България няма управленска способност да се справи с бежанската криза. Владимир Шопов пред Свободна Европа

Още с пристигането на първите автобуси с украински бежанци в България стана ясно, че държавата "няма никаква организационна и управленска способност да се справи с този поток". Вместо адекватни политически решения, управляващите излъчват "нерешителност, амбивалентност, разнопосочни сигнали".

Това мнение изрази пред Свободна Европа анализаторът Владимир Шопов по повод изявлението на вицепремиера Калина Константинова в понеделник. Тогава тя обяви прекратяване на плана за преместване на украинските бежанци от хотели по българското Черноморие към бази и хотели във вътрешността на страната.

Вместо това тя каза, че само "хората в истинска нужда, които нямат къде да отидат след 31 май", ще бъдат временно настанени в буферните центрове в Сарафово и Елхово.

"За мен е неприемливо да се спре подобна програма и мисля, че това няма да се случи и това под една или друга форма ще продължи да съществува, защото ние очевидно забравяме, че в това усилие за подкрепа на украинските бежанци има и европейски контекст. Една голяма част от финансирането за тези програми е европейско", коментира Шопов.

По думите му използваният език от Константинова е бил абсолютно неприемлив. "Неприемливо излъчване. За съжаление това са нещата, които излизат в международния информационен обмен", каза Шопов.

Според Шопов в момента сме свидетели на разкачване на Европа от енергийната и стопанската система на Русия. "Не просто като потребление, а и като създаване на чисто нови, алтернативни енергийни инфраструктури", каза Шопов. По думите му най-честата цел на икономическите санкции, които се налагат на Русия е да бъдат пресечени възможностите за финансиране на войната. Но има и друга политическа цел.

"Тя е да бъде ограничен и сведен до минимум инструментариумът и възможността Русия да влияе в такава степен върху политическите решения на Европа – и в областта на енергетиката, и в областта на външната политика, защото не е никаква тайна, че една цяла поредица от външнополитически решения, решения в областта на сигурността, десетилетия наред не се случваха именно заради съществуването на тази сериозна енергийна зависимост, която позволяваше на Москва да се опитва да разклаща западните икономики и западните общества", каза Шопов.

Конфликтът с Русия ще продължи да ангажира вниманието, "но в по-дългосрочен план конкуренцията и противопоставянето с Китай е това, което все повече ще ангажира вниманието и ресурсите на западния свят", каза Владимир Шопов.

Разкачването на Европа от Русия. Владимир Шопов пред Свободна Европа

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Как звучи заглавието „България гони украинските бежанци“ за пред света?

- Ние от самото начало, с идването на първите автобуси, се видя, че България няма никаква организационна и управленска способност да се справи с този поток. За съжаление това не се промени съществено през последните месеци и очевидно има проблеми на ниво комуникация.

За мен е неприемливо да се спре подобна програма и мисля, че това няма да се случи и това под една или друга форма ще продължи да съществува, защото ние очевидно забравяме, че в това усилие за подкрепа на украинските бежанци има и европейски контекст. Една голяма част от финансирането за тези програми е европейско. Оставям настрана дали това е посланието, което България иска да остави за себе си в тази ситуация. Мисля, че очевидно е имало някакви конкретни поводи да попаднем в тази ситуация от последните няколко дни. Но мисля, че след като се успокоят нещата, под някаква форма тази програма ще бъде продължена.

- Гледахте ли изявлението на вицепремиера Калина Константинова и резкият тон, с който говори?

- Абсолютно неприемлив език. Неприемливо излъчване. За съжаление това са нещата, които излизат в международния информационен обмен. Следя нещата от самото начало и съм член на основната фейсбук група, която подпомага украинските бежанци, за мен това носи особено разочарование. И мисля и че за хилядите хора, които помагат въпреки държавата, защото съм пряк свидетел на това как десетки хиляди българи се притекоха и продължават да помагат на хората, които бягат от тази война. Но ние за пореден път се оказваме институционално неспособни да се справим с такива по-сложни ситуации. Освен всичко останало, трябва да бъдем и достатъчно честни със себе си като общество.

