От ляв активист до тачерист. Коя е Лиз Тръс, новият премиер на Великобритания

Политическата кариера на Лиз Тръс започва в левия край на политическия спектър. През 80-те години тя е млад активист за легализирането на марихуаната. Протестира срещу политиката на Маргарет Тачър и дори призовава за премахването на монархията. Днес тя влиза в премиерския кабинет, след като само за десетилетие се изкачи до върховете на Консервативната партия. Пътят ѝ е белязан с желание да управлява по икономическата идеология именно на Маргарет Тачър – ниски данъци и ограничаване на намесата на държавата в живота на хората.

Крализа Елизабет Втора прие Лиз Тръс в двореца Балморал в Шотландия на 6 септември.

47-годишната Тръс е третата жена министър-председател на Великобритания след Желязната лейди, както беше известна Тачър, която управляваше от 1979 до 1990 г., и Тереза Мей, която заемаше поста от 2016 до 2019 г.

Тя беше избрана за лидер на Консервативната партия и съответно премиер на Обединеното кралство, след като Борис Джонсън подаде оставка заради редица скандали в неговия кабинет.

Двете политически трансформации

В Уестминстър Тръс не е непознато лице, но повечето британци ѝ обърнаха внимание чак когато стана външен министър през миналата година. Тя е заемала общо шест министерски поста при трима премиери. През 2014 г. получава първата си работа в кабинета като министър на храните и околната среда. Тогава прави най-голямо впечатление с реч, в която гръмко заявява, че е "срамно", че Великобритания внася отвън две трети от сиренето си.

Тръс проведе първата среща на кабинета си на 7 септември на Даунинг стрийт.

Политическият хамелеон в нея си проличава и след преминаването ѝ от редиците на либералите към тези на консерваторите. По-скорошната ѝ трансформация настъпва след Брекзит. Преди референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз през 2016 г. тя е част от кампанията за оставане в блока. Тогава Тръс пише в Туитър, че подкрепя членството в ЕС, защото „е в интерес на британския икономически интерес и означава, че ще можем да се фокусираме върху ключови икономически и социални реформи у дома“.

След референдума тя става един от най-явните защитници на Брекзит и първите поддръжници на евроскептичния премиер Борис Джонсън, от когото в крайна сметка наследява поста. Той я назначава първо за министър на търговията – роля, в която тя финализира отношенията между Брюксел и Лондон и подписва търговски споразумения с други държави.

През септември 2021 г. тя става министър на външните работи на Великобритания. Лидерите и служителите на ЕС, които тогава се надяват, че тя ще внесе по-мек тон в отношенията на Великобритания с блока, остават разочаровани. В разгара на търговските спорове Тръс представя законодателство, което отстранява части от обвързващото споразумение за раздяла между Великобритания и ЕС, подписано от двете страни. В отговор на това 27-те държави от блока предприемат правни действия срещу Великобритания.

Като външен министър Тръс влоши отношенията между Великобритания и европейските ѝ партньори в Европа.

Поддръжниците ѝ одобряват твърдата подкрепа, която Великобритания оказва на Украйна. Някои виждат повторение на политиката на Тачър във визията на Тръс за "мрежа на свободата", която да свързва демокрациите по света.

За критиците Тръс е нежелаещ компромиси идеолог, чиято дясна политика няма да помогне на Великобритания да преодолее икономическите сътресения, предизвикани от пандемията, Брекзит и руската инвазия в Украйна.

Марк Литълуд, коментатор либертарианец, който познава Тръс още от студентските им години, казва пред Асошиейтед прес, че новият лидер на Великобритания е не толкова консерватор, колкото "радикал", който подобно на Тачър иска да "свие намесата на държавата" в живота на хората.

"Очаквам много фойерверки, много спорове и много действия", казва той.

Скромното потекло на Лиз Тръс

Родена в Оксфорд през 1975 г., Мери Елизабет Тръс е дъщеря на учител по математика и медицинска сестра, които като дете я водят на протести срещу ядрената енергетика и срещу Тачър. Тя си спомня как е викала: "Маги, Маги, Маги - вън, вън, вън!“.

