Първите му опити с камера са в Алпите, където снима ски триковете на свои приятели. Благодарение на тези свои филми получава първата си работа в продуцентска компания, а впоследствие го приемат и във филмовото училище в Гьотеборг.
Той е шведският режисьор и сценарист Рубен Остлунд, който в края на миналата седмица спечели втората си награда Златна палма, превръщайки се в един от любимците на журито на кинофестивала в Кан.
Шведът се пребори за отличието с филма си "Триъгълник на тъгата" в конкуренцията на 20 други продукции. Първата си Златна палма Остлунд получи през 2017 г. с лентата си "Квадратът". И тогава, и сега, отличените му филми са копродукции между Швеция и още три държави – Франция, САЩ и Великобритания.
Остлунд признава, че една от основните причини да реши да се занимава със създаването на филми е, че "движещото се изображение е много, много мощно, когато става въпрос за промяна на човешкото поведение". Неведнъж е казвал, че в творчеството си се старае да подчертава груповото поведение на хората, тъй като "всъщност ние сме стадни животни".
Именно това е темата и на последния му филм "Триъгълник на тъгата". Той представлява социална сатира, в която действието се развива на луксозна яхта, похитена от пирати. Това събитие трайно променя йерархията и взаимоотношенията между богатите обитатели на лодката.
Остлунд е режисьор и сценарист на филма, а актьорският му състав оглавяват Уди Харелсън, Харис Дикинсън и Чарлби Дийн. Дикинсън и Дийн играят двойка модели, поканени на луксозен круиз. Харелсън е капитан на яхтата, открояващ се с проблемите си с алкохола и откровено марксистките си политически убеждения. В крайна сметка пътуването завършва с корабокрушение и оцелелите се озовават на пустинен остров.
Появата на филма никак не е лесна. Производството му е спряно два пъти заради започналата през 2020 г. пандемия от COVID-19. Премиерата му в Кан обаче беше явно доказателство за качествата на лентата – прожекцията завърши с 8-минутни овации.
Филмът на Остлунд "Квадратът", с който той печели първата си Златна палма, също разглежда човешкото поведение в променящи се ситуации. Сюжетът му разказва за уважаван куратор в музей за съвременно изкуство. Той се посвещава на арт инсталация, която провокира минувачите да бъдат алтруисти, но в един момент телефонът му е откраднат и глупавата му реакция го вкарва в неудобни ситуации. Накрая основният персонаж изпада в екзистенциална криза заради отзвука от пиар кампания за инсталацията, предприета от музея.
"Медиите са част от начина, по който гледаме на света и по който го разбираме. Смятам, че е важно да анализирам това, защото съм убеден, че движещите се изображения са най-мощният начин да се изразяваме и вследствие на това най-опасният. В същото време филмите ни дават изключителен достъп до света: има толкова много неща, които всъщност не сме направили, но пък сме ги изживели в главите си, докато гледаме", казва Остлунд.
Режисьорът е роден на 13 април 1974 г. в малкия шведски град Стирсьо. След като завършва гимназия, започва работа в ски курорти в Алпите, където реализира и първите си опити да снима филми за ски. През 2001 г. е приет във филмовото училище в Гьотеборг, а след това заедно с продуцента Ерик Хемендорф създават компанията Plattform Produktion, която продуцира неговите филми.
Първите му четири пълнометражни игрални филма са The Guitar Mongoloid (2004), Involuntary (2008), Play (2011) и Force Majeure (2014). Последният печели наградата на журито на кинофестивала в Кан през 2014 г. След това Швеция предложи филмът да бъде номиниран за Оскар най-добра чуждоезична продукция, но Академията не го включи в списъка. От 2020 г. Рубен Oстлунд е носител на кралски златен медал за значителни усилия в шведското филмово изкуство.
Вижте също Форест Уитакър и киното, което свързва човечеството