Българската култура и отношението към бягащите от война и от конфликти през последното десетилетие целенасочено се тласка и култивира в една откровено негативна посока. Слава богу тук, поне в самото начало, това не се повтори, но ето, че отново не сме в състояние да трансформираме индивидуалните усилия в конкретни, работещи институционални механизми. Да, ситуацията е сложна. Аз съм сигурен, че държавата е под напрежение, тръгвайки да реагира толкова бързо. Ние знаем и по други поводи в какво състояние се намира тази инфраструктура. През последната година е имало десетки репортажи за това как изглеждат много от тези места, където сега трябва да бъдат настанени украинските бежанци. Аз подозирам, че има проблем и от такъв порядък. Все пак надеждата ми е, че програмата няма да бъде прекратена.

- Казахте, че следите информацията в тези групи. През цялото това време имаше ли усещане за стратегия, за някаква подреденост, целенасоченост. Нещо, което се знае, че се направи, за да последва следващото? Имаше ли информация?

- Само един пример ще дам. Дълго време ми правеше впечатление, че в основната група не присъства официална информация и на практика информация от българските институции. И преди месец си позволих през личен контакт с хора в Националния щаб да се свържа и да споделя това свое наблюдение. Те потвърдиха, че там не се представя официална информация. След като им предложих да започнат да го правят, след няколко дни това започна да се случва.

Самият факт, че два месеца след стартирането на тази група, никой от институциите не се беше сетил да осъществява такава комуникация, мен ме наведе на мисълта, че там нещата не се случват по най-добрия начин. След това последва и оставката на човека, който първоначално ръководеше щаба. Така че очевидно там нещата не вървят.

На повечето хора сигурно вече им е направило впечатление, че българските институции, първите седмици и месеци въобще не участваха в това усилие. Спомнете си колко време отне на българския премиер да отиде на границата. Спомнете си как изглеждаше българската граница в сравнение с границите на съседните държави, когато започнаха да пристигат хората. Липсата на пълна инфраструктура. Това не е изненада за българските граждани, дотолкова, доколкото сме се сблъсквали с липсата на адекватна институционална реакция на какви ли не кризи и не виждам защо тази ситуация да бъде изключение на предишни хаотични ситуации. Това се допълва с цялостния политически фон и решенията, които се взеха на политическо ниво по отношение на войната в Украйна. Цялата тази нерешителност, амбивалентност, разнопосочни сигнали. В този по-широк контекст, не мисля, че случващото се е особена изненада.

- Поредният пакет санкции, които Европейския съюз подготвя срещи Русия. Петролно ембарго, което се очаква да е най-болезненият удар срещу руската икономика, защото голяма част от приходите на Русия идват от износа на суров петрол. За България има изключение. Хубаво или лошо е това?

- Няколко държави попадат в групите изключения. Впечатлението ми е, че имаше сякаш известен консенсус, че на България й е необходим някакъв кратък период от време, за да може да се адаптира тази инфраструктура.

Но тук широкият контекст според мен е по-важен и то в няколко посоки. Първата е, че фокусирането върху поредния пакет, това е шести пакет санкции, според мен ни създава неточна представа за мащаба и дългосрочните последствия на всички тези решения взети заедно. И от тази гледна точка е хубаво да направим крачка назад и да припомним, че тези идеи само допреди 2 месеца се считаха за абсолютно политическо табу. На практика идеята за прекратяването или поне за силното редуциране на тази зависимост от Русия е политически на по-малко от месец.

Първите по-официални намерения в тази насока с някаква подкрепена по-ясно дефинирана позиция бяха заявени в началото на този месец. Тоест в рамките на този месец ние в крайна сметка стигнахме до решения, които имат изключително сериозни дългосрочни последствия. Това е на първо място.

