"Не вдигаме, а подсилваме ветото." Парламентът подкрепи френското предложение за Северна Македония

Българският парламент подкрепи т.нар. френско предложение за решаване на спора със Северна Македония. Депутатите приеха решение, с което възлагат на правителството да одобри предложението, но само ако то бъде променено, така че да изпълни определени условия.

В подкрепа на решението гласуваха 170 депутати от „Продължаваме промяната“, ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“. Мнозинството депутати от БСП се въздържаха, а ИТН и „Възраждане“ гласуваха против.

„България не вдига ветото. България увеличава силата на своето вето“, каза по време на дебатите Христо Иванов от „Демократична България“, който е вносител на приетото решение. „Оттук нататък във всеки момент, в който Северна Македония не изпълнява своите задължения и ги нарушава - вече като кандидат член на ЕС - силата на тези изисквания ще се налага от цялото европейско семейство, не само от България.“

Т.нар. френско предложение предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС, а Европейската комисия да е гарант за изпълнението им. Този вариант стана известен като “френско предложение”, защото идва по време на френското председателство на Съвета на ЕС.

Вижте също Пет идеи на ЕС за отношенията между София и Скопие

Предложението цели да доведе до вдигане на ветото, което България наложи върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. За целта обаче България трябва да го одобри. Правителството на Кирил Петков прие решение, според което парламентът трябва да взима всички решения, свързани с ветото върху началото на преговорите на Скопие с ЕС. Това се случи преди кабинетът да бъде свален при вот на недоверие.

Депутатите обсъдиха три проекта за решение - на ГЕРБ, на ДПС и на Христо Иванов от “Демократична България”. Предложенията на ГЕРБ и ДПС бяха отхвърлени. Предложението на Христо Иванов беше прието. То беше подкрепено от депутатите във външната комисия на парламента в четвъртък.

По време на дебатите депутатите от ИТН и „Възраждане“ обвиниха народните представители, които подкрепят т.нар. френско предложение, в „национално предателство“. Представителите на БСП казаха, че предложението на Френското председателство е най-доброто до момента, но призоваха да не се бърза с приемането му.

Вижте също Стъпка по стъпка и няколко дати. Какво конкретно иска София от Скопие според новия протокол

Приетото в петък решение на парламента дава мандат на правителството да одобри предложението на Френското председателство, ако то бъде прецизирано, така че да гарантира следните условия:

• вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ;
• нищо в преговорния процес няма да бъде тълкувано като признаване на македонския език от България;
• добросъседството остава критерий при процеса на присъединяване и Брюксел ще информира държавите от ЕС за напредъка;
• спазването на договора от 2017 г. с България и на протоколите към него ще бъде включено в рамката за преговори.

В такъв случай съгласно решението на парламента правителството може да одобри предложената преговорна рамка и така да вдигне ветото. Преди това обаче България и Северна Македония трябва да подпишат двустранен протокол, към който другите два документа, които изразяват позицията на целия ЕС по отношение на преговорите, правят препратка.

Резултатите от гласуването

По време на изслушване във външната комисия на парламента в четвъртък външната министърка Теодора Генчовска каза, че предишното обсъждане на протокола е имало разногласия по някои текстове. Също в четвъртък премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски каза, че френското предложение е неприемливо за Северна Македония в настоящия му вид. Преди това три от по-малките партии в управляващата коалиция в Скопие се обявиха срещу френската идея и заплашиха с напускане.

Вижте също "Македонияяяя". Как атаката срещу правителството започна с фалшиви аргументи

Решението на българския парламент дойде две седмици след като ИТН напусна правителството с две обвинения към премиера Петков. Според едно от тях Петков е искал „да вдигне ветото“ и затова е водил външна политика, различна от тази на външно министерство, ръководено от Теодора Генчовска (ИТН). След това правителството на Кирил Петков беше свалено при вот на недоверие. Срещу него гласуваха ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“.

От доклад на Генчовска, прочетен в парламентарната комисия по външна политика, стана ясно, че ръководеното от нея външно министерство е работило по т.нар. френски предложения, а самата тя ги смята за „най-добрите досега“.

България наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през 2020 г. Тогава управляваше правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.

Чудите се какъв е този шум за Северна Македония. Ето обяснението