Той вярва, че хората трябва да знаят отговорите на важните въпроси за управлението на страната си. И търси тези отговори със средствата, които законът дава на гражданите. Когато получи „не“ за отговор, отказва просто да махне с ръка и да продължи нататък, а се бори в съда. Той е активистът Николай Неделчев.
В сряда Неделчев получи за втори път годишната награда „Златен ключ” на Програма "Достъп до информация" (ПДИ) за активно използване на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за постигане на по-голяма прозрачност за процесите в съдебната власт за важни за цялото общество съдебни дела.
„Считам, че трябва да има граждански активисти, повече хора, които да питат, да търсят, да ровят“, каза Неделчев пред Свободна Европа. „Много злоупотреби, кражби и дори престъпления остават скрити под килима. Понякога дори не се разбира за тях. Да не говорим да са разследвани. Затова трябва да има един такъв допълнителен натиск. И той трябва да идва от гражданите.“
Вижте също Александър Кашъмов, за когото достъпът до информация е лакмус за спазването на човешките праваСлучаят, който провокира Неделчев да подаде първото си заявление по Закона за достъп до обществена информация и да води първото си дело, е "ЦУМ-гейт".
Става въпрос за срещата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров с издателя на вестник „Сега“ Сашо Дончев в офиса на Георги Гергов в ЦУМ. Там по думите на Дончев Цацаров му е държал сметка за редакционната политика на всекидневника му. Тогавашният главен прокурор отрече да е сплашвал Дончев, а Инспекторатът към ВСС образува проверка, която завърши със заключението, че не са установени данни за негови нарушения.
Вестник „Сега“ поиска официалния доклад по случая. Главната съдебна инспекторка Теодора Точкова отказа да го предостави, а Върховният административен съд спря делото, защото самият Цацаров инициира тълкувателно дело. Това е моментът, в който Неделчев решава да потърси документите.
„Бях поразен от това, че крият информацията за ЦУМ-гейт. Направих си труда да отида на последното заседание във Върховния административен съд да видя какво ще стане. Хванах се за главата, когато видях, че съдиите спират делото“, каза Неделчев. „Ядосах се и си казах, че това не може да продължава така.“
Вижте също "Замитане под килима". Как Инспекторатът към ВСС злоупотреби с право, за да скрие "ЦУМ-гейт"Законът за достъп до обществена информация дава възможност на гражданите да подават заявления до институциите, с които да искат отговори на въпроси от обществен интерес, информация и документи по теми, които са важни за цялото общество. Институциите трябва да отговорят в срок от 14 дни. Ако отговорът е отрицателен или изобщо липсва (т.нар. мълчалив отказ), гражданите могат да обжалват отказа за предоставяне на информация пред съда.
Неделчев подава първото си заявление за достъп до обществена информация, получава отказ и завежда дело, което печели.
„От там започна това мое разгневяване. Оттам започна този мой поход по пътеката на ЗДОИ“, каза активистът.
В интервю от 2021 г., след като за първи път печели наградата „Златен ключ“, на въпрос защо решава да инвестира време и усилия в търсене на информация по ЗДОИ, той отговаря: „Първо се вдъхнових, а после се ядосах.“
Казва, че намира вдъхновение в дейността на съдебните репортери, които търсят информация по темите, които според него са най-важни за обществото – борбата с корупцията и върховенството на правото. Ядосва се от злоупотребите и от това, че те са „замитат под килима“.
Една от институциите, върху които Неделчев се фокусира, е прокуратурата. Причината е проста: „Това е една черна кутия, в която всичко отвсякъде влиза, но нищо никога не излиза“, казва Неделчев.
„Тоест те си присвояват правото на монопол на информацията. Публично е известно, че техни преписки се влачат с години и доникъде не стигат. Стоят в чекмеджетата и събират прах. Идеята на тяхното мълчание е да прикрият факта, че не работят. Защото тогава ще възникне въпроса защо не работят, когато има кражби за милиарди.“
Сред темите, по които иска информация от прокуратурата, е случаят с публикуваните на сайта на прокуратурата на записи, придобити чрез СРС, на разговор между президента Румен Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков. Друг пример e случаят със спирането на сигнала на БНР след опита журналистката Силвия Великова да бъде свалена от ефир.
И в двата случая Неделчев получава от прокуратурата отказ да получи исканите от него имена на наблюдаващите прокурори и информация за развитието на разследванията. И в двата случая завежда дела и ги печели. Във втория случай получава и постановлението, с което Софийската районна прокуратура е прекратила разследването – факт, който не е обявен публично.
„Може би най-много се гордея с това дело, защото това беше пробив в съдебната практика“, казва Неделчев. „Съдия каза, че прокурорските постановления подлежат на предоставяне по Закона за достъп до обществена информация. Дотогава практиката беше, че прокурорът е господ и никой нищо няма право да го пита.“
Вижте също Делото "Росен Босев": когато фактите станат клеветаНеделчев води делата си с помощта на юристите от екипа на „Програма Достъп до информация“ – Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов. По някои от делата обаче се явява сам, въпреки че не е юрист.
„Научих се как да пиша жалби, научих се какво да казвам в съдебната зала“, казва той.
Неделчев смята, че търсенето на обществена информация е работа на всеки и че ако повече хора се заемат с тази кауза, ефектът ще е голям.
„Повече хора трябва да се ядосат и да кажат: „Не искаме повече да ни крадат и да ограбват публичния ресурс“, казва той в интервю през 2021 г. „Всеки може да прецени каква част от времето си може да посвети на тази кауза и когато го има т.нар. grassroots ефект, когато много хора правят по малко, тогава кумулативният ефект от работата ще се усети.“
Николай Неделчев е финансист. Работил е в САЩ, а от няколко години е отново в България, където също работи в сферата на финансите.