На второ място ми се струва, че при положение, че вече имаме поредни пакети от санкции в толкова много области - още днес стартира дискусията за следващия 7-ми пакет – да говорим за цялата тази съвкупност от мерки, като за поредния санкционен режим, е неточно. От моя гледна точка ние сме свидетели на де факто разкачване на Европа от енергийната и стопанската система на Русия. И то по различни линии. Не просто като потребление, а и като създаване на чисто нови, алтернативни енергийни инфраструктури.

Погледнете само целия набор от проекти, които бяха одобрени само преди няколко седмици. Вече осъществяващите се мащабни инвестиции в Северно море с плаващи терминали, милиарди вече са на разположение за създаване на заобикалящи Русия енергийни системи. Това е изключително съществено.

Между другото много хора забравят, че в първите пакети беше прекратена западната технологична и финансова подкрепа за развитието на руската енергийна инфраструктура. Това са решения, които са безпрецедентни. Русия напуснаха американски и британски фирми, които от повече от 5-6 десетилетия работят там и които на практика направиха възможно страната да се превърне в този сериозен глобален енергиен играч. Тоест тук ще има вълни от последствия във времето.

Европа всъщност до голяма степен ще е независима от енергийната политика на Русия. Това между другото не означава, че Европа ще спре да има търговски отношения с Русия, но всички по-опитни преговарящи и корпоративни специалисти знаят, че в едни стопански и търговски отношения има една специфична точка, отвъд която вие вече сте в слаба позиция. Но всъщност в момента задачата и това, което дългосрочно ще се случи е, че тази точка на влияние ще бъде снижена и макар да продължат в немалка степен подобен тип стопански отношения, те вече няма да предоставят този политически инструментариум и не само за влияние върху европейската икономика.

В крайна сметка това е инфраструктурата, която до голяма степен финансира и една цяла поредица от дейности, свързани с влияние в европейските общества, дезинформация и така нататък. Така че отражението на това разкачване от страната ще има много отражения в страната от положителна страна.

- Това е едната страна, но другата страна на тези санкции е да се спрат механизмите на Русия за финансиране на войната. Това, което се наблюдава обаче в последните седмици, е, че петролът се насочва към Азия и то в много големи количества. Тоест ще имаме ли обръщане на Русия и ще ѝ бъде ли отворена врата на Русия към Азия и най-вече Китай?

- Да, в краткосрочен план това е руската стратегия. Тя е съвсем очевидна и предвидима. Да, има търсене, то се вижда вече съвсем отчетливо. Така че в краткосрочен план Русия има опции да компенсира поне частично тези загуби. Китай е едната възможност. Другата по-неизползвана възможност е Индия. Тя през последните месеци се опитва да се възползва от ситуацията, договаря сравнително ниски цени. Но тук според мен отново е важно да имаме предвид, че по-съществените последствия са в средносрочен и дългосрочен план.

Защото да, Русия може да компенсира краткосрочно, но Русия има изключително ограничен капацитет от гледна точка на това, че нейната система особено в областта на износа на газ, знаем, е конструирана по начин, който на практика е обърнат към Европа към западния пазар. Тоест сега предстои да се случи евентуално, ако руската страна има достатъчно финансиране и технологична способност да го направи, в източна посока. В посока Китай има доста сериозни ограничения за износа на газ.

Русия през последните години, сякаш очаквайки поне в известна степен това, което предстои, започна да финансира подобен тип проекти в Пакистан например, но в Китай е по-често коментираният случай. Но така или иначе, за да бъде устойчиво и дългосрочно това пренасочване, трябва да се случи една много сериозна вълна от инсталиране на нови капацитети, които ще изискват сериозен финансов и технологичен ресурс от Русия, както и експертиза. Досега, погледнато исторически, тя си го е набавяла от западни инвеститори. Доколко това ще е възможно предстои да видим.

Специално от гледна точка на Китай аз лично не мисля, че Русия ще има кой знае какви възможности. Да, краткосрочно сякаш изглежда, че Китай може да компенсира този недостиг, но истината е, че Китай има изключително голям фокус през последното десетилетие и много добре подписани дългосрочни договори в Близкия Изток.

