България и още 14 европейски държави планират съвместна система за противовъздушна отбрана

Германски войници, разпределени в 1-во крило за противоракетна и противовъздушна отбрана, стрелят с оръжейната система "Пейтриът", Гърция, 2017 г.

България и още 14 европейски държави подписаха декларация за съвместно придобиване на системи за противовъздушна отбрана, съобщи Ройтерс.

"Този ангажимент е още по-важен днес, когато ставаме свидетели на безмилостните и безразборни ракетни атаки на Русия в Украйна, при които загиват цивилни граждани и се разрушава важна инфраструктура", каза заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана.

Инициативата е наречена "Европейски въздушен щит" и предвижда участващите държави заедно да купят системи за противовъздушна отбрана от типа "Ароу 3" и "Пейтриът", съобщи Ройтерс.

Участващите държави членки на НАТО са Германия, Великобритания, Словакия, Норвегия, Латвия, Унгария, България, Белгия, Чехия, Литва, Нидерландия, Румъния и Словения. Финландия, която все още е кандидат за член на Алианса, също е подписала документа.

Целта на държавите е да преодолеят част от съществуващите пропуски в сегашния защитен механизъм на НАТО за Европа, съобщи ДПА. Новата система за противовъздушна отбрана цели да подобри защитата от балистични ракети, които достигат големи височини, както и от безпилотни летателни апарати и крилати ракети.

България се включва в инициативата, защото сега разполага със стари съветски системи за противовъздушна отбрана, каза министърът на отбраната в служебното правителство Димитър Стоянов каза пред журналисти в Брюксел.

"Говорим за единна система с единно ръководство, която да може да реагира във всеки момент", каза Стоянов, цитиран от БТА. "Имаме нужда от спешно включване в единна система. Колкото по-скоро, толкова по-добре", добави той.

Инициативата за съвместна въздушна защита е на Германия. В края на август германският канцлер Олаф Шолц призова за създаването на обща отбранителна политика на ЕС и по-конкретно съвместна противовъздушна отбрана.

Тогава той каза, че съвместната защита би била "по-рентабилна и ефективна" от тази на отделните национални държави. Освен това Шолц посочи, че тя би била от "полза за сигурността на цяла Европа".

Инициативата идва на фона на руската военна инвазия в Украйна и зачестилите ракетни удари на руската армия срещу украински населени места и ключова инфраструктура.

Вижте също "Поразяващ ефект". Новите западни оръжия, които правят Украйна по-силна