Радев вкара в оборот руските опорни точки. Димитър Вацов пред Свободна Европа 

Руската пропаганда в България е нараснала 10 пъти от началото на войната срещу Украйна. Това става ясно от изследване на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ). То отчита, че след началото на войната в публичното пространство руските опорни точки са артикулирани от много малък брой медийни говорители.

"Масираното навлизане на руска пропаганда, поради липса на ресурси, беше най-вече чрез преводи от руски език и чрез анонимно калкиране", каза за Свободна Европа ръководителят на изследването проф. Димитър Вацов.

По думите му сега се наблюдава обрат, който "идва след опита на президента Румен Радев да се противопостави на правителството, на даването на оръжие на Украйна". "Радев вкара в публичен оборот част от руските опорни точки", каза проф. Вацов.

Той смята, че руските говорители в България са получили статут на застъпници на алтернативна гледна точка. "Плурализмът на гледните точки доведе до това, че руската пропаганда е равностойна на европейските гледни точки в публичното пространство. Това се получава, защото няма държавна регулация на публичното поле", твърди Вацов.

Според него руската пропаганда се гради на "няколко брутални лъжи", а лъжите не могат да бъдат гледна точка. "Първата е нацизмът на украинците. Пропагандата работи на принципа на индукцията. От един случай правиш обобщение за всички. Ако вечер котките изглеждат сиви, казваш: всички котки са сиви. Ако видиш един черен лебед, казваш: всички лебеди са черни", обясни Вацов.

Той е на мнение, че идеята за суверенитет дълго време е била репер на руската пропаганда, а сега "се дублира с нещо, което напоследък се върти като неутралитет". Проблемът обаче е, че "всички неутралитети в България се разбират като непротивопоставяне на Русия".

Новият тласък на руската пропаганда в България. Димитър Вацов пред Свободна Европа.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Кои са основните опорни точки, които регистрирате от началото на войната на Русия срещу Украйна?

- Руската пропаганда не се променя особено в последните повече от 10 години. Може би трябва да кажем как се сформира пропагандният пакет, който Русия изнася навън и използва навътре.

Повечето изследователи казват, че през 2008 г., след войната в Грузия, Русия губи идеологическата инициатива в спора със Запада, защото не успява да оправдае тази война. Оттук започва и по-ясният натиск към медиите, още от 2000 г., от първия мандат на Путин. Руските медии постепенно биват прихванати, така да се каже, да бъдат послушни на държавата. Това се случи напълно след началото на сегашната война. И последните останали независими медии бяха закрити или бяха принудени да излязат в емиграция.

Но този процес тече от 2000 г., той се засилва след 2008 г., след Грузия, за първи път. Получава се тенденциозно формиране на политически послания. Тогава започва Западът да бъде враг. До 2007-2008 г. към Запада руската ръководна класа е положително настроена. Западът се мисли като партньор, има формати на партньорство с НАТО, но после Западът започва да бъде портретиран като враг.

Това става особено силно през 2011-2012 година, когато са големите масови протести в Русия срещу тогава спечелилите, чрез измами според протестиращите, от „Единна Русия“. Тогава се надига масова гражданска вълна на протести, която бива потушена със сила. От този момент, освен че Западът вече е враг, всяка гражданска инициатива, всеки граждански протест започва да бъде портретиран като оръжие на външни сили. Тогава цветните революции, особено след Евромайдана, но още от „Болотная“ (площадът в Моска, който е център на едни от най-масовите протести през 2011-2012 г.) руснаците започват да портретират всички граждански съпротиви и гражданския сектор, като цяло, като вражески инструмент, който бива дирижиран отвън, от Запада. Всички граждански протести са опит да бъде свалена държавната власт и протестиращите биват представени като марионетки на външни сили – САЩ и ЦРУ.

