"Граничи с национализация". Ще загуби ли България от европейската идея за таван на приходите от ток

Как да бъдат свалени високите цени на тока и газа? С този въпрос в момента се занимават всички правителства в Европа. За да помогне на европейските граждани, в сряда Европейската комисия (ЕК) представи свои предложения за енергийни мерки.

Според ЕК страните членки трябва да се намесят допълнително на енергийния пазар и да пренасочат част от печалбите на компаниите, произвеждащи ток. По този начин ще бъдат събрани над 140 млрд. евро, които да помогнат на хората да се справят с инфлацията, каза председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Експерти в България обаче казват, че предложенията ще постигнат точно обратното – трайно високи цени и крах на европейската енергетика. А конкретно за България вредата от такива мерки ще бъде огромна.

„Предложението е безумно. То граничи с идеи за национализация на енергетиката“, смята икономистът Никола Янков.

„България трябва да се противопостави на такива необуздани крайности“, допълва и енергийният експерт Юлиан Попов.

Но какви точно са предложенията на ЕК? Ще спечели или ще загуби България, ако те бъдат приложени? Събрахме отговорите на всички най-важни въпроси в следващите редове.

Какво предлага Европейската комисия

Цените на газа и електричество значително се повишиха, откакто Русия нахлу в Украйна и впоследствие първо намали, а после и изцяло спря доставките по газопровода „Северен поток 1“. Според главния икономист на Европейската централна банка тези високи цени остават „основната движеща сила на инфлацията“ в еврозоната.

Именно с цел да облекчи последствията от инфлацията, в сряда ЕК представи свое предложение за „спешна намеса“ на европейските енергийни пазари. Мерките все още са на ниво „предложение“ и страните членки имат време да изразят мнението си и да поискат промени до 30 септември, когато ще се проведе среща на енергийните министри от съюза.

Но какво точно предвиждат мерките?

Основното предложение, което засяга България, е за временна горна граница на приходите на производителите на ток, които работят на подпределни цени и отчитат големи печалби. Става въпрос за фотоволтаици, вятърни централи, ВЕЦ-ове, атомни централи и ТЕЦ-ове на лигнитни въглища.

Те имат по-ниски разходи, но продават тока си на същата цена като централите, работещи на газ. Tакова е правилото на пазара – ценовото равнище се определя от по-скъпите производители, а откакто цената на газа се повиши значително, това са именно електроцентралите на газ. В същото време разходите на останалите производители остават ниски и затова те отчитат извънредни печалби.

Сега ЕК предлага „таванът“ на приходите за тях да бъде 180 евро за мегаватчас, което е значително по-малко от цената, на която те продават тока си в момента. Идеята на ЕК е разликата между тази цена и горната граница да се събира от държавните власти и да се пренасочва обратно към потребителите.

Предвижда се обаче и вариант за споделяне на тези извънредни приходи между държавите членки. Идеята е страни износителки на ток като България да си поделят част от събраните приходи с държави вносителки.

„Един почти религиозен, идеологически въпрос“

„Погрешно е да правиш рекордни извънредни печалби от войната на гърба на нашите потребители“, обоснова идеите председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

По-рано през август генералният секретар на ООН Антонио Гутериш също изрази подобни виждания. Той определи като „неморални“ огромните приходи, които енергийните фирми получават в момента благодарение на кризата, и призова държавите да ги обложат допълнително, така че парите да отидат в подкрепа на населението.

Веднага след обявяването на мерките в сряда някои големи неправителствени организации като Оксфам, чиято кауза е борбата с бедността, приветстваха идеите като „стъпка в правилната посока“.

Други обаче изразика коренно различно мнение. Експерти както в Западна Европа, така и в България коментираха, че подобни мерки не са нищо повече от популизъм и грешна икономическа логика, която ще доведе до сериозни негативни последствия.

Според икономиста и съосновател на „Експат Капитал“ Никола Янков предложението за таван на приходите от ток е „безумно“ и специално в България такива мерки биха били сравними с „национализация“. А аргументът, че подобна намеса е оправдана с извънредната ситуация заради руската война срещу Украйна, далеч не е достатъчен.

