Талантлива, емоционална, инатлива. Така е описвана Тереза Маринова - едно от величията в българската лека атлетика и носител на олимпийско злато в тройния скок.
В понеделник тя навърши 45, а националният рекорд, който постави на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г., остава ненадминат.
Тя е дъщеря на лекоатлета и рекордьор в бягането на 800 метра - Мончо Маринов. Той първоначално не иска децата му да се занимават с професионален спорт, за да ги предпази от трудностите, през които той самият е преминал.
Затова отначало тя и брат ѝ крият от него, че ходят на тренировки. Постепенно обаче тя успява да го разубеди, а треньорите в родния ѝ Плевен все повече забелязват таланта ѝ.
Като тийнейджър се насочва към тройния скок - тежка дисциплина, която води до много травми. През 1995 г. става европейска шампионка на девойки и решава да превърне спорта в своя професия.
"Баща ми много пъти е казвал, че все едно са ме сменили с друг човек (тогава)", казва Маринова пред България он еър. Изведнъж спортният режим се превръща в нейния "начин на живот", а тя става "тоталният професионалист".
Няколко години по-късно претърпява две операции във Финландия вследствие на травми по време на подготовката си за Световното първенство. След едната лекарят я пита дали ще продължи да скача. Тя казва: "да, аз ще стана олимпийска шампионка догодина". Лекарят не ѝ вярва.
Случката е от 1999 г., година преди Маринова да спечели златото на Олимпийските игри в Сидни на паметния 24 септември 2000 г. "Мисълта, с която ставах всеки ден, беше, че ще стана олимпийска шампионка", казва още тя. "Факт е, че това беше детската ми мечта".
Тогава тя поставя национален рекорд, като скача 15,20 м., а баща ѝ казва, че е сбъднала мечтата му. По това време неин треньор вече е Христо Марков - олимпийски шампион на същата дисциплина.
Кариерата ѝ продължава още осем години, след което се отказва от спорта, тъй като преценява, че не може да се бори за нов медал на Олимпиадата през 2008 г.
Днес Маринова има своя детска школа по лека атлетика и преподава в Националната спортна академия (НСА). Майка е на две деца, като дъщеря ѝ се състезава в нейната дисциплина.
Освен олимпийското злато и европейското при девойки, Маринова печели световната титла за девойки през 1996 г., когато поставя световен рекорд за възрастовата група с 14,62 м. Година по-късно става шеста на Световното в Атина, след това печели бронз на Европейското в Будапеща, а през 1999 г. остава четвърта на Световното в Маебаши.
През 2001 г. става световна шампионка в Лисабон с 14,91 м. в зала, а година по-късно печели и европейското злато при жените.
Вижте също Стефка Костадинова и рекордът, който никой не може да подобри