"Това е много приятно". Европа забрани "Нощни вълци", но в България те са добре приети

Неделя, късен следобед. В новините се появява руската посланичка, която повтаря искането на Путин отпреди няколко месеца - че за руски газ "се плаща само в рубли".

По-интересното в тази история обаче са хората около посланичката. На снимките си вижда, че Елеонора Митрофанова е обградена от рокери, които тя нарича във Фейсбук "представители на клуба "Нощни вълци".

Това е същият руски рокерски клуб, който беше санкциониран от ЕС заради подкрепата му за руската агресия в Украйна. България също подкрепи тези санкции.

На практика обаче нито една институция не следи дали "Нощни вълци" организират събития в страната, дали рокери от Русия пътуват до България и какво правят българските им последователи.

Така, въпреки европейските санкции срещу "Нощни вълци", в България "вълци" продължават да организират или участват в публични събития. Най-често те могат да бъдат срещнати на мероприятия на посолството на Русия. Добро отношение към тях демонстрира и Българската православна църква.

Защо "Нощни вълци" са санкционирани

През юли Европейският съюз наложи санкции на руския клуб "Нощни вълци" и на четирима от лидерите му. Причината е, че рокерската организация е един от основните инструменти за разпространяване на пропагандата на Кремъл за войната срещу Украйна. Руските мотористи имат последователи и в други европейски страни, сред които е и България. Членовете на организацията правят походи, концерти, събори и винаги имат кауза.

През 2016 г. мотопоходът им се наричаше "Обединение на славяните". През 2017 г. обиколката из Европа на руските рокери се казваше "По пътищата на победата". Тогава те премиха по пътя, който Съветската армия е изминала от Москва до Берлин през 1945 година.

Целта на санкциите, които наложи ЕС, е да ограничи възможността им да пътуват и пропагандират идеите на режима в Москва. През годините обаче "Нощни вълци" успяха да организират клубове и да привлекат привърженици в много европейски държави.

Появата им на 21 август на паметника на връх Шипка е последната им публична проява. Почти половината от присъстващите на снимката с руския посланик Елеонора Митрофанова са рокери. Самата посланичка ги нарича "български мотористи – представители на клуба „Нощни вълци“.

Формално българските "вълци" не са част от централния клуб в Русия, който е включен в санкциите. Въпреки това, дискусии в социалните мрежи на членове на движението говорят за тесни контакти, а неназован член на един от българските клубове казва пред "24 часа", че са получили нареждане от Москва да не говорят с медиите.

Коментарите на българските привърженици на "Нощни вълци" в социалните мрежи показват, че те споделят и разпространяват идеите на руските си "братя", както се наричат помежду си.

Българските институции не дават информация дали и как контролират дейността на организацията в страната.

Митрофанова и "вълците"

В България последователите на „Нощни вълци“ развиват активна клубна дейност. Те редовно се появяват на събития, организирани от посолството на Русия.

Ден след официалното отбелязване на годишнината от боевете на Шипка те бяха основните придружаващи лица на руската посланичка Елеонора Митрофанова.

„Това са нашите сънародници, български мотористи – представители на клуба „Нощни вълци“, представители на български обществени организации. Това е много приятно, особено с оглед на това, че преди ден се провеждаха официални мероприятия, на които не ни поканиха“, написа Митрофанова в профила на руското посолство във Фейсбук.

Няколко месеца по-рано представители на клуба присъстваха на събитие с посланичката пред Паметника на Съветската армия в София по случай 9 май, когато Русия празнува победата над нацистка Германия. Тогава те съдействаха за охраната на мероприятието и на паметника.

По това време войната на Русия срещу Украйна вече се водеше повече от месец.

През 2017 г. членове на „Нощни вълци“ също бяха пред Паметника на Съветската армия, който беше част от маршрута на мотопохода „По пътищата на победата“.

Българските "Нощни вълци" поздравяват лидера на БСП Корнелия Нинова на 1 май 2017 г.

През същата година "Нощни вълци" присъстваха на церемонията по встъпване в длъжност на президента Румен Радев като казаха, че това е "нашият президент" и му пожелаха дълъг мандат.

Църквата и "вълците"

Кръстовете, иконите и православните символи са неразделна част от събитията, които организират „Нощни вълци“. Независимо от идеологията, която пропагандират, те са добре приети от Българската православна църква.

Църковните ритуали са част от събитията, които организират "Нощните вълци"

От профила на Кюстендилската духовна епархия става ясно, че духовници се включват в събития на "вълците". Публикация за такова събитие има на 16 юли - това е само три дни преди налагането на санкциите и почти пет месеца след началото на войната.

