Новата стратегия за сигурност на САЩ. Авторитарните режими в Китай и Русия са риск за световния ред

Президентът на САЩ Джо Байдън оповести новата „Стратегия за национална сигурност” на САЩ. Тя трябваше да е подготвена отдавна, но войната в Украйна вероятно е наложила изчакване и промени.

Какво казва стратегията на Байдън? И какво означава тя за Източна Европа?

Широк визионерски документ

От 1987 до днес по силата на законово задължение президентите на САЩ са предали на Конгреса двайсетина стратегии. Джо Байдън публикува веднага след поемане на поста си временна стратегия, в която коригира някои политики на Тръмп. След тази междинна стратегия се очакваше по-разгърната и кохерентна версия.

Преди всичко може да се отбележи, че новата стратегия за национална сигурност няма характер на стратегия в строгия смисъл на думата. По тази причина тя е обект на критики от страна на експерти.

Стратегиите са документи, които правят анализ и оценка на средата (среда за сигурност, както се прие да се нарича на български). Въз основа на оценката се поставят цели, определят се приоритети, преценяват се необходимите ресурси, а оттам се дефинират и по-конкретни задачи със съответни приблизителни срокове. Такъв документ предполага възможност резултатите след една-две години да бъдат измерени и оценени.

Подобно нещо няма в тази стратегия. Но администрациите по принцип избягват ангажиране с проектно изградена рамка, която би дала възможност за бъдещи анализ, оцени и критики.

Най-интересна в това отношение е стратегията от 2002 след терористичните атаки от 11 септември. Тя най-много се отклонява от стандарта за стратегия и се доближава до манифест. Манифестът на Буш/Чейни/Ръмсфелд декларира готовност за война, с която да отвърне на терора. Този документ въведе в официално обръщение израза „пре-емптивна война“ и послужи повече за лекуване на масовите страхове вътре в Америка.

Стратегията на Байдън не е манифест, не е точно и стратегия, а има характер на широк визионерски документ. Но за да стане напълно изчистена визия необходимо е било да не набъбва до 50 страници, а да остане при основните твърдения – картина на средата, приоритетни сфери, цели, политики. Но тя, както отбелязват коментатори и както става и в страни като България, е преминала за консултиране през всякакви институции.

Техните теми и интереси са отразени, а в резултат текстът е станал всеобхватен и е загубил строгостта си.

И все пак няколко основни момента дават представа за насоки на бъдещи, а и вече провеждани политики.

Рисковете - Китай и Русия

Преди всичко администрацията на Байдън твърди, че не могат да се отделят политики, които са само вътрешни, както и обратно, няма само външни отношения, които да не влияят на вътрешната среда. Това твърдение може да изглежда тривиално, но то отклонява по-ясно политическата ориентация на Байдън от опитите за ревизия при Тръмп и от лозунга „Америка на първо място“. Скритото послание е по-силен ангажимент с външнополитически процеси.

Стратегията прави разлика между разделящи геополитически проблеми и глобални въпроси, засягащи всички страни в света. Установеният след края на Студената война ред е обявен за изчерпан - нещо, което за пръв път се казва така ясно и откровено. Той е заменен от високорискова конкуренция между основни сили, които искат да наложат своята идея за световен ред.

Очаквано, САЩ са най-силно загрижени за поведението на Китай и стратегията посочва далечния изток като свръх-приоритетен регион. Причината е в комбинацията между превръщането на Китай в световна сила и авторитарния му режим.

Русия е определена като непосредствена заплаха за стабилността на международния ред. Този момент изглежда най-силен и категоричен. При Тръмп, въпреки войната, подобно твърдение щеше да бъде спестено.

Въпреки двата решаващи фактора за глобална нестабилност САЩ ще работят кооперативно за решаване на друг ред глобални проблеми като климат, пандемии, обедняване, инфлация, енергия и т.н.

Войната и помощта за Украйна

Съществен момент в стратегията е ангажиментът на САЩ към международната сигурност, една очаквано връщане към традиционната политика на САЩ след Тръмп. Но Байдън има по-категорична позиция за активна външна политика и от Обама. Той разбира историческия урок, че по-късно САЩ плащат цената на отсъствието си. Такава политика Байдън води близо две години.

Стратегията не казва категорично каква ще бъде и докога ще продължи помощта на САЩ за Украйна. Основателно е така поради немалката съпротива в САЩ, дори сред демократи в Конгреса, срещу безкрайно въвличане без ясни цели, условия и график, но със солиден финансов ресурс. Така, подобно на предишни стратегии и тази казва едни неща, но премълчава онези, които зависят от сложни преговори с Конгреса.

Но въпроса за войната получава косвен отговор. От една страна, непрекъснат ангажимент не е безусловно заявен. Но от друга, Русия е определена като заплаха за международния ред, с който САЩ се ангажират. Така без да се посочва трайна подкрепа за Украйна, тя следва от принципни стратегически основания. Този въпрос ще се решава текущо в политическия процес, в преговори с Конгреса и европейските съюзници.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.