Пинк Флойд - Wish They Were Here

Сид Барет гребна шепа глина и оформи силуета на „Пинк Флойд“. После се вгради в него, а Мейсън, Райт, Уотърс и Гилмор продължиха с истинска „музика на небесните сфери“.

10 години отне на Флойд да стигнат до съвършенството на Wish You Were Here (Бих искал да си тук - прев. англ.). Албумът е посветен на Сид Барет, самотата, празнотата, лудостта, отсъствието. Тук всичко притихва и се превръща в съвършенство, затворено в себе си, за да се опази.

Музиката на „Пинк Флойд“ няма предтеча, няма и последователи. След доста лутане, те намират онова, което искат да правят и го правят.

Парадоксът е, че първите търсения в „психиделиката“ са сякаш на друг, непознат и странен Флойд. Да - на Сид Барет, казват, но не съвсем.

Всъщност раздялата е полезна – Барет, свободен от общия гений, издава два прекрасни солови албума, а групата, свободна от неговата гениалност, намира своята орбита. Там Сид пак присъства, но като символ, персонаж, призракът от тавана, който стимулира въображението и ражда идеи.

Всичко започва с песничка за извратеняка травестит Арнолд Лейн, който краде дамско бельо от просторите. Сингълът е от 1967 и е забранен за неприлично съдържание. Но истинското начало е 4 години по-рано, когато басистът Роджър Уотърс, барабанистът Ник Мейсън и пианистът Ричард Райт, студенти по архитектура, свирят в група със смешното име „Сервиз за чай“. После някой довежда Сид Барет, той поема соло-китарата, вокала, композирането и бързо става лидер.

Барет сменя името на групата, тя се прочува в ъндърграунда и свири в Каунтдаун клъб. Всяка вечер три сета по 90 минути е огромен проблем, но те правят гениалното откритие – тежестта намалява, ако се впуснат в дълги импровизации. И запомнят това завинаги.

През 1967 е реализиран и първият албум на „Пинк Флойд“ с фантастичното заглавие „Гайдарят пред портите на зората“. Заглавието, както и повечето композиции, са на Барет. В края на 1967 той вече е съвсем отнесен, но Флойд не искат да се освободят от него - задържат го като автор, а Мейсън кани за китарист Дейвид Гилмор. След два месеца тръгват на турне с албума Saucerfull of Secrets, Чинията на тайните, а в микробуса някой пита няма ли да вземат Сид. Общото мнение е – да го оставим, където си е. Така „Пинк Флойд“ започва голямото пътуване към истинския „Пинк Флойд“.

Новото начало се забелязва. Групата прави концерт в Хайд Парк, две турнета в САЩ и двойния албум „Умагума“, който излиза през 1969 г. В първата плоча са записи от концерти на живо, а във втората всеки представя свои експериментални композиции. „Умагума“ е посрещнат добре, но още по-добри са отзивите за албума от 1970 г. Atom Heart Mother (Майката с атомното сърце - прев. англ.)

Колкото и абстрактен да е Atom Heart Mother, стимулът за него идва от реалността - от историята за първата жена с имплантиран ядрен пейсмейкър. А фантастичната му обложка също е реална – на нея има зелена ливада с крава, снимана откъм опашката, но с глава към зрителя. Да, това не е рисунка, а снимка, кравата е истинска и се казва Лулубел Трета.

„Ако бях лебед, щях да отлетя, ако бях влак, щях да закъснея, ако бях добър човек, щях да говоря с теб по-често, отколкото го правя“ – пее Дейвид Гилмор и тук новият бунт, чиито главен носител е Роджър Уотърс, вече прозира по-ясно. „Майката с атомното сърце“ е наистина преходен албум, пълен с търсения, лек хаос и някои несполуки. Гилмор го описва като „шум от боклук“ - но той е и първият им истински голям успех.

Следва „Meddle“, Намеса, за чиято финална композиция „Отзвуци“, списание New Musical Express пише: „Тя е върхът, към който Флойд се стремяха“. Е, всъщност истинският първи връх идва след по-малко от две години с The Dark Side of the Moon (Тъмната страна на луната - прев. англ.). В списание „Ролинг стоун“ критик го нарича „изискан албум с текстурно и концептуално богатство, който не само те кани, но и изисква /съ/участие“.

И светът пощурява от съучастие.

„Някои търсят тук връзки с Космоса и подобни дивотии. Нищо такова, той е насочен изцяло навътре, към тъмната страна на човека“ – казва Дейвид Гилмор. The Dark Site концентрира типичния за „Пинк Флойд“ стремеж към съвършенство – и с обложката, и с куадрофоничния звук, със звуците от околния свят, с най-новите технически изобретения, използвани с мярка. Албумът е концептуален – друга типична характеристика на групата. А сценографията, светлинното и лазерното шоу по турнетата са наистина с космически измерения.

И след цялото това съвършенство, те правят нещо още по-велико – Wish You Were Here, посветен на Сид Барет. По време на записа в студиото влиза човек с обръсната глава, сяда в ъгъла, слуша малко и си тръгва безшумно. Не, не е призрак - но не го разпознават и чак когато изчезва, Гилмор пита: „Абе, това не беше ли Сид“.

Постигнатите висоти се затвърждават в следващия албум – Animals (Животните - прев. англ.). Основата на албума е изградена от Роджър Уотърс, свързана е с неговите социални нагласи и се базира на книгата на Оруел „Животинската ферма“, в която чрез жестокия животински свят се представя още по-жестокия човешки.

А след тези животни, които не са животни, през 1979 идва и The Wall, Стената. Чрез героя Пинк тук Уотърс отреагира личностни проблеми – от загубата на баща си, превръщането на Сид Барет в сянка, през собствените си докосвания до лудостта, та до илюзорното желание на всеки левичар да стане диктатор, за да подобри живота на хората.

Тук обаче започналите да се трупат по-рано силни напрежения избиват и това де факто е реалният край на великата група „Пинк Флойд“ – 6 години, преди де юре тя да се разпадне.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Фреди Меркюри и бохемската рапсодия на неговия живот