ще бъдат преместени в държавни почивни бази най-късно до 15 ноември.

В сряда обаче, 16 ноември, Министерският съвет взе решение програмата все пак да бъде удължена при същите условия до 24 февруари догодина. На тази дата изтича решението на Европейския съюз за предоставяне на едногодишна временна закрила на украинските бежанци. Тогава се навършва и една година от началото на руската агресия срещу Украйна.

"Ще е огромен плюс за България"

Хаосът при взимането на решенията за настаняването на бежанците обаче е само един елемент от общата липса на стратегия, коментира Кремена Кунева в интервюто си за Свободна Европа.

„Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма план за интеграция“, посочва Кунева. „Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да плаща хотели и издръжки на държавните бази.“

Директорката на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет Илиана Савова е съгласна, че това е неефективен подход.

По думите ѝ въпросът с интеграцията на украинските бежанци не е еднозначен, тъй като става дума за хора, на които е предоставена временна закрила. В тези случаи изначално се приеме хипотезата, че проблемите няма да са трайни, за разлика от хората с хуманитарен статут, за които закрилата се дава безсрочно.

Според Савова това обаче не може да служи като оправдание за държавата да пренебрегва интеграцията на украинските бежанци и да се занимава само с тяхното настаняване.

„Тук въпросът е да се даде възможност на тези хора да се самоиздържат и да водят някакъв нормален живот в рамките на тази временна закрила – включително правото да работят“, отбелязва правозащитничката.

„Ние имаме глад за хора, които са с образование и с професии. Така че ще е огромен плюс за България, ако успее да интегрира тези хора и много бързо да осигури техния по-улеснен достъп до пазара на труда, за да упражняват именно професиите си. А не да се стига до това квалифициран лекар или инженер да работи като сервитьор.“

Савова допълва, че за целта са нужни по-целенасочени и структурирани мерки, като профилиране на хората и оценка на тяхната уязвимост, защото според различния профил е необходима и различна помощ.

В конкретния случай с достъпа до пазара на труда държавата е предприела някои правилни действия като въвеждането на стимули за работодателите, които наемат украински бежанци. По думите ѝ обаче тези мерки не са били популяризирани достатъчно, дори сред самите украинци. Освен това са били „спорадични“.

„Те са наследство от предходното правителство. Настоящото служебно правителство нищо не координира и нищо не предприема. Те следват събитията, не ги водят“, добавя Савова. „Това служебно правителство само и единствено реагира на обществен натиск, както и в настоящия случай с настаняването на хора.“

В заключение тя отбелязва, че служебните управляващи може и да не гонят официално украинските бежанци от страната, но всъщност не правят нищо, което да спомага за тяхното задържане тук.

Три майки, три истории и поне три неизвестни