Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов отхвърли в четвъртък обвиненията към България, че позицията ѝ да не предоставя военна помощ на Украйна е "близка до предателство" в рамките на Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Такова мнение изрази преди ден министърът на отбраната на Латвия Артис Пабрикс.
"Нямам навик да критикувам чужди политици, но ще кажа, че България е суверенна република и си взема решенията вътре в страната, а не от някоя балтийска столица или където и да е другаде. Ние трябва да следваме нашия си интерес, а интересът е такъв, какъвто го определя Народното събрание", коментира Стоянов.
В началото на май 47-ото Народно събрание реши, че няма да прави директни доставки на въоръжение и военна техника за Украйна, но ще ремонтира нейни военни машини. В отговор Русия отне лицензите на два български авиоремонтни завода.
Още в първите дни на 48-ото Народно събрание "Демократична България" и ГЕРБ внесоха проекторешения за предоставяне на военна помощ на Украйна, но те все още не са гласувани, тъй като конституирането на парламента се забави заради трудния избор на председател и състави на постоянните комисии.
Досега подкрепа за даване на оръжие на Украйна са декларирали ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България", докато "Възраждане", БСП и "Български възход" са против. Президентът Румен Радев също не е съгласен, повтаряйки позицията си, че това означава въвличане във войната, която Русия води срещу Украйна.
Your browser doesn’t support HTML5
Достатъчно гласове за председател засега липсват. А има ли за военна помощ за Украйна?
България и Унгария продължават да са единствените страни членки на ЕС, които не подкрепят украинската съпротива с въоръжение. Нито една от останалите страни членки, които вече предоставят такава помощ на Киев, не е изразявала опасения, че е пряко въвлечена във военния конфликт.
"България е лоялен член на НАТО. Във Вашингтонския договор няма записано разделение – силни, слаби, лоялни, нелоялни. Там всички членове на съюза са на едно ниво. България има решение от 47-ото Народно събрание, където е посочено каква помощ трябва да се оказва и ние стриктно го спазваме", добави в четвъртък Стоянов.
Той е на мнение, че българските власти трябва да направят оценка на риска преди отново да бъде разгледан въпросът дали София да предостави въоръжение на Киев.
"Тази оценка на риска трябва да бъде така направена, че да са ясни всички последствия, до които води едно подобно решение. 47-ото Народно събрание направи такава оценка на риска и прие решение за оказване на военно-техническа помощ, което е различно от военна помощ", каза служебният министър на отбраната.
Стоянов уточни, че украинският посланик Виталий Москаленко е декларирал пред него желание за доставяне на зенитно-ракетни комплекси и оперативно-тактически ракети. Според министъра обаче България не може да се лиши от това въоръжение.
Вижте също Хванаха котето, но не видяха бомбите. Какво не е наред в руската версия за Кримския мост