"Хората пият каквото намерят". Има ли холера в Мариупол

16 април 2022 година - тела на убити по улиците на Мариупол.

Вода няма, а когато има е мръсна. Няма ток, с който да я превариш. Един хирург се пада на 100 000 души, а на негови колеги всеки ден се налага да режат крайниците на диабетици, които нямат нужния инсулин. Това е днешният Мариупол, превзет от руската армия.

Украинските власти от седмици твърдят, че в окупирания от Русия град Мариупол може да има огнища на инфекциозни заболявания заради липсата на вода и хигиенни условия за живот. На 10 юни кметът Вадим Бойченко потвърди това.

"Холера, дизентерия и други заразни болести вече циркулират из града, но [окупационните власти] го крият. Градът беше поставен под карантина. Никой не се пуска нито да влиза, нито да излиза", каза той в интервю за BBC.

Според кмета вече може да има десетки болни от холера в Мариупол, като броят им ще расте бързо. СЗО също съобщи за рискове от разпространение на инфекции, но уточни, че все още няма точни данни за това. Ръководителят на руския "Роспотребнадзор" Анна Попова наскоро заяви, че агенцията „прави всичко, за да спре развитието на епидемии в разкъсания от война Донбас“.

Съветникът на кмета на Мариупол - Петр Андрюшченко, коментира в ефира на телевизия Current Time, че няма данни за болните, тъй като няма работещи лаборатории, в които да бъдат направени изследвания. Опасността е още по-голяма, защото няма достатъчно лекари и апаратура, а според него руснаците не правят нищо, за да предотвратят масови заболявания.

По думите му всеки ден на лекар ходят от 10 до 15 души със симптоми на инфекциозни болести, подобни на тези при холера, дизентерия и отравяне.

"Невъзможно е да се вземат тестове, няма необходими реагенти. Затова е просто невъзможно да се каже дали има холера или дизентерия. Много бихме искали окупационните власти да направят изследвания и да предприемат противоепидемични мерки. Но не виждаме да се прави подобно нещо", каза още той.

Той беше категоричен, че заплахите съществуват и е съвсем логично холерният вибрион (причинителят на болестта - б.р.) да премине от безопасно в опасно състояние предвид общата хигиенна ситуация и огромния проблем с водата. Има сериозни съмнения, че малкото питейна вода може да се консумира без преваряване. А хората в Мариупол нямат възможност за това, защото нямат ток.

От месеци това е единственият начин за хората в града да си готвят. Но така няма как да преваряват вода непрекъснато, правят го само за бебетата.

На въпрос как местните се справят при това положение, той отговори:

"Няма начин. Всъщност хората пият каквото намерят. Дори водата, която се транспортира от окупационната власт, е условно годна за пиене, а естествените източници, разбира се, намаляват с настъпването на летните горещини".

Кметският съветник разказа, че ако преди две седмици хората са имали питейна вода средно веднъж на всеки два дни, днес това се случва веднъж на седмица - тогава пълнят съдовете си.

Другият проблем са болниците. Формално има такива, но според него те не могат да се нарекат така, предвид почти пълната липса на апаратура, лекарства и специалисти. Останали са само част от лекарите. Всъщност има забрана за излизане от града, валидна за целия медицински персонал, дори и да работи за руснаците. Така лекарите остават заложници и работят, защото нуждата е огромна. Например в хирургичното отделение има един хирург на 100 000 души - за целия град.

Вижте също "Просто да оцелееш". Разказът на един украинец, преминал през руски филтрационни лагери

Освен това в момента има огромен проблем с диабетиците, особено тези, които са на инсулин.

"Нашите лекари правят по две-три операции всеки ден – режат крайниците на хората. Тъй като липсва нужният инсулин, никой не го взима и последствията са ясни: хората си губят крайниците. Тоест проблемът с медицинската помощ не е просто колапс, това е истинска катастрофа", алармира Андрюшченко.

Той допълни, че по-голямата част от медицинската апаратура е напълно унищожена при бомбардировките: "всичко стана на парчета". А останалата част, която е останала непокътната, е била отнесена от окупаторите в Донецк и Русия. По думите му има само някакви остатъци, които не могат да се нарекат пълноценно оборудване: "те са от миналия век".

За карантината, под която руснаците поставиха Мариупол, за да го затворят, Андрюшченко обясни, че всъщност изходът към Русия е отворен и който иска, може да отиде там. Но влизането в територията, контролирана от Украйна, е напълно ограничено. Дори неофициалните пътища са разкопани, минирани на места, поставени са нови блокади. Има мобилен патрул, който се опитва да прихване нарушители. "Всъщност хората са затворени в града", обобщи той.

Местните вече не общуват с руснаците, дори и те да са от официалните институции. Но до преди седмица-две не е било така. Тогава окупаторите, които използват местна болница, са хранели руски войници в столовата заедно с пациенти, които са жители на Мариупол.

"Днес вече са разделени. Като цяло има изолация", обобщи кметският съветник, който се надява, че градът му ще бъде спасен от епидемия.

Вижте също Кои са новите градове, за които умират руски войници в Украйна