"Не мога да съм част от това." Как България отказа закрила на руснак, протестиращ срещу войната

Александър Стоцки пристига в България на 25 февруари 2022 г. Качил се е на последния директен полет от руската столица Москва до София. Купил си е еднопосочен самолетен билет предишния ден, няколко часа след като руската армия е нахлула в Украйна и е започнала война, която продължава вече почти осем месеца.

“Когато всичко започна, не исках да повярвам, че е истина”, казва 26-годишният руски гражданин. “Бях напълно ужасѐн. Не спах тази нощ.”

Когато пристига в България, едно от първите неща, които Стоцки прави, е да отиде пред руското посолство в София с надпис “Спрете войната”. След това участва в демонстрации в подкрепа на Украйна и срещу руската военна агресия.

Междувременно подава молба за международна закрила в България. Казва, че за него не е безопасно в родината му както заради участието му в протести и подкрепата му за опозиционни кандидати в Русия, така и заради позицията му срещу войната, изразена на демонстрации в България.

Другият аргумент на руснака да търси закрила в България е, че не иска да има нищо общо с “тази престъпна война” и да бъде “сред военнопрестъпници”. А ако се върне в Русия, неговият избор ще бъде между това да отиде в затвора и да отиде на фронта. В началото на октомври майка му е намерила в пощенската кутия повиквателна - Стоцки е мобилизиран.

Българските власти обаче отказват убежище на 26-годишния руснак. В решението си от юли Държавната агенция за бежанците казва, че той няма “реални основания да смята, че може да бъде изложен на преследване и риск за живота му” в Русия и изразява съмнения, че историята му е “съчинена” - нещо, което Стоцки отрича.

Участници в протест в подкрепа на Александър Стоцки пред Съдебната палата в София на 13 октомври

Институцията освен това твърди, че в Русия за него няма риск, защото там “има ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото” - твърдение, което противоречи на оценките на редица международни правозащитни организации.

“Просто неописуемо”

Александър Стоцки пристига в София на 25 февруари - един ден след началото на руската военна инвазия в Украйна.

Първите съобщения за началото на войната вижда в каналите на опозиционните и чуждестранните медии, които следи. После се появяват и видеата от разрушенията, причинени от руските ракетни удари.

Държавните медии в Русия говорят за “специална военна операция”, но той няма илюзии какво се случва - знае, че държавата, в която живее, напада друга страна.

“Тази нощ, този момент, в който всичко започна, си помислих, че за Русия няма бъдеще. Това беше истинска червена линия и те я преминаха”, каза Стоцки пред Свободна Европа. Веднага решава, че иска да напусне Русия.

“Знаех, че не мога да мълча. Че не мога да живея в лъжа и да се преструвам, че нищо не се е случило.”

Александър Стоцки на протест пред руското послоство в София

След пристигането си в София Стоцки решава да изрази несъгласието си с руската инвазия в Украйна, като отива да протестира пред руското посолство с надпис “Спрете войната”.

“Беше импровизирано. Но трябваше да кажа нещо, не можех да мълча”, казва той.

След това участва в шествия в София в подкрепа на Украйна и в протести срещу руската агресия пред руския културен център заедно със свои съмишленици от движение “За свободна Русия”, което обединява руснаци в България, които се противопоставят на политиката на Владимир Путин.

“Русия е терористична държава. Те извършват военни престъпления, всички го видяхме. Разбира се, войната никога не е хубаво нещо, но това, което Русия прави е просто неописуемо”, казва Стоцки. “Путин е диктатор. Военнопрестъпник.”

“Не искам да съм сред военнопрестъпници”

Александър Стоцки казва, че никога не е бил съгласен с политиката на Кремъл. Той не е бил член на политически партии и не е имал политическа кариера, но казва, че е подкрепял опозиционни кандидати и е ходил на протести.

Александър Стоцки на протест в подкрепа на Украйна на 24 март в София

“Не съм съгласен с политиката на Кремъл. Никога не съм бил”, казва той.

Александър Стоцки с други застъпници

Включвал се е в демонстрации в защита на опозиционния политик Алексей Навални през 2021 г. и е бил поддръжник на платформата му “Умно гласуване”. През 2021 г. е бил наблюдател на изборите за депутати в руския парламент от щаба на опозиционните политици Анастасия Брюханова и Пьотр Карманов, които не са избрани. Казва, че е участвал и в протести срещу резултатите от изборите, които той смята за фалшифицирани. Стоцки не е арестуван или осъждан заради участието си в протести.

Стоцки завършва университет през 2021 г. Дипломира се като учител по гражданска безопасност в Московския градски университет. Работил е като куриер и в сервиз за компютри.

