Може ли новата сделка за оръжията да спре "епидемията" от насилие в САЩ

На 16 май Салвадор Рамос, роден в Тексас, навършва 18 години. Първото, което прави, когато става пълнолетен, е да си купи оръжие. Няколко дни по-късно с него убива 19 ученици и двама възрастни и умира, прострелян от полицията.

Събитията са от края на май в тексаския град Ювалди. Случаят не е първият подобен в САЩ. Стигна се до масови протести в края на миналата седмица с призив за затягане на мерките за притежание на оръжие в страната.

На този фон в понеделник стана ясно, че Сенатът на САЩ е постигнал ключово двупартийно споразумение за приемане на нови законови ограничения на федерално ниво. Във вторник то получи подкрепата и на лидера на малцинството на републиканците Мич Макконъл.

Сделката се счита за значителен напредък след многократни неуспешни опити на демократите да регулират притежанието на оръжия. При по-близък прочит обаче проличава, че тя е компромисна в някои основни искания. Причините за това възникват много преди да се роди Салвадор Рамос.

Какво ще се промени

Едно от най-съществените ограничения, за които се борят поддръжниците на ограниченията, е възрастовото. Тъй като много от извършителите на масови стрелби в САЩ са млади, един от основните призиви на протестиращите е вдигането на възрастта, на която може да се издаде разрешение за притежание на оръжие от 18 на 21 години.

Сделката предвижда компромисен вариант - проверки за купувачите на възраст между 18 и 20 години. Властите ще могат да проверяват за криминално минало преди навършване на пълнолетие, както и досиетата на купувачите за психично здраве.

Споразумението предвижда също помощи за отделните щати за приемане и въвеждане на т.нар. закони за „червен флаг“, които улесняват временното отнемане на оръжията на хора, считани за потенциални агресори. Ще бъдат финансирани програми за психично здраве и за подобряване на училищната безопасност.

Ще бъде дефинирано кои търговци на оръжия трябва да се сдобият с лицензи на федерални дилъри и така да бъдат задължени да правят проверки на купувачите. Целта е да бъдат обхванати повече хора, които, макар и да не развиват официален бизнес, от време на време продават оръжия.

Друга мярка е забраната за притежание на оръжие от осъдени за домашно насилие, както от хора с издадена ограничителна заповед от жертвите си. В момента такава забрана важи само ако двойката е била женена, живяла е заедно или има деца.

Има обаче съмнения за това дали могат да бъдат покрити разходите по всички предложени мерки, както и дали наистина предложенията ще получат очакваната подкрепа от Сената, или ще се налага да бъдат променени.

Досега 20 сенатори от общо 100 са направили изявления, с които призовават за приемане на промените. Половината от тях са от партията на Републиканците. Така общият брой на подкрепящите ограниченията става 60, колкото е и минимумът, за да се приемат.

Кой е против по-строгите правила

Основният противник на затягането на мерките е Национална асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие (National Rifle Association). Тя е най-голямата организация на притежателите на оръжие в САЩ. NRA лобира срещу въвеждането на ограничителни закони и среща силна подкрепа сред Републиканците, които са блокирали повечето предложения за ограничения на демократите през годините.

На ежегодната си среща в Тексас в края на май републиканският сенатор Тед Круз отхвърли призивите за контрол на оръжията. Той каза, че ограничаването на правото на притежание на оръжие „не работи“ и „не предотвратява престъпления“.

През 1977 г., пише Би Би Си, оръжейната асоциация сформира свой собствен комитет за политически действия (PAC), който да насочва средства към законодателите, които официално са около 3 милиона долара годишно.

NRA поддържа тезата, че повече оръжия правят страната по-безопасна и че проблемът е в човешкото „зло“, а не в самото оръжие.

„Съществуването на злото е една от най-добрите причини да въоръжим гражданите, които спазват закона“, каза бившият президент на САЩ Доналд Тръмп на откриването на тазгодишната среща на NRA.

Привържениците на въвеждането на ограничения изтъкват, че извършителите на масови убийства често също са хора, спазвали закона преди да стрелят, тъй като много от тях са млади. Такъв е случаят и в Ювалди.

Откога е проблемът

Масовите стрелби, много от които в училища, са често явление в САЩ, където притежанието на собствено оръжие е защитено от втората поправка на Конституцията.

Случаят в Ювалди е вторият най-смъртоносен сред училищните престрелки в страната. Най-много жертви има при стрелбата в началното училище Санди Хук, Кънектикът през 2012, когато загиват 20 деца на 6 и 7 години и шестима възрастни.

Проблемът в случилото се тогава според главния изпълнителен директор на NRA Уейн ла Пиер е, че охранителят на училището не е имал оръжие. Ла Пиер е критикуван и от двете политически сили за това изказване.

По данни на Центърa за вътрешна отбрана и сигурност във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, Калифорния общият брой на стрелби в американски училища от 1970 г. насам е 2032, като честотата им се е увеличила след случая в Санди Хук.

По-рано през април президентът Джо Байдън нарече проблема "епидемия и международен срам".

До момента са правени опити за превенция чрез т.нар. закони за „червения флаг“, които близо 20 щата са въвели. Те позволяват на полицията временно да конфискува нечие оръжие при преценка на съдия, че притежателят е заплаха за себе си или другите. Исковете за такива ограничения обикновено постъпват от близки и приятели. В случай че бъдат приети новите промени, такъв закон би имало във всеки щат.

Спорно е обаче дали те работят. От една страна е трудно да се проследи колко масови убийства са били предотвратени по този начин. От дуга, пише Ню Йорк Таймс, сигналите най-често се подават за хора, които са заплаха за себе си, и по-рядко за онези, които са опасни за останалите.