Китай много държи на диверсификацията в снабдяването с енергийни ресурси. Не забравяйте, че Китай започна в началото на кризата, но след това реши да изчака. Китай рано или късно ще се опита да придобие на изключително ниски цени енергийни активи в Русия. Точно, за да осигури в по-голяма степен собствените си енергийни нужди, което със сигурност ще предизвика напрежение в двустранните отношения.

Накратко, за да обобщя – да, в краткосрочен план има възможности за компенсиране, но мисля че в дългосрочен план това няма да стане никак лесно. Да, наистина най-честата цел на Запада, която се коментира в момента, е да бъдат пресечени възможностите за финансиране на войната, но все пак нека да припомним, че има и друга политическа цел, която по-рядко се чува през последните седмици. Тя е да бъде ограничен и сведен до минимум инструментариумът и възможността Русия на практика да влияе в такава степен върху политическите решения на Европа – и в областта на енергетиката, и в областта на външната политика, защото не е никаква тайна, че една цяла поредица от външнополитически решения, решения в областта на сигурността, десетилетия наред не се случваха именно заради съществуването на тази сериозна енергийна зависимост, която позволяваше на Москва да се опитва да разклаща западните икономики и западните общества.

Така че това разкачване от Русия има своята икономическа цена, това на всички е ясно, но това е цената на отлаганите решения. По-големият удар за Москва в това отношение ще бъде, пресичането, редуцирането на тези институционални и реално съществуващи икономически енергийни канали за влияние. Така че тези решения не са обърнати просто към тази краткосрочна цел – да се спре финансирането на войната.

Между другото Русия тепърва ще трябва да използва ресурсите, които получава не просто, за да финансира войната, а и за да ограничи икономическата нестабилност, която нараства в страната. Така че тези средства, които постъпват, те във все по-малка степен всъщност ще отиват за финансиране на войната.

- Да разбирам ли, че дългосрочната цел на Китай е чисто икономически в един момент Полша да граничи с Китай, а не с Русия?

- Вижте, отношенията между Китай и Русия изискват специален и дълъг анализ. За мен лично няма никакво съмнение, че двете страни са вече здраво окомплектовани политически от гледна точка на това, че те имат общи макрополитически цели в глобален план. Но Китай със сигурност може, ако реши в някакъв момент, да се дистанцира от Русия, и така да постави под изключително политическо и икономическо напрежение Москва. Защото цялата тази военна доктрина, която позволяваше различни видове, макар и ограничени офанзиви на юг и запад от руска гледна точка, до голяма степен беше възможна поради подобряването на отношенията с Китай. Спомняте си, че една немалка част от войските, които бяха използвани в първите руски атаки, бяха на практика изтеглени и предвижени от източните граници.

От друга страна за мен няма никакво съмнение, че Китай ще се опита да засили асиметрията в отношенията си с Русия. Всъщност в момента Пекин е в такава ситуация, че дори не е необходимо кой знае какво да прави, за да достигне до този резултат. Дотолкова, доколкото самата политическа изолация и икономически срив, който предстои в Русия, на практика ще предостави на тепсия тази възможност на Пекин.

И, разбира се, тук е важно да видим в каква степен Пекин ще се опита да се възползва от тази възможност да придобива активи. Аз вече споменах, че те направиха буквално първите седмици такива опити, но явно решиха да не бъдат толкова агресивни и толкова очевидни в намеренията си на този етап, защото все пак политически, Пекин има нужда от Русия. Така че ще се търси някакъв баланс между това да бъде задълбочена асиметрията в тези отношения в полза на Пекин, но без това да достигне етап, който да застраши възможността те заедно да действат политически и външнополитически в областта на сигурността, защото, може би някои от зрителите и слушателите са забелязали, че само преди няколко дни, когато президентът Байдън беше в Япония, една обща съвместна ескадрила от руски и китайски изтребители всъщност навлязоха в японското въздушно пространство. Така че това са тип действия и маневри, които двете страни ще искат да продължат да правят заедно и затова трябва да видим къде точно ще бъде точката на равновесие между икономическия и външнополитическия аспект.

