Фамилията Картие – лукс, богатство, съвършенство

Британският крал Едуард VIII казва за фамилията Картие: "Те са крале на бижутата и бижутери на кралете".

При бижутата на Картие не става дума само за карати. Да, размерът на камъните често е впечатляващ, но славата им е въпрос и на качества, които правят разликата между добър занаятчия и гениален бижутер. Фамилията Картие успява там, където други се провалят – да поддържа нивото високо и поколенията да не падат в капана на богатството си, разпилявайки семейните постижения, а да ги надграждат.

Всичко започва през 1819 г., когато се ражда Луи-Франсоа Картие. Баща му го праща да бъде чирак на ювелира Адолф Пикар. Луи бързо напредва и скоро Пикар вече няма на какво да го научи. Младежът обаче продължава да работи при него и печели добре - още на 21 се жени, а през 1847 г. купува от майстора работилницата и магазина му.

Той е един от многото бижутери в Париж, но го спохожда късмет. В магазина му влиза дама и купува няколко брошки. Това е графиня Неверкерк, жена на императорския интендант, която след това показва брошките на приятелката си, княгиня Матилда. Матилда тъкмо е избягала от мъжа си и има нужда от утеха – прекрасно ново бижу, на което дамите от двора да завиждат. Така вестта за новия бижутер стига и до императрица Евгения и тя не остава назад от придворните дами.

От френския двор новината тръгва из цяла Европа и Луи-Франсоа вече има поръчки, които не може да изпълни сам. Затова наема златари, които да правят бижута по негови скици. Картие работи само по индивидуални поръчки, а изделията му се отличават с финес и изящество, нетипични за времето си.

В неговите ръце много аксесоари също се превръщат в бижута - верижки за дамски часовници, катарами, златни писалки, табакери. Луи-Франсоа използва мотиви от италианския Ренесанс или египетското изкуство и се налага като законодател в модата с нетипични дотогава неща. Прави, например, брошки с форма на насекоми и други животни - пеперуди, водни кончета, охлюви, скарабеи. За първи път в света той използва платина, която може да задържи повече скъпоценни камъни по себе си от златото и среброто.

През 1867 г. Луи-Франсоа показва бижута на Световното изложение в Париж, новите буржоа пощуряват и бизнесът се разраства още. През 1874 г. той се оттегля и идва реда на неговия син, Алфред Картие. Той е добре подготвен, с размах и находчивост намира нови клиенти - богати американци и руснаци, индийски махараджи, арабски султани. Марката "Картие" се мести на все по-престижни места, а накрая се установява на Рю де ла Пе, където е централата и до днес.

Алфред подготвя синовете си - през 1898 г. големият, Луи-Жозеф Картие, става равноправен партньор и затвърждава реномето на фамилията като бижутери от световна класа. Малкият Жак-Теодюл Картие, специалист по история на изкуството, превзема Лондон с бижута, а средният, Пиер Камил Картие, зарибява първо Русия, после и САЩ. Там се жени за свръхбогата госпожица с достъп до фамилиите Вандербилт, Рокфелер и Форд. Именно той открива и първия магазин "Картие" на модното Пето авеню в Ню Йорк.

Луи-Жозеф, който управлява централата в Париж, работи в стил "ар деко" и десет години преди Баухаус развива идеята да се търси баланс между форма и функция. На банкет през 1904 г. бразилският пилот и плейбой Алберто Сантош-Дюмон се оплаква, че е неудобно да види колко е часът, докато пилотира, защото трябва да бърка в джоба си. И Луи-Жозеф прави за приятеля си първия мъжки ръчен часовник в света - Сантош. Това е проста, удобна, но красива и полезна вещ, която се носи на китката и има големи цифри, за да се виждат дори в сумрак.

В часовникарството Картие правят още много чудеса - прочутия Танк, който вероятно всеки мъж би искал да има. Или Паша, първият водоустойчив часовник, направен за пашата на Мароко. По поръчка на Жан Кокто пък Картие правят друга знаменитост - Тринити, Светата троица. Това е мъжки пръстен от три преплетени ринга - жълто злато, червено злато и платина. Те олицетворяват триединството между преданост, дружба и любов.

Друго постижение на Луи-Жозеф е фантастичната "Пантера". Тя се появява за първи път през 1914 г. и се развива като стилизирана форма в няколко изделия. Голямата котка обаче има дълга опашка - казва се Жана Тусен, наричана Пантерата. С Луи изкарват една любов, семейният съвет не допуска да им стане снаха, но той я прави шеф на творческия отдел. Дори след смъртта на Луи-Жозеф през 1942 г., Жана управлява парижкия клон и творческата дейност на "Картие". През войната тя вплита темата за окупацията в бижу - тъжна птица в клетка. Гестапо разпознава внушението и Тусен си има неприятности, но я спасява Коко Шанел. След това прави и друго "социално" бижу - птица в свободен полет.

В десетилетията след войната и до днес, фирмата минава през различни етапи и дори вече не е собственост на фамилията, но здравата основа - смесицата от трудолюбие и талант, които раждат красота, остава. Вероятно затова "Картие" продължава да е световен символ не само на лукса и богатството, но и на съвършенството.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.