Този сюжет става изключително силен в края на 2013 г., когато избухва Евромайданът и когато, в началото на 2014 г., Евромайданът побеждава. Това са гражданските протести в Киев, Украйна, когато изгонват [Виктор] Янукович и по-точно руснаците си го прибират (серията протести в Украйна, които започнаха заради отказа на бившият президент да подпише споразумение за асоцииране с ЕС ). Тогава вече се капсулира целият пропаганден пакет. И той е много прост като схема, конспиративна е неговата логика.

Има един голям злодей. Тук пропагандата работи на метонимии, т.е. няма строга логика. Големият злодей са обикновено САЩ или НАТО. Поименно Обама, Меркел, Джордж Сорос много често. В най-смешните и така да се кажи „жълти“ прояви на тази пропаганда се появяват рептили и странни същества в тази роля. Но това е онази жълтата преса, която, така да се каже, работи отдолу, не е в официалния дискурс.

В официалния дискурс, полека-лека тези различни ad hoc посочвани големи злодеи се консолидират в последната една година. Започват руснаците да говорят за „колективния Запад“ като цяло, като врага, който е общ – НАТО и Западът са едно и също вече в техните очи. Този Запад работи с марионетки, с подставени лица. Наричат ги „чуждестранни агенти“.

По закон в Русия всички неправителствени организации, както вероятно знаете, са длъжни да се регистрират като чуждестранни агенти, ако получават каквото и да е било финансиране отвън – извън Русия. Фигурата на чуждестранния агент е фигура на дискредитация, на неправителствените организации, на независимите медии, на гражданските протести, на всички, които оказват някаква съпротива на официалната гледна точка.

Ако имаме голям злодей, имаме и марионетки, а в ролята на марионетки влизат ad hoc, на контекстуален принцип, различни герои. Веднъж може като марионетка, дори в България този речник работи вече 10 години, веднъж в тази роля ще е Плевнелиев, веднъж Бойко Борисов, трети път Христо Иванов, четвърти път еди кой си, когато говорим за политическите лица, Кирил Петков и т.н. Веднъж това ще е Хелзинкският комитет, друг път ще е друга неправителствена организация, трети път ще е някой от защитниците, които пречат на строежа на лифта на Банско и т.н. [Сменя се] с оглед на тактическия интерес кой трябва да бъде дискредитиран.

Като имаме злодей, негови проводници марионетки, имаме и жертва. Кой е жертвата – обикновено това е народът, обикновените хора. Като народът се разбира – обикновените хора българите, обикновените хора унгарците, обикновените хора руснаците.

При тази схема жертви на глобалния злодей са обикновените хора, където и да е по света. При тази схема на жертвата се намира, разбира се, и кой да спасява обикновените хора. В случая тази роля си присвоява Русия.

Трябва да кажем, че процесът на консолидиране на този пропаганден пакет е дълъг. Той минава, само допреди година, бяха много претендентите да го изпълнят със съдържание и да му предадат релеф на този разказ. Истината е, че от една година със сигурност, този пропаганден пакет вече е централизиран. Той е закован и то лично от Владимир Путин. В нашето изследване ние цитираме статии от юли миналата година, лично Путин от този пропаганден пакет, където той е напълно оформен. И оттогава вече наблюдаваме и друг процес, при който, ако дотогава руските дипломати, официални лица, говореха на един по-дипломатически неутрален език, от година това, което беше излъчено като пропагандни послания и разкази от приближените до властта медии, сега се излъчва директно от руските политици.

- И това, което наричате „жълт език“, го имаме вече и в официалните лица, защото Путин нарече Зеленски наркоман.

- Точно така. Наркоман и нацист. Украинците са нацисти, Западът е официално наричан враг. Западът води война срещу Русия. Това го произнасят Путин, Лавров, всички по веригата до Митрофанова у нас.

- Медиите са поставени обаче в много сериозен капан в тази ситуация, защото, когато едно подобно твърдение бъде лансирано от лице на подобна длъжност, в случая руският президент или руски посланик, медиите са поставени в много сложна ситуация, в която как предават това съобщение? Путин казва: "Зеленски е наркоман". И?

