За поезията като нескафе. Поетесата Мария Донева, която стана "Рицар на книгата"

Тя вярва, че стихотворенията просто съществуват, „а някой ден някой късметлия посяга, хваща дадено стихотворение за ръката и го довежда тук“. Така „ловът“ на стихотворения за нея започва в ученическите тетрадки, а на 14-годишна възраст вече е издала първата си стихосбирка.

В сряда поетесата Мария Донева стана „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“. Наградата се връчва на съвременните будители и на хората, които се борят за грамотността в България. Тя е учредена от издателство "Сиела" през 2004 г., а от 2006 г. насам се връчва от Асоциацията "Българска книга" (АБК).

Мария Донева е родена през 1974 г. в Стара Загора, където продължава да живее и до днес. С писането се среща в ранните училищни години.

“Имах си една тетрадка, в която си преписвах стихотворенията на чисто. Някъде в тези времена започнах да ходя на един литературен кръжок в Пионерския дом, водеше го Таньо Клисуров. По-късно се записах в друг такъв кръжок при Жеко Христов в Дом „Литературна Стара Загора”, казва тя в интервю за платформата „Аз чета“.

Започва да участва в конкурси, а с това идват и първите награди.

„Малко по малко станах дете герой“, казва тя. Когато е на 14 години от центъра „Знаме на мира“ издават първата ѝ стихосбирка „Очи за красотата“.

След гимназията, без изненада, започва да следва българска филология. „Макар че не знаех какво е това българска филология. Нещо като да обичаш българския език. Ами добре, ще го обичам”, казва тя.

Това я води до класната стая – едно от предизвикателствата в нейния живот. За известно време преподава български език и литература. Тази роля обаче не я прави щастлива. Действителността се оказва коренно различна от представите ѝ и тя решава да се откаже от училището.

„Да насилвам някакви непознати млади хора да учат каквото аз им кажа, защото така било трябвало… не аз. Не е за мен”, споделя тя.

Поетесата обаче намира нова страст – театъра. От 2009 г. е драматург на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. Освен това работи по различни програми за арт-терапия с деца и с възрастни с различни ментални и физически заболявания и увреждания. Режисирала е пиеси в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево.

От 2010 г. насам освен поезия Мария пише и текстове на джаз песни за проекта „Джазът пее на български“. Същата година тя се захваща и с писането на своя блог, в който има не само има поезия, но и ушити от нея играчки.

„Открих, че за да бъде подредено, трябва на едно място да има малко неща. По тази причина мястото никога не ми стига. Блогът ми е шкаф с чекмеджета, в които да си държа думи и други работи“, пише тя.

Освен в блога стиховете ѝ могат да бъдат прочетени в редица нейни стихосбирки - „Щастливи времена“ (2018 г.), „Книга за нас“ (2020 г.), „Любовта идва“ (2016 г.). През 2021 г. издава и „Нетърпение в кутия“ - стихотворения за деца.

Макар да пише и разкази, това, което излиза изпод химикала на Мария, е предимно поезия.

„Така ми работи умът... Обаче аз пиша стихотворения, защото те се излюпват почти готови, и после си ги премятам в ума, докато се изгладят и в тях не остане нищо грапаво, глупаво и дразнещо“, казва Донева за „Аз чета“.

Тя споделя, че вижда стихотворението като нещо подобно на нескафе – „една прашинка, която се разтваря във въображението на читателя“. Затова смята, че докато съществуват думите, красотата и въображението, стихотворенията ще продължават да правят света по-хубав.