"Колеблива и лигава България". Какво показва гласуваната военна помощ за Украйна 

България няма да изпраща на Украйна въоръжение и боеприпаси под формата на военнотехническа помощ, но ще ремонтира нейна военна техника, доколкото това е възможно и изобщо се наложи.

Така парламентът реши преди ден сложната задача как едновременно да подпомага военно воюващата с Русия страна и да се съобрази с ултиматума на БСП - това да се случва без изпращане на оръжие.

Повечето представители на управляващата коалиция представят това решение като разумно, но как изглежда то в очите на наблюдателите?

Свободна Европа потърси за коментар военните експерти и бивши министри на отбраната Бойко Ноев и Велизар Шаламанов, политолога Страхил Делийски и социолога Стефан Попов.

Повечето от тях разглеждат формулировката на българската военнотехническа помощ за Украйна като компромисна, обслужваща основно вътрешнополитическите интереси на четворната коалиция и дори граничеща с "позорна измама".

От четиримата единствено Шаламанов е на мнение, че благодарение на механизмите за диалог и взимане на решения в НАТО и Европейския съюз (ЕС) България е намерила адекватен начин да оказва "необходимата подкрепа" на Украйна.

"Решение, което е бягство от решение"

Преподавателят по философия и социология в Нов български университет Стефан Попов описва решението на Народното събрание като "компромис на всички нива" и "решение, което е бягство от решение".

"То изразява тази колеблива битово-миротворческа позиция на България, която не смее да се определи", коментира той пред Свободна Европа.

Според него решението ще повлияе на начина, по който съюзниците на България ще гледат на нея.

"Сега всичко изглежда по характерния начин пред западните партньори от ЕС и НАТО - една колеблива, лигава България, която не може да упражнява пълноценно външнополитическия си суверенитет."

Според политолога и преподавател в Софийския университет Страхил Делийски формално "от това решение не следва нищо". По думите му то се придържа към основните ангажименти на България като страна член на НАТО, които бяха валидни и досега.

"Победа за путинизма"

Бившият ръководител на българската дипломатическа мисия към НАТО и бивш военен министър Бойко Ноев описва решението на депутатите като опит за "позорна измама" на българското общество, на съюзниците на България и на украинския народ.

"Решението е всъщност победа за привържениците на путинизма в България", казва той през Свободна Европа. "От една страна то ограничава възможната помощ изрично само до ремонт, а от друга още повече стеснява опциите само до "възможностите на България", каквито на практика не съществуват."

Според него България няма капацитет да ремонтира украинска военна техника.

"Първо, отдавна вече нямаме необходимите кадри и второ, защото нямаме резервните части, които основно са руско, и ограничено украинско производство."

Ако София не изпълни поетия пред Украйна ангажимент, това "окончателно ще дискредитира България като ненадежден партньор и съюзник", смята още Ноев. Според него съществува теоретична възможност Украйна да изнесе в България своите специалисти и ремонтни заводи, но "това на практика едва ли е възможно".

Възможност за България

Според бившия депутат от "Демократична България" и бивш министър на отбраната Велизар Шаламанов обаче в рамките на бъдещото "засилено военнотехническо сътрудничество" между двете страни България ще може да усъвършенства производствената си и ремонтна база.

"Ремонтната база в България, ако наистина тук пристигнат украински машини за ремонт, може да бъде подсилена със специалисти от Украйна, ноу-хау и помощ от наши съюзници", отбелязва той пред Свободна Европа.

Шаламанов не е съгласен с критиките на ГЕРБ, че изпратеното от името на Володимир Зеленски писмо, в което се споменава само ремонт на военна техника в България, е плод на "позорен натиск" от София.

"Това писмо е резултат на добрите отношения между България и Украйна, на добрите механизми за консултации и взимане на решения в НАТО. Позорно е, че две правителства на Бойко Борисов от 2014 до 2021 г. не направиха нищо за превъоръжаване на българската армия, за разполагане на многонационални сили в България и за прочистване на сектора за сигурност от хора, които открито подкрепят Путин."

"Всички поотделно са недоволни"

Страхил Делийски обяснява това поведение на управляващото мнозинство в парламента с широкия формат на коалиционното правителство - четири формации, които формално покриват почти целия политически спектър.

"Забележете реакциите - сякаш всички по отделно са недоволни, техните избиратели вероятно също не са съвсем доволни от решението, но общият резултат е, че се намери символна формула, чрез която поне на този етап да се потушат някакви тежки противоречия вътре в коалицията", отбелязва Делийски пред Свободна Европа.

Той описва този резултат като един от ефектите на широките коалиции, които целят да "обират ръбовете на поляризацията". Според него решението на парламента е "едно символно действие, чрез което се препотвърди целостта на коалицията".

Според Стефан Попов "коалицията, колкото и да е сложна, няма да се разпадне - това удовлетворява всички". По тази причини Попов вярва, че дори БСП да беше гласувала против помощ с въоръжение за Украйна, а останалите ѝ коалиционни партньори - за, правителството пак нямаше да се разпадне.

"Йезуитската позиция" на БСП

Шаламанов не отрича, че ултиматумът на БСП България да не изпраща оръжия в Украйна изглежда като "йезуитска позиция" на фона на информацията, че износът на въоръжение и боеприпаси за трети страни се е увеличил от началото на войната.

"Позицията на БСП е йезуитска, но това си е отговорност на БСП, Важното е, че България, чрез механизмите на НАТО и ЕС, оказва необходимата подкрепа на Украйна, включително чрез производство в наши военни заводи", обобщава бившият военен министър.

Страхил Делийски коментира, че позицията на БСП може да не свърши работа и пред собствения ѝ електорат.

"Аз не съм убеден дали тази позиция на БСП ще бъде разбрана от намаляващите избиратели на партията по същия начин, по който тя я комуникира", казва политологът. "БСП при Нинова отдавна се превърна не в инструмент за защита на правата на някакви общности, а в инструмент за реализиране на властовите амбиции на шепа хора."