- Така е. Един от преките ефекти на официализирането на този пропаганден разказ в рамките на Русия е, че дори свободните медии, дори либералните и проевропейски настроени медии, доколкото са длъжни да цитират политическите говорители на Русия, те всъщност също възпроизвеждат този език. Ако допреди година, година и половина този език можеше да бъде заскопяван, да бъде избягван и да бъде споменаван само, когато се прави анализ на руската пропаганда, то днес това е невъзможно, защото трябва да се каже какво казват руснаците.

- Това е някаква нова фаза и изостряне на говоренето и механизмите, по които действа пропагандата ли е, или е просто естествен ход на подобно ескалиране на говоренето. На посланията не през посредници, а директно през официалните лица?

Може да се каже, че сегашната война е логичен завършек на говоренето за врагове на Русия и посочването на Запада като враг на Русия. Вижте, сега със задна дата ние можем да видим, че сегашната война срещу Украйна е естествен резултат от една политика на мислене, чийто израз е тази пропаганда, която работи повече от 10 години вече. От 2008 тя започва да се оформя. И в този смисъл това, че в един момент тази пропаганда от медийно послание, се превръща в официално политическо послание също е резултат на един дълъг процес на търкалянето на тази снежна топка, която нараства и в един момент ние имаме една консолидирана пропагандна машина, която включва и официалните лица на Руската федерация.

- Има нещо, което е трудно и за разбиране, и за обяснение. Вие стигате до извода, че в основата на пропагандните послания е национал-популизма. В същото време ние видяхме и по площадите хора, които скандират „българи юнаци“, които са с плакати „суверенитет за България“, „България над всичко“ и т.н. В същото време тези хора са с руските знамена, с портретите на Путин и на Рамзан Кадиров, чеченския лидер. Защо се получава това. От една страна ние сме „юнаци“ и сме гордите българи, от друга страна сме с руското знаме напред?

- Суверенитетът беше дълго време основен репер на руската пропаганда. Той сега се дублира с нещо, което напоследък се върти като „неутралитет“. Те се сливат тези неща. Сега изместват акцента повече върху „неутралитет“, поне в официалната политическа реч. Неkа да обясня.

Суверенитетът е стар номер, който ние сме преживяли от преди руската пропаганда. За тези, които са живели малко по-дълго мога да припомня началото на 90-те години, когато именно „суверенитетът“ беше причината ние да не започваме приватизация, директна касова приватизация. Защо? Защото, за да не дойдат западняците и да изкупят нашите предприятия, затова се отлагаше приватизацията, за да се даде възможност на "националноотговорния бизнес", по онова време такъв беше речникът, да запази общото благо.

Това послужи за модел за разграбване на държавата до 97-ма година. Това е входно-изходната икономика. Този модел на излъчване на посланието за суверенитет, при който ние трябва да се пазим от всякакви външни сили, е много добър параван за вътрешна кражба. Този модел на „суверенитет“ беше силно експлоатиран от Путин и неговия режим още от началото на неговия мандат. Всъщност през този модел на суверенитета в Русия Путин успя да одържави, т.е. да присвои към себе си олигархичните бизнеси, които бяха разхвърляни по онова време. С което създаде чувство за сигурност и ред в рамките на Руската федерация.

С този модел на „суверенитета“ – никой да не ни се бърка отвън, полека-лека той влезе в употреба именно затова да се ограничава възможността Западът да участва във вътрешния политически живот, но не за да се намесва, а да казва какво е редно и какво не е редно. В името на „суверенитета“ примерно правата на човека биват обявявани за параван, зад който се прокарват чуждестранни, колониални интереси. Никой не трябва да ни се бърка – това е логото. Суверенитетът позволява, действително себеуправство на местните елити. Гарантира им възможност да бъдат „независими“, но не народът, а местните елити. Да бъдат независими от международен контрол.

