За да осъществи плана си, семейството е принудено да продаде наследствен апартамент в Москва. Нужни са им шест самолетни полета, за да стигнат до целта. Двамата успяват да пресекат границата в Тихуана от втория опит.
На територията на САЩ те са задържани и изпратени в център за депортиране. Все пак им е разрешено да останат в страната поне до септември, когато съдът трябва да реши дали да бъдат върнати в Русия.
Сега Лиза, Георгий и техният адвокат подготвят пакет от документи с доказателства, че са били в опасност и заслужават да получат убежище. Надяват се съдът да ги приеме.
Още миналата година, дори преди избухването на войната, броят на руснаците, които се опитват да влязат в САЩ през Мексико, се е увеличил 280 пъти, като основната причина са засилените политически репресии в Русия. Потокът се е увеличил още повече след 24 февруари, когато президентът Владимир Путин изпрати войски в Украйна.
История за страх и надежда
Тогава Лиза е журналист в „Новая газета“, но се налага да спре работа заради новия закон за „фалшивите новини за армията“, който забранява войната в Украйна да се нарича война и изисква да се пишат новини само по информация на руското министерство на отбраната. Но младата жена е усетила репресията още дори преди започването на военната агресия, когато руската полиция бие журналисти с палки на протести. В един от тези случаи жилетката с надпис "Преса" не помага на Лиза.
"Войната промени абсолютно всичките ни планове. Страхувахме се, че Георгий може да бъде призован в армията и изпратен да се сражава. И имаше опасност от преследване на независими журналисти", разказва тя пред Current time.
"Живеех в постоянна паника, пиех антидепресанти, бях диагностицирана с посттравматичен стрес, след като бях бита. Беше много трудно, когато започнаха задържанията, глобите, наказателните дела, уведомленията от Роскомнадзор, свързани с войната... Бях в ужасно състояние. Не знам как съпругът ми издържа", казва още Лиза.
Така двамата вземат съдбовното решение да напуснат Русия. Руснаците не се нуждаят от виза за Мексико, а само от електронно разрешение за влизане. Но ако местните граничари подозират нещо, могат да ги върнат у дома още на летището. За късмет на Лиза и Георгий, това не се случва.
Понеже билетите до Мексико са много скъпи, а после ще им трябват и пари за кола, с която да стигнат до Тихуана и да пресекат границата със САЩ, решават да продадат жилището си.
Всичко става неочаквано бързо.
"Офицерът ми направи знак да покажа личната си карта. Погледна я буквално за секунда и кимна одобрително с глава. Помислих си, че някак всичко е много просто и попитах: "Ние в САЩ ли сме?". Знам, че американските офицери нямат право да лъжат. Той не ни отговори с "да" или "не". Просто замълча учуден какво искаме. И веднага разбрахме какво се е случило: пресекли сме границата“, разказва Георгий.
Напливът от мигранти, които искат да минат границата на САЩ от Мексико, е голям
В САЩ двамата веднага се предават на полицията, предавайки документите и телефоните си. Искат убежище. Те знаят, че от момента, в който пресекат границата без виза, ще бъдат третирани като затворници - с белезници, под пълен контрол, наравно с останалите нелегални.
"Доста е трудно, но е поносимо. Поискахме политическо убежище, защото наистина бяхме заплашени от преследване. И не бяхме направили нищо незаконно, освен да пресечем границата“, казва Лиза.
Тя прекарва 16 дни в килия в затвора за депортиране, а Георгий - почти месец. Първата седмица двойката е в изолация. Казват, че условията са много тежки - в един момент 28 жени са спели в стая с размери 24 кв. метра.
"Главите на едните бяха срещу краката на другите, завивахме се с одеяла от фолио", разказва Лиза.
"Повечето бяха руснаци, беларуси, арменци, много арменци. Имаше седем чеченци, трима от които братя", допълва Георгий.
За украинците е по-лесно
Украинци, бягащи от войната, пресичат американската граница заедно с Лиза и Георгий. Но за тях е по-лесно. Доброволци са организирали специален лагер за тях. Освен това на бежанците от Украйна вече се издават безвизови разрешения за влизане в САЩ и могат да останат в страната поне една година. От май в Европа се приемат документи за влизане в Съединените щати от украински граждани и оттам те могат веднага да отлетят.
"Преди войната украинците идваха в Мексико с туристическа виза и след това пресичаха границата на САЩ по хуманитарни причини. А сега хората могат да отиват директно. Така е по-лесно, по-безопасно и по-евтино за тях", обяснява доброволецът Влад Федоришин, който работи в Тихуана.
"Струва ми се, че ще бъде по-добре, защото ако прекосите Мексико, има много трансфери. И много дълъг път, който е много скъп", допълва Анастасия Горда - бежанка от Украйна.
Your browser doesn’t support HTML5
"Аз нямам къде да се върна". Наталия, която мечтае да отвори музикално училище в София
Но за руснаците, които бягат от страната заради войната, няма такава програма. Засега администрацията на Джо Байдън предлага да се опрости получаването на американски визи само за руски учени и инженери.
От октомври миналата година до април тази година по-малко от 11 000 души са получили убежище в САЩ. Само 13 от тях са от Русия. Но Лиза и Георгий казват, че не са виждали други възможности за себе си и не съжаляват за нищо.
"Веднага щом пресякохме границата, разбрах, че съм в безопасност. Разбира се, Съединените щати не са идеална страна. Тук също се нарушават законите и човешките права. Но поне това може да бъде решено, можеш да получиш справедливост в съда, защото съдилищата тук са справедливи", убедена е Лиза Кирпанова.