1988 г. Една от най-големите банди в историята на музиката записва 13-я си албум. Музикантите са преминали през сериозни проблеми, а един от тях вече е получил тежка диагноза. Въпреки това албумът, който в последния момент получава името „The Miracle“ („Чудото“) чупи класации в няколко държави, сред които и родната за групата Великобритания.
Хитове, освен „The Miracle”, са още „I want it all“, „Breakthru“, „The invisible Man“.
Точно тогава те правят и един запис, за който не подозират, че 34 години по-късно ще има няколко милиона слушания за по-малко от 24 часа.
На 13 октомври Queen пусна неиздаваната досега песен „Face it alone“ с гласа на покойния легендарен вокал Фреди Меркюри. Записът от 80-те е открит в архивите, докато част от екипа на бандата се рови в тях за преиздаването на „The Miracle“, което ще се случи през ноември.
„Бяхме позабравили за това парче. Но то си беше там, този малък скъпоценен камък. Това е прекрасно, истинско откритие. Това е много страстно парче“, каза барабанистът на групата Роджър Тейлър.
„След всички тези години е страхотно да чуеш четирима ни заедно...да работим в студиото по страхотна песен, която никога не беше напълно завършена досега“, каза китаристът Брайън Мей.
Именно Мей и Тейлър са първите членове на Queen, които правят музика заедно. Това се случва с групата Smile, в която учещия физика и астрономия в „Импириъл колидж“ Мей кани учещия дентална медицина Тейлър. Неочакваната стъпка напред обаче прави вокалът на групата Тим Стафел, който се сприятелява с някой си Фреди Булсара – друг младеж запален по музиката, който става фен на Smile.
През 1970 г. онзи Фреди вече е вокал, а в групата са още Мей, Тейлър и басистът Майк Грос. Легендарната четворка е завършена година по-късно, когато Грос е заменен от Джон Дийкън. На небосклона обаче вече е Queen – име, което завинаги остава в историята на световната музика.
През 1973 г. се появява първият албум, който носи името на групата. Той не се радва на особен интерес, но Queen II от 1974 г. достига до пето място в класациите във Великобритания. След него, отново през 1974 г. се появява „Sheer Heart Attack”, който полека се насочва към поп-а и дава насока към това, което по-късно ще се смята за до „звученето на Queen“.
От него е и хитовият сингъл „Killer Queen“, който помага на бандата да направи първото си световно турне.
„Тогава беше малко по-лесно, след като вече бяхме свалили бариерите пред радиото. А и ние имахме фантастични фенове. Беше супер, защото се борехме с много критики в пресата, която твърдеше, че сме твърде тривиални“, спомня си Мей.
В следващите пет години, до началото на 80-те се появяват „A night at the opera“, „A day at the Races“, „News of the world“, „Jazz”, „The game“ и „Flash Gordon”. Queen достигат до номер 1 не само в Обединеното кралство, но и в САЩ.
На бял свят се появяват „Bohemian Rhapsody”, „Love of my life”, „Somebody to love“, „We will rock you“, „We are the champions“, „Don’t stop me now“, „Fat bottomed girls“, „Another one bites the dust“, „Crazy little thing called love“.
Да, всички тези хитове за пет години. Култът е световен, а ореолът, който се образува около музикантите, и най-вече около Фреди, води десетки хиляди на всеки техен концерт.
Освен записите в студио, правенето на хитове и световните турнета, от групата стават известни и с предизвикателството, което сякаш поставят пред себе си. Освен рока се приплитат още поп, диско, опера и какво ли не. Музикантите не се страхуват да се обличат като рок звезди, или като жени, които вършат къщна работа.
Хитовете се увеличават, но личните проблеми в групата и желанието на Фреди да експериментира водят до проблеми. По-късно се появява и диагнозата СПИН, която в крайна сметка слага край на живота на човека, който често е описван като най-добрия глас в историята. Това се случва на 24 ноември 1991 г. Преди това са се появили още „Show must go on”, „A kind of magic”, „Innuendo”, „Under pressure“, „Radio Ga Ga“, „I want to break free“, „Hammer to fall“, „Who wants to live forever“, „Princes of the Universe“, „Friends will be friends“.
Както се случва и днес обаче, групата е толкова плодовита, че дори след смъртта на вокала си продължава да има толкова творби, че да излизат хитове. Това се случва в последния знаменит албум - “Маde in Heaven“ от 1995 г. са „I was born to love you“, „Too much love will kill you“, „You don’t fool me“, „Mother love“.
Постепенно Дийкън се оттегля, а Мей и Тейлър се опитват да поддържат живота на групата, както правят и до днес с вокали като Пол Роджърс и Адъм Ламбърт. Правят нови турнета, записват песни, продуцират, преиздават. Магията обаче остава там в архивите.
До 13 октомври, когато пак излезе наяве.
Вижте също Фреди Меркюри и бохемската рапсодия на неговия живот