Как се замита полицейско насилие, а хулиганство срещу полицай се разследва бързо

Може ли прокуратурата да неглижира очевидни данни за полицейско насилие над протестиращи, а в същото време усърдно да разследва и изправя пред съда същите граждани за хулигански прояви по показания на полицаите?

Законът казва, че държавното обвинение би трябвало да полага еднакво обективни усилия да стигне до истината и в двата случая, но реалността дава поводи за известни съмнения.

Близо две години след полицейския побой над протестиращи пред Министерския съвет (МС) в София нито един служител на МВР не е обект на наказателно дело. За разлика от много арестувани тогава протестиращи.

Става въпрос за началото на протестите срещу третия кабинет на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, когато на 10 юли 2020 г. няколко униформени бяха заснети как налагат с палки задържани демонстранти зад колоните на сградата на МС.

Случаят провокира обществено възмущение и критики към пасивността на прокуратурата, която се активизира и повдигна обвинения на четирима полицаи цяла година по-късно. Това стана, едва след като в парламента бяха показани крити дотогава кадри от охранителна камера. И за всички стана ясно, че през онази вечер няколко полицаи са влачили, хвърляли, ритали и налагали с палки заключени с белезници на гърба арестанти.

Въпреки категоричните доказателства за полицейски произвол към днешна дата все още няма осъдени. Няма дори започнали съдебни дела срещу униформени. Единствените, които бързо бяха изправени пред съда, са хора от протестиращите. И зад тази констатация стоят реални примери. Открихме, че някои от тези примери са плод на действията на един и същ прокурор. Държавното обвинение обаче засега отказва да ги коментира.

Полицейска бруталност. Кадрите, крити една година

Един прокурор – три примера

Иван Иванов е обвинител в Софийската районна прокуратура (СРП) от няколко години. Преди това е работил като разследващ полицай в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), потвърдиха пред Свободна Европа два независими източника. Той е наблюдаващ прокурор поне по три от случаите, свързани с вечерта на 10 юли 2020 г., които впоследствие добиха широка медийна известност.

В единия от тях Иванов игнорира два видеозаписа с насилие над протестиращ, както и медицинското му свидетелство, и отказва да образува досъдебно производство. Изводът му е, че пострадалият се е самонаранил, а действията на полицаите са унизителни за него, но не и престъпни.

В другия случай има повдигнати обвинения срещу униформени за нанесен побой над демонстрант, но след година и осем месеца разследване Иванов изведнъж установява, че извършителите на побоя са други. Тъй като все още не е ясно кои са те, прокурорът частично прекратява производството.

В третия случай той се придържа изцяло към показания на полицай, който твърди, че протестиращ го е псувал и блъскал. Затова повдига обвинение на задържания и бързо го изправя пред съда. Там подсъдимият обаче е оправдан, а още на следващия ден прокурор Иванов протестира решението пред втората инстанция. Делото все още е висящо.

Евгени Марчев

Най-емблематичният от тези три случая е този на студента Евгени Марчев. Кадрите, заснети с телефони, как полицаи го влачат и бият зад колоните на МС обиколиха социалните мрежи още през юли 2020 г. Това стана повод тогавашният премиер Борисов да обясни, че дядото на младежа е бил "комунист", което освен, че се оказа невярно, така и не стана ясно какво общо има със случая.

След появата на видеото от охранителна камера година по-късно, бяха повдигнати обвинения на четирима полицаи, включително и за нанесения побой на Марчев. Осем месеца по-късно обаче "Сега" съобщи, че обвинените униформени вече не са заподозрени за нараняванията на студента и това разследване частично е прекратено.

Изданието се позова на постановление на прокурор Иван Иванов от СРП от 14 март тази година, с което Свободна Европа също разполага. В него обвинителят пише, че при привличането към наказателна отговорност на четиримата полицаи на 15 август 2021 г. колегата му, който е бил дежурен, е допуснал "смесване на лица - извършители и пострадали".

Иванов не оспорва, че на Марчев са били причинени мозъчно сътресение и други контузии, но приема, че обвинените полицаи са пребили друг младеж. Затова постановява, че извършителите на побоя над студента все още не са установени и тепърва трябва да събира доказателства за тяхната самоличност, за да прецени дали да им повдигне отделни обвинения.

"Същите са голи до кръста"

Единственото, което прокурор Иванов знае за полицаите, пребили Марчев, е, че те са означени като "униформени служители" №11, №6, №12 и №13. Защо близо две години по-късно не са идентифицирани от постановлението не става ясно.

Там пише единствено, че първоначално обвинените четирима полицаи всъщност са заснети как бият протестиращия Георги Солинков, а не Евгени Марчев. Обяснението за грешката е, че при повдигането на обвиненията им "записите с най-добро качество, изясняващи в най-пълна степен фактическата обстановка, не са били още открити и приобщени".