Това послание със „суверенитета“ се прокарва и в България по същия начин. Какво означава да сме суверенни? Всички „суверенисти“, които вдигат байряка на юнаците казват „ами не, НАТО не трябва да ни се меси, да има войски на НАТО на българска територия, ние сами трябва да си командваме войските. Не трябва ЕС да ни казва дали имаме, или нямаме корупция. Не трябва да ни принуждават да пазим правата на малцинствата, на циганите“. Всъщност, когато се вдигне байрякът на „суверенитета“ и се каже „българи юнаци“, се казва отказваме се от външен контрол. Отказваме се от външен, публичен контрол. Повтарям не става дума за вмешателство в националните интереси. Става въпрос за публичен контрол, който е основен принцип на съвременните демокрации.

Позоваването на суверенитета, това е национал-популисткият жест, предполага някакъв вътрешен икономически протекционизъм. За него суверенистите винаги пледират да се подпомогне националния бизнес, което автоматично привилегирова местните икономически и политически елити. Това е суверенистката кауза. Тя беше много остра до 2007-а година, до Брекзит (2017 г. – бел. ред) . Тя беше свързана с това, че „Европейският съюз е обречен и трябва да се разпадне“, трябва да има „екзит стратетия“. До тогава европейските национал-популисти бяха екзит-стратези. След като се видя, че при Брекзит голяма част от общественото мнение в Европа се обърна по посока на подкрепа на ЕС и запазване на единството, европейските национал-популисти към нещо, което те наричат „Европа на отечеството“. Това е официалния слоган на национал-популистите в Европейския парламент. Част от тях са нашата ВМРО, Атака, която вече не е в политиката.

- Вече има заместители.

- Има досатъчно много надеждни заместители. Поради това, че се смени климата и се оказа, че не е много изгодно да се напуска ЕС, особено за малки държави като нашата, които зависят в огромен процент от европейско финансиране, дори и местните бизнеси не искат да се лишат от това финансиране. Те искат само привилегирован достъп до него, но не и да го няма. Това финансиране е несравнимо с каквото и да е, включително и с руското финансиране, като процент. Поради това полека лека суверенистката реторика се смени с реториката на неутралитета. Но какво означа „неутралитет“? Пак същото. „Да не ми се месят отвън“, „да сме добре и с едните, и с другите“, „да не се протипоставяме на никого“, но и никой да не казва какво да правим и как да пазим демократичните принципи.

- Същевременно няма решение.

- Няма решение. Неутралитетът е пасивна позиция. Това означава (гледаме какво казват нашите политици) – "да не пращаме оръжие в Украйна", "да не се отказваме от руския газ". Всички неутралитети в България се разбират като непротивопоставяне на Русия. Не като решение. Като отказ от решение.

- Когато има пропаганда, има и някакво противопоставяне от другата страна. Колко силна е т.нар. контрапропаганда?

- В България е много слаба, защото няма държавна политика, която да се противопоставя на руската пропаганда. Българската държава и правителство не формират единна позиция. Няма единна позиция на институциите – на Министерство на образованието, на Съвета за електронни медии, на редица институции, които регулират публичното пространство. Няма такава видима политика на службите, които да следят потоците на финансиране и какво се случва и да се противопоставят.

Аз мога да дам пример. Германия са доста меки спрямо Русия от край време. Преди три години бях в Берлин на конференция за руската пропаганда. Тази конференция беше организирана от Федералната агенция за гражданско образование на Германия. Преломният момент беше, когато те картографираха какво се случва, извадиха изследванията си на руските медии и публично промениха своята държавна политика. Не като наложиха цензура, а като казаха: ето това са медиите, които провеждат руска пропаганда. Това бяха RT и Спутник на английски, но не толкова те, колкото медии, които излъчват на руски. Показаха ги, казаха: „ето ги“ от нивото на държавата. И от тук нататък вече е ясно – тези медии провеждат тази политика, на тази държава. Ние правим друга политика.

При нас руските говорители получиха статут на алтернативна гледна точка. Плурализмът на гледните точки доведе до това, че руската пропаганда е една равностойна на европейските гледни точки в публичното пространство. Това се получава, защото няма държавна регулация на публичното поле.

