"Плачехме, псувахме". Болницата в Изюм, която не е спирала да работи от началото на войната

Пациент минава покрай бившето хирургично отделение на болницата в Изюм в Източна Украйна, което беше разрушено при руска атака. Медицинският персонал там се опитва да се справи със спомените за близо шестте смъртоносни месеца под руска окупация.

Персоналът на болницата прекарва четири месеца в извършване на операции в мазето по време на руската окупация на Изюм. С наближаването на зимата те обмислят да се върнат отново в мазето. Някои хора от екипа дори са живели там.

Пациентът Вадим Назаров (вляво) разговаря с доброволеца Денис Жмакин пред болницата. Тя е единственото медицинско заведение, което остава отворено, когато руските войски превземат Изюм в началото на март. Градът беше върнат в украински ръце през септември по време на украинската контраофанзива.

Разрушеното хирургично отделение. Табелите около болничния комплекс, предупреждаващи за мини, изчезват една по една, докато украинските сапьори старателно разчистват всеки участък земя. Следите от случилото се тук - върху сградите и върху хората, обаче трудно ще бъдат заличени.

Травматологът д-р Юрий Кузнецов (вляво) помага на медицинските сестри да преместят пациент на легло. Малцината лекари, медицински сестри, парамедици и патолози, които остават по време на руската окупация, са единствената надежда за жителите на Изюм, когато градът бързо започва да се пълни с болни и ранени.

Лаборатория, използвана от руските сили като хирургично отделение. "Уморен съм. Толкова съм уморен. От седем месеца никой не е дошъл да ни замести. И как бих могъл да си тръгна, като знам, че никой няма да дойде да ни помогне", казва фелдшерът Серхий Ботсман.

Котка седи пред лабораторията, която е била използвана от руските сили.

Д-р Кузнецов живее и с ужасни спомени. Той е видял рани от бомби, куршуми и шрапнели. Казва, че някои хора са пристигнали с наранявания, за които не са искали да разказват, но по думите му са приличали на следи от изтезания. "Това е като снайперист, когато го питат дали вижда в сънищата си всички онези хора, които е ликвидирал. Можеш да полудееш така", казва медикът.

Д-р Кузнецов показва мазето на болницата, което е било използвано като хирургично отделение по време на тежкия обстрел и окупацията от руските войски. До юли той живее тук. Две носилки на колела и ниско легло служат като операционни маси. Помещението е било толкова студено, че "за да инжектираме разтворите, трябваше да ги загреем с тялото си", спомня си медикът. В тази ситуация електротехникът, който успявал да поддържа осветлението с помощта на дизелов генератор, се е оказал също толкова важен, колкото и хирургът.

"Всички бяхме ужасно депресирани от време на време. Плачехме, псувахме. Не искахме да правим нищо", разказва д-р Кузнецов. "С всеки спасен човек, с всеки спасен живот, увереността [в правотата ни], че сме останали тук [растеше]... Бяхме убедени, че не всичко е било напразно."

Д-р Кузнецов подготвя колата си за обратния път към къщата си, която е силно повредена от руските бомби.

Телата се пренасят в найлонови чували от моргата. Тя е без ток и там миризмата е силна. По време на руската окупация аутопсиите са били невъзможни и все още са. Местните очакват, че тричленният персонал на моргата скоро може да напусне работата си заради непоносимите условия.

Лекарят Федир Здебски стои сред мъртвите в моргата. Здебски, всеотдаен патолог с протеза на крака, продължава да работи в болницата след започването на войната, за да гарантира, че мъртвите са описани.

Здебски е убит малко след като е направена тази снимка. Свидетели твърдят, че е бил застрелян от руски войник от Чечня, който поискал колата му, когато влязъл в болницата. Войникът е казал: "Животът ти все още е в моите ръце". След това се чули изстрели. Здебски е бил на 70 години. "Той беше изключително грижовен. Хората умираха, но той се грижеше за техните деца, роднини, майки. Винаги казваше: "Това е нечий син, нечий баща, нечий съпруг", разказва колежката му Валентина Бачанова.