- Високопоставени представители на Съединените щати смятат Китай за по-голяма заплаха дори и от Русия.

- Със сигурност, това не е новост, тази оценка се споделя почти от десетилетие.

- Да, само че досега Китай някак си стои в сянката, не е толкова на преден план говоренето за нея, действията, които има, включително и по отношение на Тайван. В деня на руската атака срещу Украйна китайски изтребители влязоха във въздушното поле на Тайван.

- Те го правят периодично, почти на ежедневна основа. Няколко неща – първото е свързано с това, че по принцип анализът в Съединените щати въобще на цялостния облик и капацитет на Китай в пъти според мен надвишава този на Русия.

Много пъти е коментирано и много автори са отбелязвали това, че Русия на практика от години вече е регионален играч, независимо от няколко успешни краткосрочни интервенции, но и от гледна точка на икономическата сила, и от гледна точка на цялостната външнополитическа организация, мека сила, способност да работи, да създава партньорства, по всички тези параметри през последните години, а и занапред, Китай ще бъде доста по-сериозен конкурент на Запада от Русия. Това в интерес на истината почти никой сериозен анализатор не го поставя под съмнение.

Вярно е, че една голяма част от европейските политически елити дълго време нямаха желание да се обърнат към тези въпроси и, разбира се, това не означава, че Русия ще загуби изцяло капацитета си да интервенира по начини, по които го прави в Украйна, но понеже вашият въпрос е по-глобален и по-дългосрочен, мисля, че там горе-долу е ясно какво ни предстои.

От гледна точка на това доколко Западът и Съединените щати успяват да запазят фокуса, аз до голяма степен бих се съгласил с вашата констатация допреди десетина дни. Но само през последните десет дни – две седмици имаше поредица от инициативи и действия конкретно от администрацията във Вашингтон, които рязко върнаха фокуса към Азия и към Тайван. Нека да кажем, че буквално преди седмица беше представена за първи път по-цялостно реално външнополитическата доктрина на тази администрация по отношение на Китай в едно доста пространствено изказване на държавния секретар, нещо, което се очакваше и беше забавяно месеци наред.

Беше представена за първи път и по-широка паназиатска икономическа инициатива, американска, в която се включиха вече 14 азиатски държави. За изненада на мнозина там се съгласиха да участват и Индия, и Индонезия, която също очакваха, че няма да се включи. Между другото списъкът с държави, които се присъединяват към нея, ежедневно се увеличава.

Имаше реч, конкретно посветена на Тайван, в която до голяма степен беше препотвърдена готовността за продължаване на военната помощ за Тайван и т.н. Така че да, наистина нормално е, особено в тези фази от войната в Украйна, които изискваха пълен дипломатически фокус, наистина темата Азия и Китай мина на заден план, но това мисля, че вече се променя.

Освен това да не оставим на заден план и няколко важни срещи в Япония, които се случиха. Знаете, там има един четворен формат между Съединените щати, Япония, Индия и Австралия, който също се разширява все повече. И между другото най-ясният индикатор за това, че Западът, не просто Съединените щати, са все по-активни в Азия, е поведението на Пекин. Защото те сега набързо, буквално в рамките на няколко седмици се опитаха да сглобят нов регионален пакт за сътрудничество, който се опитаха доста силово да наложат на част от по-малките държави над Австралия. На този етап той беше отхвърлен.

Така че в доста бързата и остра реакция на Пекин очевидно се съдържа не просто притеснение, а и все по-ясно разбиране, че готовността на Запада да бъде все по-амбициозен и все по-структуриран в Азия нараства и броят на инициативите постоянно се увеличава. Нека само да припомним, че Германия, Франция, Великобритания през последните няколко месеца изпратиха свои военни кораби и изтребители в тази част на света, така че очевидно оттук нататък, разбира се, конфликтът с Русия ще продължи да ангажира вниманието на всички, но в по-дългосрочен план конкуренцията и противопоставянето с Китай е това, което все повече ще ангажира вниманието и ресурсите на западния свят.

Защо най-голямата рафинерия в България е на загуба