- Аргументът срещу подобна теза е, че става въпрос за ограничаване на свободата на словото.

- Когато става дума за война и когато свободният свят е страна в подкрепа на една от страните в тази война, тогава няма как да има равностойни гледни точки в това поле. Още повече, че руската пропаганда се гради на няколко брутални лъжи. А лъжите не могат да бъдат гледна точка.

- А те са?

-Първата е нацизмът на украинците. Пропагандата работи на принципа на индукцията. От един случай правиш обобщение за всички. Ако вечер котките изглеждат сиви, казваш: всички котки са сиви. Ако видиш един черен лебед, казваш: всички лебеди са черни. По време на Евромайдана участват агитките на „Динамо Киев“, които са ултраси, каквито са и нашите на Левски и на ЦСКА. Които са момченца с националистически убеждения. Със сигурност те са първите, които се включват като доброволци в отрядите „Азов“ и „Айдар“. Повечето от тях са загинали на фронта още 2014-2015 г., така че сегашните „Азов“ и „Айдар“, които вече са редовни батальони, имат много малко общо с онова, което са били преди 10 години. Има такава фактологична истина.

Само, че руската пропаганда казва: "всички на Евромайдана са нацисти", след това всички, които гражданите избират и са критично настроени към Русия – президент и правителство, и те са нацисти, пък и наркомани. Това е лъжа. Заради тези ултраси, които не знам колко са били, ти наричаш 40 млн. души нацисти. Това е брутална лъжа, в която има зрънце фактологическа истина, но това е лъжа.

Също брутална лъжа е, че Русия не започва войни, а само ги завършва. Това е друга опорка на руската пропаганда, че сегашната война срещу Украйна е отговорна война, която Западът отдавна води срещу Русия. Украйна е нейно оръжие. Западът обгражда Русия с НАТО, заплашва я. Превръща Украйна в оръжие, с което до я атакува. Затова Русия е била принудена да нападне превантивно Украйна. Това, че НАТО и Западът се изтеглиха беше мощна стъпка в пропагандната война, във войната на истината. Западът показа, че няма военна стъпка в Украйна. Постепенно тази работа започва да се забравя, защото латерната на руската пропаганда продължава да работи и казва: не, не Западът води война срещу нас.

- Правите извод, че руската пропаганда се свива. Това на какво се дължи – на някакви естествени процеси или на това, че има активно противодействие?

- Последните проучвания в това изследване са от 17 април. Ще направим и удължаване на периода. В този смисъл то обхваща първите месец и половина-два от началото на войната. В този период руската пропаганда се свива, защото много хора бяха шокирани от войната. Много хора, които лесно възприемаха руската критика на Запада се уплашиха, защото тази критика на Запада се използва по брутален и агресивен начин. И за да се дистанцират от войната спряха публично да артикулира тези опорки.

Истината е, че след началото на войната в публичното пространство руските опорки бяха артикулирани от много малък брой медийни говорители. Масираното навлизане на руска пропаганда, поради липса на ресурси, беше най-вече чрез преводи от руски език и чрез анонимно калкиране. След шока от войната много хора се прибраха и не искаха да застават на страната на Русия поименно.

Сега наблюдаваме обрат, който не влиза в изследването. Този обрат идва след опита на Радев да се противопостави на правителството, на даването на оръжие на Украйна. Радев вкара в публичен оборот част от руските опорни точки.

- Т.е. имаме нова вълна вследствие на говоренето на президента Румен Радев?

- Най-вече вследствие на говоренето на Румен Радев, който с това прави услуга най-вече на новия проект на Стефан Янев. В някакъв смисъл БСП и Нинова са активизирани, за да си пазят електората също по тази причина. Това е начинът, по който руските опорки, два месеца след началото на войната влязоха на официално ниво в българския политически език.

- Румен Радев ги рестартира?

- Румен Радев ги рестартира. Точно така.