Дни преди да навърши 27, когато белият ѝ дроб отказва напълно, тя има късмета да е във Виена. Там лекарите спешно извършват животоспасяващата трансплантация, която не е възможна в България.
Вече на 32, сега Ирен Дикова има своя кауза - да мотивира други трансплантирани и да убеждава все повече българи колко важно е донорството.
На 9 октомври - Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи, тя и други хора, претърпели трансплантация, техни близки и лекари взеха символично участие в тазгодишния Софийски маратон, като пробягаха сто метра от трасето. Ирен би пробягала и цялото разстояние, но не успява да се запише.
Цял живот е спортувала, има куп медали от състезания по тенис на корт. Не спира да спортува и сега - играе тенис, кара ски, катери се в планината, кара колело. И иска да покаже, че трансплантираните хора не трябва да се чувстват различни, както и че могат да живеят както преди, ако успеят да се възстановят.
"Има прекрасен живот и след трансплантацията и хората трябва да бъдат много активни, особено тези с трансплантиран бял дроб. На медицинските конгреси все повече се говори колко активни трябва да сме, за разлика от преди години, когато беше обратното - да се пазиш, да не спортуваш, да не се претоварваш, напротив", каза пред Свободна Европа Ирен.
Ирен гордо развява българското знаме след завоюваните медали
Тя е първата българка, която през 2018 г. участва на Европейското първенство за хора с трансплантиран бял дроб или сърце в Италия, и триумфира със златен медал на тенис на корт и сребърно отличие на тенис на маса.
А за всичките години, в които се бори с тежкото си заболяване, тя спира да е активна само за година и половина и дори и тогава кара ски в Австрия с кислородна машина.
"Аз съм бивш състезател по алпийски ски, но тогава не беше никак лесно, дишах трудно, машината не смогваше. Но аз съм си овен и по душа, и по зодия и бях упорита. И майка ми винаги ме е надъхвала да не спирам, да не се отказвам", каза още тя.
С кислородния апарат на гърба надолу по пистите
След като завършва училище, Ирен, която е от семейство на архитекти, сбъдва една от най-големите си мечти - приета е да следва интериорен дизайн в Милано. Чувства се прекрасно в Италия, пътува, забавлява се - животът е пред нея.
Скоро обаче започва често да се задъхва, разболява се два пъти от пневмония. Тръгва по лекари и изследвания. Чува тежка диагноза - муковисцидоза, генетично заболяване, което причинява увреждания на белия дроб. Животът й се променя - прегледи на всеки три месеца, веднъж годишно влизане в болница за вливане на антибиотици. В началото има миг на отчаяние, но тя не се предава. Първоначално болестта протича сравнително леко и тя успява да завърши магистратура по интериорен дизайн в миланския Istituto Marangoni. Продължава и да спортува.
След завръщането си в България създава фирма за интериорен и пространствен дизайн - Elite Interior & Design. Първият ѝ проект е сценичен декор в телевизионно предаване. По-късно създава собствен бранд тениски с послание – Bloom Stars. След това със своя приятелка откриват арт пространство в София – Flower’s and Co Gallery. Участва и в бизнес проекта 9 Academy.
Преди трансплантацията Ирен отслабва драстично
В следващите две години обаче състоянието й се влошава прогресивно. Семейството установява, че, за съжаление, шансовете ѝ в България не са никак добри и ще трябва да търсят спасение в чужбина. Насочват ги към проф. Венцислав Петков, който от години работи във Виена. Там става ясно, че единственият шанс за Ирен е белодробна трансплантация.
За да се случи това в Австрия обаче, тя трябва да се премести да живее там и да започне да работи, за да се осигурява. Живее благодарение на кислородна терапия, а когато пътува, носи допълнителен куфар - само за медицински апарати и лекарства. По това време белият ѝ дроб функционира на по-малко от 30% от капацитета си.
Месец след трансплантацията
След множество изследвания Ирен успява да влезе в листата на чакащите за трансплантация в Австрия. През март 2017 г. тя пътува с баща си, когато рязко се влошава. Веднага търсят спешна помощ и е откарана в болница в критично състояние с линейка. Когато след 48 часа идва в съзнание, разбира, че са ѝ трансплантирани два нови бели дроба.
"Моят късмет беше, че бях във Виена и че бях в листата. Когато състоянието е животоспасяващо, се прави операция веднага. Ако бях в България, сега нямаше да си говорим, както, за съжаление, вече се случи с няколко мои познати", казва Ирен.
И добавя, че докато България е имала договор с Евротрансплант, шансовете за българите, които чакат трансплантация, са по-добри, но откакто той е прекратен, ситуацията е пагубна. Затова тя съветва всички, които имат възможност да потърсят помощ в чужбина, да го направят. Но се бунтува срещу това.
"Ако държавата реши да направи нещо, ще спаси човешки животи", призовава тя управляващите.
По данни на донорската кампания "Да! За живот!" от началото на годината до 5 октомври в България са извършени само 18 трансплантации. 11 от тях - на бъбрек, 5 - на черен дроб, 2 - на сърце и нито една на бял дроб. За сравнение само в болницата, в която е оперирана Ирен, за година се правят около 200 трансплантации само на бели дробове. 901 български граждани чакат за трансплантация.
Тя се обръща и към хората, които могат да помогнат донорството в България да се развива.
"Дишам благодарение на един човек, който е изпаднал в мозъчна смърт и близките му са дали неговите дробове. Трябва да бъдем съпричастни към чуждата болка, защото никога не знаем кога ние или наш близък ще чуем страшна диагноза, която може да промени живота ни или дори да го отнеме“, казва Ирен.
Разказва, че в болницата, в която е трансплантирана, има огромен плакат, който призовава за помощ хората, които по религиозни причини отхвърлят донорството: "Бог не иска тялото ни, бог иска душата ни".
"След смъртта душата отива там, където трябва, а тялото изгнива. Защо трябва да се случва това, ако можеш да дариш живот на друг човек, дори на до 8 души, ако се използват всички органи?", пита Ирен.
А посланието ѝ към хората с нейната съдба е - движението е много важно. Затова заедно със Сдружението на белодробно трансплантирани, в което членува, публикуват благотворително книга с упражнения за подготовка преди операцията и след нея.
След трансплантацията Ирен остава да живее в Австрия, където има своя фирма за интериорен дизайн. Живее там със съпруга си - графичен дизайнер, с когото са женени от една година. Двамата работят заедно и често пътуват до България, където той има своя фирма.
Мечтата на Ирен Дикова вече започва да се сбъдва: "Винаги съм искала да създам семейство, сложихме началото, сега остава да имаме дете. Искам и да се развивам в посоката, в която вървя, и да успявам да помагам на повече хора".