"Просто да оцелееш". Разказът на един украинец, преминал през руски филтрационни лагери

Павел Василенко е историк от Мариупол. Името му е променено от съображения за сигурност. Още в началото на руската военна инвазия в Украйна той усеща ужаса на войната от първа ръка. Павел погребва свои съседи и ученици. След като разбира, че няма шанс украинската съпротива да издържи на натиска, решава да избяга. Спасението му обаче минава през два руски филтрационни лагера.

След като окупират част от територията на Украйна, руските войски изграждат филтрационни лагери близо до границата. Претекстът е, че трябва да разделят цивилните хора от "нацистите", срещу които Владимир Путин твърди, че страната му се бие.

Един от очевидците, преминали през такива лагери и успели да стигнат до западната граница на Русия, разказват пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода какво са преживели.

Павел Василенко споделя, че не е могъл да понесе мисълта да служи на руснаците и проруските сепаратисти след преживяното в началото на войната.

"Трябва да си тръгна"

"Вярвахме до последно, че Мариупол няма да бъде превзет, а оттук ще последва контраофанзива с цел изтласкване на "рашистите" от самопровъзгласилите се "Донецка народна република" (ДНР) и "Луганска народна република" (ЛНР). И въпреки че осъзнавах, че градът е заобиколен, някъде в дълбините на душата ми проблясваше надежда за настъпление на въоръжените сили на Украйна", разказва Павел.

След като и последните части от военния контингент на Въоръжените сили на Украйна най-накрая са изтеглени от металургичния завод "Азовстал" той си дава сметка: "Това е всичко. Край. Трябва да си тръгна."

По думите на Василенко маршрутът към Полша по Запорожката магистрала е твърде рисков, тъй като "има много контролни постове": "Събличат те. Взимат ти лични вещи. Пари. Автомобили. Затова реших да мина през Русия, където пускаха само през филтрационния лагер ""Безимяное"".

По това време окупационните власти разпореждат всички жители на "освободените територии" да преминат през задължителна филтрация. Целта е на територията на ДНР да бъдат допуснати "лица, участващи в силите за сигурност на Украйна, членове на националистически батальони, членове на диверсионни и разузнавателни групи, както и техни съучастници".

Към днешна дата са известни четири филтрационни лагера: "Безимяное", "Мангуш", "Степановка" и "Успенка".

"От Мариупол стигнах до село Безимяное, Новоазовски район, Донецка област. В близост до селото има филтрационен лагер", разказва Павел.

Лагерът "Безимяное"

По думите му лагерът се състои от около 20 палатки с размери седем на четири метра. Те са разпънати в поле, оградено с бодлива тел и охранявано от военни. На входа са поставени две големи бели палатки, в които разделят жените от мъжете.

На това място цивилните украинци чакат решение каква ще бъде съдбата им: дали ще бъдат освободени или арестувани и изпратени в полицейското управление в Новоазовское или в Донецк.

"Разпитът може да продължи няколко часа. Разпитват - къде е работил човекът, как е живял, какво мисли за днешните събития. Когато разбраха, че съм историк, веднага започнаха да питат за политика, за Бандера", спомня си Василенко.

След това той е накаран да се съблече и го разпитват как е получил няколко повърхностни наранявания по тялото си. "Живеем във време, в което тези неща вече са ежедневие, отговорил им украинецът.

Пропуск на Василенко за напускане на Украйна

Докато стои гол пред разпитващите го проруски сепаратисти, разпитът не спира.

"Питаха и за отношението ми към Бандера, украинската бунтовническа армия, вярно ли е, че сме разказвали на децата в училище за древните "укропи", които са копали Черно море. Гледаха видео, аудио, снимки, кореспонденция, социални мрежи, анализираха съдържание в телефона ми", продължава разказа си Павел.

Следващият етап от филтрацията включва нова проверка на документите. Тогава няколко души се приближили до Василенко и започнали да обсъждат лицето му.

"Объркаха ме с някого, но ме оставиха на мира. Един човек седеше до мен, двама военни с оръжие се приближиха до него и го изведоха без дори да го погледнат. Не знам къде бе отведен, най-вероятно да бъде филтриран в ОБОП на Донецк (Отдел за борба с организираната престъпност). Най-големият страх е да отидеш там. Могат да ти спукат бъбреци, да ти избият зъби или да ти счупят пръсти", споделя Василенко.

"Това е унизителна процедура"

Последната процедура по филтриране е разпит от служител на Министерството на извънредните ситуации. Бежанците са принудени да напишат обяснение, адресирано до началника на Министерството на вътрешните работи на ДНР, генерал-полковник Алексей Дикий. Това също е предпоставка за филтриране.

На 9 април 2022 г. беше подписано споразумение за сътрудничество между руското МВР и вътрешните министерства на ДНР и ЛНР.

"В обяснението се посочва фамилия, с кого и къде си живял, телефонни номера, за кого си работил в мирно време, отношението ти към политиката, към централните и местните власти, с кой си сътрудничил, има ли някой от познати, приятели, роднини, служили във Въоръжените сили на Украйна, в батальони. На изхода издават малко листче, на което е изписана на ръка датата на раждане и има син печат с надпис: "ФП "Безимяное" Дактилоскопиран".

Билет на Василенко за преминаване на дактилоскопия

На руската граница следва ново претърсване и събличане. Служителите на Федералната служба за безопасност (ФСБ) търсят татуировки по тялото и питат същите въпроси като в лагера за филтриране.

"Това е унизителна процедура, но това е война. Задачата на мирните хора, които не воюват, е да оцелеят. Не говоря за сътрудничество, за партизанска борба, а просто да оцелееш. И точка. Най-много ме порази на територията на Русия фактът, че има много обяви, информационни брошури как да се бориш с екстремизма, тероризма, къде трябва да се обадиш. И това е в държава, която се бори срещу едни "нацисти" в Украйна, а в същото време има такъв вътрешен проблем", недоумява Павел..

След като успешно преминава през филтрацията, Василенко се обажда на майкаси в Мариупол.

"Тя е инвалид и не би могла да издържи това пътуване. Окупационната власт няма какво да вземе от нея. Нямах личен транспорт. Тя остана там и с цялото си сърце и душа мрази Русия на Путин, "ДНР", "ЛНР" – цялото това потомство на "Мордор". Това са орки. Омразата ще остане завинаги. Сега тя е заложена в украинците на генетично-историческо ниво", твърди историкът.

Според него украинците и руснаците от това поколение никога повече няма да се усещат като братя.

Сега основният поток от бежанци се придвижва към Санкт Петербург, а оттам към Естония и по-нататък към различни европейски страни. В Санкт Петербург Василенко остава при приятели, където за първи път от много време си взима душ. Впоследствие решава да замине за Германия и по пътя преминава през още една филтрация - на руско-естонската граница

"Отнеха ни отново документите, телефоните, взеха пак пръстови отпечатъци, попълниха анкета по наши думи, провериха съдържанието на телефоните и ни пуснаха", спомня си още Павел.

Веднага след влизането си в Естония, той е свидетелствал пред местните власти "за фактите за военни престъпления на руските окупатори, на които бях очевидец".

"Изключително се радвам, че избягах от Мордор и се озовах в просторите на свободния, цивилизован свят. Където имам възможност да говоря свободно и да живея както искам."