Иън Флеминг и неговото алтер его - Джеймс Бонд

Бонд. Джеймс Бонд. А може би - Флеминг, Иън Флеминг. Тези имена събуждат вечния въпрос в литературата - доколко автор и герой са едно и също.

Флеминг твърди, че Бонд не прилича много на него. „Освен че носи същите дрехи като мен, ние наистина имаме твърде малко общо. По-скоро аз му завиждам за блондинките и ефективността, но не мога да кажа, че много харесвам момчето“ – твърди писателят. Но дали това е така?

През 1958, след като прочита една от книгите за Бонд, авторът Пол Джонсън пише в статия за „Д-р Но“: „Току-що завърших най-гадната книга, която съм чел. Едва издържах да не я захвърля, но продължих да чета, защото разбрах, че тук има значим социален феномен“.

Този социален феномен е забавлението. Книгите, филмите, пиесите, компютърните игри, дори клишетата за Бонд, всичко е чисто забавление и който ги приема на сериозно, греши.

Но общото между Джеймс Бонд и Йън Флеминг е много повече от вкуса за дрехи. Е, има и дребни разлики. Бонд е роден в Шотландия, а Флеминг – макар от шотландски род, е роден на пъпа на Лондон. Флеминг се ражда през 1908, Бонд – 10-15 години по-късно, не се знае точно кога. Бонд има белег на лицето, Флеминг няма.

Не е известно дали писателят притежава прочутия „license to kill“, какъвто има героят, но е сигурно, че Флеминг никога не е отнемал чевешки живот, докато Бонд убива стотици.

Най-значимата разлика обаче е, че Иън Флеминг умира през 1964, едва на 56, докато образът на Джеймс Бонд е жив и днес - близо век след създаването си. Също така Флеминг има опит като журналист, брокер, банкер, докато Бонд не.

Оттам нататък обаче разлики между автор и герой трудно се забелязват. И двамата са сираци – бащата на Флеминг загива във Франция през ПСВ, а родителите на Бонд – пак във Франция, но като алпинисти. Бонд, като автора си, учи в Итън, но е изгонен, включително заради афери с момичета, губи девствеността си на 16, научава немски и френски, кара ски и играе покер.

Малко преди Втората световна война и двамата са във флотското разузнаване. Флеминг е личен асистент на началника, адмирал Годфри, а Бонд е оперативен агент. И двамата започват като лейтенанти и стават „commander“, работят с американците от бъдещото ЦРУ, наградени са с „Орден на св. Михаил и св. Георги“.

Истинската дейност и на двамата се разгръща след войната – Флеминг става писател, благодарение на което Джеймс Бонд спасява света, най-вече от руснаците.

Има и епизоди от живота на Флеминг, които отсъстват от живота на Бонд, но са свързани с него. Сред тях са една реална операция, в които участва Флеминг, наречена „Златното око“, както и къщата в Ямайка, където пише 12-те романа и 2 книги с разкази за Бонд.

Флеминг в действителност създава и ръководи „Отряд 30“ - хора, обучени в специални бойни техники и работа в тила на врага. По-късно измисля нещо като обобщен образ на перфектния шпионин. Нарича го Джеймс Бонд и е изумен от успеха му. Както сам казва: „Търсех най-скучното и безлично име, никога не съм си давал сметка, че то ще е сред най-познатите по света“.

Във вилата си в Ямайка, докато не прави любов със съседката или друга жена, Флеминг пише около 2 000 думи дневно на старата пишеща машина. Романите се продават като топъл хляб, а всичко излиза извън контрол с началото на филмовата поредица.

Самият Флеминг приживе вижда само два филма за Бонд, а в наши дни те са вече над 25. В тях още по-добре се виждат приликите между автор и герой, които не са само биографични.

Флеминг и Бонд обичат жените, въпреки че Бонд остава ерген, след като жена му е убита на сватбената церемония, докато писателят сключва брак и заживява с Ан Чартърис.

И двамата имат страст към колите, пушат десетки цигари на ден и пият много алкохол. Бонд поръчва питие средно на всяка седма страница, докато минимумът на Флеминг е бутилка джин на ден, плюс уиски, коктейли, вино.

В Англия, Бонд яде стек с картофена салата, но на екзотичните места, се отдава на по-скъпи удоволствия. Любимото ядене на Флеминг също е просто - кафе с бъркани яйца, но иначе поръчва всякакви изтънчени храни.

Докато Бонд може да оцелее с този начин на живот обаче, за Флеминг това е невъзможно. Той получава през 1961 и първоначално забавя темпото, но през 1964, в хотел в Кентърбъри, където играе голф, след вечеря с приятели получава втори инфаркт. Когато екипът пристига, Иън Флеминг му благодари и това са последните му думи.

Вижте също Монти Пайтън - величието на идиотите