„Когато изземвате повече от половината приходи – защото последните седмици цената на борсата беше повече от 400 евро на мегаватчас, а таванът е 180, тоест под 50% от цената – когато изземвате над половината приходи на някой частен производител, вие на практика го национализирате“, казва Янков в интервю за Свободна Европа.

По думите му почти 100% от българската енергетика попада под квалификацията на т.нар. производители с ниска себестойност според ЕК, което включва атомни централи, ТЕЦ-ове на лигнитни въглища като „Марица Изток“ и всички централи на възобновяеми източници.

„Реално в България от нищо друго не се прави ток, освен от изброените видове централи. Тоест 100% от българската енергетика ще бъде засегната от тавана на цените“, казва Янков и добавя, че това наподобява „логиката на социалистическия блок от 60-те, 70-те години на миналия век“.

Дебатът за енергийните мерки всъщност е илюстрация за „един почти религиозен, идеологически въпрос – трябва ли и до каква степен трябва да се потиска пазара“, обобщава енергийният експерт Юлиан Попов.

Ще паднат или ще се увеличат цените на тока?

Има обаче и още. Според противниците на идеята тя не само че няма да постигне намаляване на цените, а ще доведе дори до тяхното увеличение. Според Никола Янков такава държавна намеса на пазара ще изгони инвеститорите от сектора и те ще спрат да влагат пари в нови мощности. По този начин постепенно капацитетът на старите активи ще спадне и производството на ток в Европа ще намалее.

„Вместо да вървим към такъв сценарий, в който производството на ток да се увеличава, за да компенсира фосилните горива и да се изпълнят зелените цели, ние ще вървим към обратния сценарий – намаляване на производството и дефицит“, посочва Янков.

А всеки дефицит води до трайно по-високи цени, допълва той.

Каква трябва да е позицията на България

В неделя пред бТВ служебният министър на енергетиката Росен Христов каза, че все още не може да коментира предложенията на ЕК, но че "по-скоро няма" да подкрепи идеята за споделяне на приходите от ток с други държави. Същевременно експертите, с които Свободна Европа разговаря, са категорични, че позицията на българското правителство трябва да е против мерките в този им вид.

„България трябва да се противопостави на такива необуздани крайности по отношение на ограничение на цените и да защитава пазарните механизми, защото те работят добре, да защитава правото на националните правителства да си решават въпросите сами“, посочва Попов.

Янков също смята, че идеите на ЕК не съвпадат с българския интерес. Той подчертава един конкретен детайл в европейското предложение, а именно идеята страни като България, които произвеждат и изнасят значителни количества ток, да споделят част от иззетите приходи с други страни, които нямат таково производство и съответно няма да имат и такива постъпления.

„Това е меко казано нечестно“, казва Янков. По думите му така се субсидират централите на газ, които в момента имат проблем заради недостига му и високата му цена.

„Прехвърляме проблемите от болната глава на здравата“, обобщава той.

Каква е алтернативата

Юлиан Попов обръща внимание и на още нещо – в България, както и в други европейски страни вече действа схема за компенсации на потребителите чрез изземване на част от печалбата на централите. В българския случай компенсациите идват само от свръхпечалбите на държавни енергийни фирми, не от частните. Вместо България да подкрепя нови допълнителни намеси на пазара, трябва анализ как работи тази схема в страната, смята Попов.

Българските експерти предлагат и други мерки вместо представените от ЕК. Според Янков решението е в това да се стимулират централите, които по думите му сега ЕК „опитва да накаже с този таван на приходите“.

„Защото това всъщност са централите, които осигуряват енергийна независимост на Европа“, казва той.

Според Попов такова стимулиране може да се случи чрез различни данъчни облекчения, с които те да бъдат насърчени да влагат приходите си в нови мощности от възобновяеми източници.

И двамата експерти обаче не смятат, че в този им вид предложенията на ЕК ще бъдат одобрени. Няколко държави, сред които Полша, Испания и Португалия вече изразиха несъгласие с идеите.

„Наистина не вярвам, че ще се случи, защото просто е безумно“, казва Янков.