Почти невъзможно е за посетителите на Пловдив да не забележат огромната каменна фигура, която се извисява на второто по височина тепе. Това е Альоша - сборен образ на съветския войник от Червената армия на СССР. Такива съветски паметници има навсякъде в България и докато някои смятат, че трябва да бъдат премахнати, други са твърдо против.
Сега френският художник Мич Брезунек превръща Альоша в призрак. Засега само дигитално - в триизмерна творба, с която ни напомня, че призраците никога не си тръгват. Произведението е част от изложбата му „Призракът е тук“ (The Ghost Is Here), която се открива на 9 септември в Пловдив.
Авторът променя дигитално 12 съветски паметника в различни български градове като ги превръща в творби, които показват по нещо от съвременна България като част от Европейския съюз.
Паметниците са около нас с причина, казва Брезунек, за да ни напомнят за миналото и за допуснатите грешки, за да се поучим от тях и да се опитаме да създадем едно по-добро бъдеще. Френският артист забелязва "Альоша" още при първото си посещение в Пловдив преди повече от 10 години, когато не може да разбере какво прави той там.
„Можем ли да се поучим от грешните стъпки в миналото и да създадем едно по-добро бъдеще? Призракът е тук, за да ни напомни, че историята често се повтаря“, казва Брезунек за смисъла на изложбата си.
В изложбата творбата "Альоша" може да бъде видяна в почти реален размер.
Централният елемент на изложбата е екран с височина 7,5 м., на който в почти реален размер се вижда съветският паметник „Альоша“ в Пловдив, който се преобразява в гигантски призрак. От деня на откриването на изложбата тази творба може да бъде закупена от сайта на проекта Ghost.bg като NFT под формата на 3D видео анимация.
NFT (Non-fungible token) се определя като новата „мания“ в света на изкуството и представлява начин за закупуване на дигитална творба – рисунка, песен, снимка чрез криптовалута. Така купувачът става собственик на това изкуство и може да го продава, както всеки друг предмет. Нещо като сертификат за собственост, но върху творба, която не съществува физически никъде.
Паметникът на Съветската армия в София също е преобразен от артиста.
По една от останалите 11 триизмерни картини, на които паметници на Съветската армия в България се преобразяват, ще бъдат пускани в продажба всяка седмица до 9 ноември. 70% от приходите, генерирани от продажбите на NFT колекцията, ще бъдат дарени в подкрепа на украински артисти и културни събития в Украйна, както и използвани в помощ на независимата културна сцена в България, съобщават организаторите на събитието.
„Фантастичното свойство на 3D е това, че нямаш никакви физически ограничения, така че наистина можеш да изследваш един нов вид креативна свобода“, казва Брезунек в разговор със Свободна Европа.
Това е 3D възпроизвеждане на паметника "Альоша" в Пловдив преди "транформацията".
По думите му дигиталният формат е само началото на проекта и той планира „физическа намеса“ на паметника „Альоша“ в Пловдив през 2023 г. Тогава той се надява да възпроизведа творбата си като физическа инсталация.
„Да, много бих искал да видя Альоша като фантом под златно покривало“, казва той.
Всъщност проектът навлиза във физическото измерение още в петък с изложбата в Градската художествена галерия (Изложбена зала 2019) в Пловдив, която е отворена само до 12 септември.
В дигиталната инсталация на Брезунек на паметника на Червената армия във Варна е "попаднала" луксозна яхта, а творбата се казва "Олигарси".
Освен големия екран с „Альоша“ тук могат да бъдат видени и останалите 11 дигитални творби, както и обяснения за техния артистичен замисъл.
Мич Брезунек е роден във Франция през 1989 г., а живее и работи в Пловдив от 2016 г. Съветските паметници обаче му правят впечатление още първия път, когато идва в България преди 12 години и го подтикват да започне да учи повече за историята на страната, както и на цяла Източна Европа.
„Тези монументи са навсякъде тук. Никога не остават незабелязани заради техния размер и местоположение. В Пловдив например, „Альоша“ доминира града и небето. Невъзможно е да не се запиташ всеки път като видиш паметника: „Защо е там? И как се е озовал там и какво е посланието, което ни изпраща?“, казва французинът.
Съветският паметник в Добрич също е един от използваните монументи от Брезунек.
Датата, която той избира да открие изложбата си, също не е случайна. На 9 септември 1944 г. в България е извършен преврат, при който правителството на Константин Муравиев е свалено, а властта е завзета от Отечествения фронт. Четири дни по-рано Съветският съюз е обявил война на България, а страната се намира под частична окупация от Червената армия (въоръжените сили на СССР).
Резултатът от събитията на 9 септември е, че България влиза трайно в съветската сфера на влияние и става част от Източния блок. Превратът слага началото на комунистическия режим в България, който продължава до 1989 г. Паметниците на Червената армия са изградени из цяла България през този период в памет на съветските войници и ролята, която са изиграли за победата над Нацистка Германия във Втората световна война.
Те са смятани за символи на българо-съветската дружба, въпреки че Червената армия всъщност е окупирала България, а СССР е обявила война на страната през 1944 г. Днес те често са обект на спорове заради продължаващото влияние на Русия върху българската политика.
Паметникът на Червената армия в Бургас се издига високо над града.
Част от другите паметници на Червената армия, които Брезунек е трансформирал дигитално е „Могилата на съветските воини“ в Добрич и „Паметникът на българо-съветската дружба“ във Варна. Не е подминал и съветските монументи в София, Бургас, Стара Загора, Русе, Бяла Слатина и други.
Всички те заедно сформират последния компонент на изложбата – триизмерна дигитална карта, която по думите му представя „двете лица на България“. От едната страна е миналото – паметниците на Съветската армия, чиито духове доминират градовете и до днес. А другата страна на картата „отразява настоящето – членството на България в Европейския съюз“, пояснява той.
Според организаторите на изложбата Брезунек ни приканва да се замислим за миналото на Европа и да преосмислим настоящото.