Като бебе тя е изоставена в дом. Още от раждането си има сериозен физически проблем – не усеща нищо от кръста надолу и от малка е прикована към инвалидна количка.
Вместо да я отчайват обаче, трудностите, които среща в живота си, я мотивират. Дотолкова, че днес тя вече е шампион и печели титли в България и чужбина.
"Физиката няма значение, имам волята на победител", казва тя в свое автобиографично видео в Ютюб. "Инвалидната количка не е мой избор. Аз избрах да бъда шампион".
Преди дни Зоя Чавдарова спечели титлите на сингъл и на двойки на тенис на турнира за хора в инвалидни колички от веригата "Фючърс" в Аналипси, Гърция, с награден фонд от 3 хиляди долара. В индивидуалната напдпревара тя постигна три победи и загуби само един сет по пътя към първото място. Тя надделя над две състезателки от Италия и една от Швейцария, за да грабне титлата.
В турнира по двойки тя спечели първо място заедно с партньорката си Мария Толу от Италия.
"Отново успях да покажа най-доброто от себе си, въпреки контузията, която имам, тя не ми попречи да победя и да спечеля отново две първи места", написа Чавдарова във Фейсбук.
В рамките само на няколко седмици тя спечели и три отличия, сред които и две първи места, на турнира от сериите "Фючърс" в Плоцк, Полша.
Чавдарова е родена през 1991 г. и е изоставена в дом за деца с увреждания в Луковит. По-късно споделя, че животът я е срещнал с добри хора тогава и, че не съди родителите си за това, че са я изоставили.
Когато е на 16, се мести във Варна. През 2010 г. нейна приятелка ѝ споменава, че познава треньорка по тенис, която иска да тренира хора с увреждания. Тази приятелка е самата Светла Енева - българска параолимпийска шампионка по хвърляне на гюле.
Тенисистката казва пред БНТ, че е опитвала различни спортове, сред които бягане на маратон с количка, бадминтон, тенис на маса, но най-много ѝ допада тенисът на корт. Първият ѝ медал е от второ място на национално състезание в София, а първият ѝ голям успех е републиканската титла, която грабва през 2015 г. Нейните идоли в спорта са Григор Димитров и Рафаел Надал.
След като близо 10 години тренира с обикновена количка, през 2020 г. с помощта на дарители получава собствена специализирана олимпийска количка за тенис.
Един от най-вълнуващите моменти в живота ѝ е, когато разбира, че има брат, който също е бил изоставен, но още като малък е осиновен от френско семейство.
Преди близо две години брат ѝ Жефроа се сдобива със свои стари български документи и благодарение на тях се свързва с биологичната си майка, от която разбира, че има по-голяма сестра. Първоначално Зоя не вярва, че има брат, но когато го вижда скоро след това, вече не се съмнява. Двамата бързо се привързват един към друг.
Вижте също "Никога не подценявайте големия шампион". Рафаел Надал, който винаги преследва победната точка