Когато е на 15, талантливият балетист Джо Пауъл-Мейн губи подвижността на левия си крак. Доскоро всички са смятали, че го очаква бляскаво бъдеще, но изведнъж той се оказва в инвалидна количка. Самият той смята, че с танцовата му кариера е свършено.
Почти десетилетие по-късно вече 24-годишният Пауъл-Мейн не само продължава да танцува, но и го прави на една от най-престижните сцени в Обединеното кралство. Той ще танцува в спектакъл на Кралския балет в Лондон. Той ще изпълни дует с балерината Изабел Любач на международния фестивал „Гринуич-Докландс“ (Greenwich+Docklands International Festival).
Когато получих увреждането си, бях напълно убеден, че танците не са вариант за мен.Джо Пауъл-Мейн
„Когато получих увреждането си, бях напълно убеден, че танците не са вариант за мен... Мислех, че това е напълно приключило“, казва Пауъл-Мейн, цитиран от Гардиън. „Тогава (си помислих) - защо не балет? От гледна точка на партньорството, това е нов начин за правене на нещата... Ние променяме правилата, но точно затова чувствам, че водим балета към по-светло, приобщаващо бъдеще.“
Джо Пауъл-Мейн танцува от четиригодишен, а с балет се занимава от петгодишен. Когато е на седем, той влиза в програмата за млади таланти на Кралското балетно училище в Бирмингам. Всяка събота в продължение на три години пътува от родния си град Нютаун до Бирмингам, за да участва в тренировките. Още като дете участва в балета „Лешникотрошачката“ в Кралския балет в Бирмингам.
Когато е на десет, е приет в Кралското балетно училище като редовен ученик. Тогава за пръв път се изявява на сцената на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон. Малко след това обаче кариерата му е помрачена от поредица от събития, които водят до това, че той губи подвижността на левия си крак.
Пауъл-Мейн е ученик за четвърта година в Кралското балетно училище. Израства много бързо за много кратко време. Това, съчетано с усилените тренировки, довежда до проблеми с лявото му коляно. Лекарите решават, че той се нуждае от операция. Тя обаче е неуспешна и болките на момчето се засилват. Малко след това попада заедно със семейството си в катастрофа, която допълнително утежнява състоянието му. На 15 години талантливият танцьор вече има нужда от инвалидна количка, за да се придвижва.
„За известно време бях много депресиран от всичко това“, казва Пауъл-Мейн. „Не бях сигурен какво да правя с живота си. Имах една мечта от петгодишен и тя ми беше отнета.“
В продължение на три години Пауъл-Мейн не танцува изобщо.
Ние променяме правилата, но точно затова чувствам, че водим балета към по-светло, приобщаващо бъдеще.Джо Пауъл-Мейн
Всичко се променя, когато при едно пътуване до Лондон майка му случайно вижда брошури за уроци по танци за хора в инвалидни колички. Семейството на тогава 18-годишния Джо го насърчава да се запише. Скоро той се състезава отново и дори печели национални титли по латиноамерикански и бални танци.
„Никога преди не бях чувал за танци с инвалидна количка“, казва той в интервю. „Но започнах да се състезавам и спечелих девет златни медала. Това много повлия на самочувствието ми“.
Малко след това Пауъл-Мейн се завръща към най-голямата си страст – балета.
В началото публикува видеоклипове в социалните мрежи, с които се стреми да насърчи други танцьори с увреждания да развиват таланта си. Записва се в театралното училище в Манчестър, където се дипломира със специалност „Танци и сценични изкуства“. Тогава е забелязан и от Уелския балет, където сега танцува и преподава.
Кралският балет в Лондон няколко пъти кани Пауъл-Мейн за различни спектакли. Първият път е на концерта за посрещането на състезателите на Обединеното кралство след Параолимпийските игри в Токио през 2020 г. След това работи по проекта „Чернови“ (Draft Works) с директора на Кралския балет Александър Кембъл.
Сега той репетира за спектакъла с балерината Изабел Любач, който ще бъде представен през септември.
Количката му дава възможност за много богато движение. Тя е като част от неговото тяло.Изабел Любач
„Да танцувам с него е много специално. Открива много нови възможности, нови начини за партньорство, споделяне, използване на скорост и динамика по различен начин“, казва Любач. „Количката му дава възможност за много богато движение. Тя е като част от неговото тяло.“
Самият Пауъл-Мейн казва, че танците за него освен удоволствие и страст, са и мисия. Той описва себе си не като „човек с увреждания“ (disabled – от англ.), а като „човек с различни способности“ (differently abled).
„(Искам да) предизвиквам възприятията, да започна разговори и да отворя възможности за мен и други танцьори с различни способности”.