Между 2015 и 2016 г. Стоцки е отслужил задължителна военна служба. Казва, че в казармата не е използвал оръжие, а е бил обучаван за оператор на акустични системи, които се използват за разпръскване на протести.

Повиквателната на Стоцки

На 3 октомври майка му намира в пощенската кутия повиквателна от армията. Стоцки е мобилизиран и в писмото се казва, че е длъжен да се яви във военното окръжие до 24 часа. Десетина дни по-рано руският президент Владимир Путин е обявил частична мобилизация. Руското военно министерство е казало, че ще бъдат извикани само военни от запаса с опит и военна специалност.

Стоцки казва, че не отговаря на тези условия, но въпреки това е получил повиквателна. Според него това е доказателство, че мобилизацията изобщо не е частична. Свидетелства за това се появиха още в началото на мобилизацията.

“Ако се върна в Русия, за мен има два варианта – да ме вкарат в затвора или да ме пратят на фронта”, казва той. “Аз не мога да съм част от това, не искам да съм сред военнопрестъпници.”

Още преди Русия да започне непредизвиканата си война срещу Украйна Стоцки е получил повиквателна да се яви на учения, но не го е направил. Преди да нахлуе в Украйна руската армия твърдеше, че провежда военни учения. Руски войници и техните близки разказват, че са им казали, че ги пращат на учения и не са знаели, че отиват на война.

“Ясно изградени демократични институции”

Александър Стоцки подава молба за международна закрила една седмица след като пристига в България. През юли обаче той получава отказ. Според Държавната агенция за бежанците той няма основателни причини да смята, че е заплашен от преследване в Русия.

Институцията смята, че Стоцки “не е извършил никакви общоизвестни, публични и явни дейности, с които недвусмислено да е заявил убежденията и ориентацията си” докато е живял в Русия. Агенцията изразява и съмнения, че историята му е “съчинена с користната цел” да получи убежище в България. Тя смята, че повиквателната на Стоцки отпреди войната не е задължително да е свързана с войната и няма риск той да бъде мобилизиран против волята си.

Държавната агенция за бежанците изтъква и друг аргумент за отказа си. Според нея в Русия “въпреки някои по-строги политики, целящи консолидирането и централизирането на властта в ръцете на управляващата партия, има ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото.” Това твърдение противоречи на оценките на редица международни организации.

След началото на инвазията в Украйна руските власти забраниха войната да бъде наричана “война” и нарушителите са заплашени със затвор. Руските власти разпръснаха насилствено демонстрации срещу войната, а видеоклипове в социалните мрежи показаха как силите за сигурност отвеждат хора, протестиращи само с бял лист на Червения площад. Ден преди обявяването на частичната мобилизация бяха увеличени наказанията за дезертьорство.

“Изключително странно”

Според адвоката на Стоцки Георги Войнов от бежанската програма на Българския хелзинкски комитет (БХК) оценката за състоянието на човешките права в Русия в решението е проблемна.

“Изключително странно да се каже, че там има работещи демократични институции. Моят клиент не е част от някаква организация и напуска страната в знак на протест срещу войната”, казва той пред “Дневник”.

Според защитника на Стоцки той не участва в протести само за да получи убежище, както твърди Държавната агенция за бежанците.

“Неговата опозиционна дейност се развива тук в България. Не е човек, който го прави, за да си обоснове историята, той не е дошъл като икономически мигрант. Няма роднини или имоти тук, просто е намерил първия възможен полет до България малко преди това да стане невъзможно”, казва още Войнов.

Александър Стоцки на протест пред руския културен институт в София

Случаят на Александър Стоцки идва на фона на дебатите дали в Европа да бъдат допускани руснаци, напускащи страната си заради мобилизацията. Някои европейски държави отказаха да приемат тези хора като се позоваха на риск за националната си сигурност.

Положението на Стоцки обаче е различно. Той е напуснал Русия веднага след началото на войната и много преди обявяването на мобилизацията. Според юристи, с които Свободна Европа говори, неговият случай трябва да се разглежда в светлината на термина “бежанец на място” - човек, който заради действията си извън държавата, от която бяга, би бил преследван, ако се завърне в нея.

Стоцки и защитникът му са обжалвали отказа за предоставяне на убежище пред Административния съд в София. Делото е на 17 октомври.* Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд. Ако руснакът получи отказ, властите трябва да му дадат срок да напусне страната. Другият вариант е той да подаде нова молба за убежище.

*След публикуването на текста пресцентърът на Административния съд в София съобщи за Свободна Европа, че делото е отложено за 14 ноември.