Снимките показват няколко десетки рокери в двора на църква, а духовници водят служба. На кожените елеци на рокерите са изписани по еднотипен начин държавите и градовете, от които идват. На повечето пише "България", но се виждат и няколко с надпис "Россия".

„Архимандрит Исаак поздрави членовете на мотоклуба от България и чужбина - Русия, Черна гора, Беларус, Босна и Херцеговина - Република Сръбска, Македония, Сърбия, Австралия и Словакия“. Наред с това „духовникът им благопожела и занапред да бъдат винаги пример за братска дружба, сплотеност, взаимопомощ, да живеят като едно голямо семейство“, пише в съобщението.

Мотористите са получили също „иконка за благословение, от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит“.

Свободна Европа не успя да открие за коментар представител на Българската православна църква и на българските привърженици на "Нощни вълци".

„Лошите момчета“ на Путин

Адреналин, кожени дрехи, мощни мотори, руско знаме, патриотичен рок, атрактивни татуировки, кръст, икона. В името на Русия и традиционните ценности. Клубната принадлежност към „Нощните вълци“ изглежда атрактивна за много хора.

Организацията е създадена в Москва през 1989 г., но има близо 45 клуба по целия свят, включително клонове в много държави членки на Европейския съюз. Клубът започва да се формира още по времето на Съветския съюз, когато рок музика се слуша тайно, а дългата коса е символ на бунт срещу системата.

Президентът Владимир Путин в шествие на "Нощни вълци" през 2019 г. в Севастопол, който се намира в анексирания от Русия украински полуостров Крим.

Повече от 30 години по-късно обаче „Нощните вълци“ са не само част от системата, а основен инструмент за пропаганда на режима в Москва. Привърженици на клуба имат ключова роля в анексирането на Крим през 2014 г. Тогава те блокират улици и патрулират, докато руски специални части завземат правителствените сгради.

Представители на „Нощни вълци“ са доброволци във войната на Русия срещу Украйна. Организацията подкрепя идеята, че Украйна е част от Русия.

Клубът получава финансиране от руската държава, а лидерът на организацията Александър Залдостанов, по прякор Хирург, е близък на президента Владимир Путин.

В мотивите на ЕС за налагане на санкции пише, че "Нощни вълци" са организация, която "подкопава или застрашава териториалната цялост, суверенитета и независимост на Украйна".

Един от санкционираните е Залдостанов. В мотивите за санкции срещу него се казва, че като лидер и основател на националистическия клуб „Нощни вълци“ той е „тясно свързан с руския президент Владимир Путин“ и „активно подкрепя руската държавна пропаганда, като публично отрича правото на Украйна на държавност и призовава за „денацификация“, както и за „деукраинизация“ на страната.

По повод наложените санкции Хирург пише в профила си, че „за нас думата Война и думата Победа отдавна са станали синоними“.

Лицата, изброени поименно в списъка на Европейския съюз, не могат да пътуват на територията на съюза. Същото се отнася и за членовете на организацията, регистрирана в Москва.

Санкциите, наложени от ЕС на "Нощни вълци" не засягат пряко дейността на българските клубове. “Очаквам да ни вземат българското гражданство, да ни линчуват и да ни изпратят в Южна Африка или Индонезия например!", каза за “24 часа” Бойчо Лещански - член на управителния съвет и представител на мотоклуб “Нощни вълци” за България

Свободна Европа изпрати въпроси до Министерство на външните работи (МВнР) и Министерството на вътрешните работи (МВР) за това има ли ограничения за членове на българските клубове „Нощни вълци“ за пътуване в чужбина, както и дали е регистрирано влизане на членове на руски клубове „Нощни вълци“ в България.

От външно министерство казаха, че "поставените въпроси не са в компетенцията" на МВнР, а от вътрешното министерство не отговориха.

„Воля за нанасяне на побой“

През 2016 г. походът на „Нощни вълци“ през България, озаглавен „Славянски марш 2016“, беше запомнен с един побой.

30 юни 2016 г. Малка група от българи и украинци се събират на входа на Бургас откъм магистрала „Тракия“, за да протестират срещу посещението на близкия до Кремъл мотористки клуб.

Двама от протестиращите са удряни от мъже в камуфлажни униформи. По-късно ще стане ясно, че част от тях са членове на свързаните паравоенни организации БНО „Шипка“ и Войнски съюз „Васил Левски“. Техни представители се включиха в посрещането на руските "вълци".

През 2019 г. съдът осъди Светлозар Минов, Стойчо Гергинчев и Атанас Михов на 2 години условно с 3 години изпитателен срок за нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди на Иван Панчев и Иво Дошев. В решението на съда се казва, че в случая е проявена „упорита воля за нанасяне на побой”.