В реч от 2018 г. казва, че рано е започнала да развива собствените си политически възгледи, "спорейки с моите родители социалисти в нашето ляво семейство".

Семейството живее първо в Пейсли, Шотландия, след което се премества в Лийдс в Северна Англия, където Тръс посещава държавна гимназия - нещо, което я отличава от многото ѝ колеги консерватори, получили образование в частни училища. По време на кампанията за лидерския пост Тръс неведнъж подчертаваше сравнително скромния си произход.

Тръс продължава образованието си в Оксфордския университет, където учи философия, политика и икономика - специалността, която избират много амбициозни политици - и е председател на университетския клон на партия "Либерални демократи".

Либералните демократи са центристи в икономиката и подкрепят конституционната реформа и гражданските свободи, а Тръс е ентусиазиран член. Тя разлепва плакати "Свобода за тревата", които призовават за декриминализиране на марихуаната, а в една своя реч се застъпва за премахване на монархията.

След Оксфорд Тръс се присъединява към Консервативната партия - "когато това беше съвсем немодерно", казва тя по-късно.

Работи като икономист в енергийната компания "Шел" и телекомуникационната компания "Кейбъл енд уайърлес", както и в дясноцентристки мозъчен тръст, докато се включва в политиката на консерваторите и възприема възгледите на Тачър за свободния пазар. Работи като общински съветник в Лондон и два пъти се кандидатира неуспешно за парламента, преди през 2010 г. да бъде избрана за представител на Югозападен Норфолк в Източна Англия.

Лиз Тръс позира за камерите със съпруга си Хю О'Лиъри пред врата на резиденцията на британския премиер.

Тя печели мястото след спънка по пътя - някои местни консерватори са възмутени, когато става ясно, че е имала афера с друг депутат, въпреки че и двамата са били женени за други хора. Тръс побеждава критиците си и бракът ѝ оцелява. Тя и съпругът ѝ Хю О'Лиъри, счетоводител, имат две дъщери.

Основава групата "Свободно предприемачество" на торите тачъристи, които пишат "Британия без окови" - политически трактат, който е известен с твърдението, че британските работници са "едни от най-калпавите безделници в света".

И така продължава нейното необичайно бързо изкачване в Консервативната партия до първия министерски пост през 2014 г.

"Нетърсените" препратки към Желязната лейди

Понякога Тръс намеква, че честите сравнения между нея и Тачър са сексистки, но друг път ги насърчава. Тя е позирала в танк на британската армия в Източна Европа, пораждайки сравнения с образа на Тачър от времето на Студената война.

По време на телевизионен дебат за лидерството Тръс носеше блуза с яка, преминаваща във фльонга, известна като яка лавалиер, която страшно приличаше на носените от Тачър.

Собствената личност на Тръс е скрита зад строгия публичен образ. Приятелите ѝ казват, че тя има забавна страна, която рядко се изразява на публични места, обича караоке и си пуска песни на Тейлър Суифт, Уитни Хюстън и "Дестинис чайлд".

Възприетата от Тръс лоялност към Джонсън, който остава популярен сред много тори, също ѝ помогна да спечели. Много членове на партията цитираха решението на Сунак да напусне кабинета на Джонсън през юли като черна точка за него. Тръс не подаде оставка, като заяви, че е „лоялен човек“, въпреки че в продължение на месеци ухажваше членовете на партията по време на срещи „На шампанско с Лиз“, за да набере подкрепа за потенциалната си кандидатура за лидерския пост.

Блузата с яка лавалиер се свързва с гардероба на Маргарет Тачър и изборът ѝ от Лиз Тръс едва ли е неволен.

Консерваторите прегърнаха оптимистичното послание на Тръс за освобождение чрез по-малка намеса от страна на правителството.

Вероятно ще се окаже по-трудно да бъде спечелен по-широкият британски електорат. Времената са тежки и стават все по-тежки, тъй като инфлацията се покачва, а кризата с разходите за живот във Великобритания се задълбочава. Фокусът на Тръс върху стимулирането на икономиката чрез намаляване на данъците едва ли ще донесе голямо облекчение в краткосрочен план.

На Тръс не й остава много време да убеди избирателите, че е на прав път. Следващите национални избори трябва да се проведат след две години.