"Солинков и Марчев на кадрите си приличат, тъй като при задържането им същите са голи до кръста, тъй като дрехите им са разкъсани преди попадане в кадър. Освен по лицата обаче, същите се различават и по цвета на панталоните - сини дънкови за Солинков и черни за Марчев, което обаче на първоначалните записи е трудно разграничимо", аргументира се прокурор Иванов.

Той твърди, че различаването на полицаите също е било трудно, тъй като те "се движат бързо, а лицата се задържат в рамките на секунди, като някои от тях си приличат външно, разминават се един с друг, извършват се множество действия, включително удари и блъскане". Това според Иванов "лесно е довело до второ объркване и заблуждение - относно извършителите и техните действия".

"Правили са някакви неща"

Адвокатката на пострадалия Марчев - Полина Велчева, няма обяснение защо близо две години след побоя прокуратурата все така продължава да няма представа кои са извършителите. Въпреки наличието на ясни кадри от охранителна камера и въпреки че в МВР има изрична разстановка кои точно полицаи са действали на това място по време на протеста на 10 юли 2020 г.

"Правили са някакви неща, поне така пише в постановлението, но аз не знам какво са правили. За мен е нелогично да не могат да намерят полицаите при положение, че имат добри записи, полицаите се виждат, имат и план-разстановка в полицията", казва тя пред Свободна Европа в отговор на въпрос дали разследващите изобщо са опитали да идентифицират всички заснети униформени.

Тя все още няма достъп до събраните по случая доказателства, въпреки че Марчев е конституиран като пострадал и по закон има право да се запознае с материалите по разследването преди то да бъде приключено.

Прокурор Иванов обаче не е дал възможност на защитата да прочете делото преди да го прекрати частично, което Велчева определя като "процесуално нарушение".

"Според мен не е следвало изобщо да се прекратява досъдебното производство спрямо тези четирима полицаи, тъй като самият прокурор казва, че за трима от тях има данни, че са били друг от протестиращите", коментира още адвокатката на Марчев.

Марио Стоянов

По стечение на обстоятелствата Полина Велчева защитава и друг арестант от вечерта на 10 юли 2020 г., който стана известен в медиите като първия задържан на демонстрацията през онази вечер. Става въпрос за Марио Стоянов, който е бил заключен още към 20:30 часа, обвинен в хулиганство и изправен пред съда. Прокурор по неговото дело отново е Иван Иванов от СРП.

Стоянов е обвинен, че е псувал един от охраняващите протеста полицаи, "без провокация" го е блъснал с ръце в гърдите и го е ритнал в коляното. В обвинителния акт пише, че престъплението на подсъдимия "се отличава с изключителен цинизъм" и "изключителна дързост".

При разглеждането на делото в Софийския районен съд обаче никой от разпитаните като свидетели колеги на потърпевшия полицай не потвърждава изрично тези твърдения. Това е видно от протокол от заседание на съда на 4 октомври 2021 г., с който Свободна Европа разполага.

Всички казват, че са виждали подсъдимия, но не могат да конкретизират на кой точно протест. Един от полицаите дори смята, че Стоянов е бил арестуван през есента. Друг казва, че младежът е викал "оставка" и "еничари", но не си спомня да го е псувал.

На изричен въпрос дали е чул Стоянов да псува конкретно потърпевшия му колега, въпросният свидетел отговаря: "Всички викаха." И добавя само, че между двамата е имало "физически сблъсък", който се е изразявал във взаимно бутане с ръце. Единственият, който потвърждава напълно тезата на прокуратурата, е потърпевшият полицай Александър Спасов.

Накрая съдът приема, че обвинението не е доказано и на 7 декември 2021 г. оправдава Марио Стоянов. Още на следващия ден прокурор Иванов внася протест срещу присъдата в Софийския градски съд. Делото все още не е приключило на втора инстанция.

Тони Липошлиев

Същият прокурор се оказва главно действащо лице и в трети казус от 10 юли 2020 г., добил медийна известност. Става въпрос за задържането на Тони Липошлиев, който впоследствие освидетелства свои наранявания, получени при ареста, и подава жалба за полицейско насилие.

Обвинителят Иванов извършва проверка, която завършва с отказ от образуване на досъдебно производство. Основното заключение е, че Липошлиев се е "самонаранил" при "пълзенето", след като е бил заключен с белезници и хвърлен зад колоната на МС.

Прокурорът все пак споменава, че според свидетели задържаният е бил "подритнат", докато е лежал на земята, но според изводите му няма данни за нанесен побой, а това е просто "действие, унижаващо честта и достойнството му". Затова Иванов приема, че на пострадалия е била нанесена само обида, за която той е могъл да подаде частна жалба в съда, но не го е направил. Срещу кого е трябвало да бъде тази жалба, не става ясно.

След задържането си Тони Липошлиев не е обвинен в хулиганство, а през октомври миналата година Софийският районен съд постанови, че арестът му е бил незаконен. Същото стана и по случая на Евгени Марчев.

Свободна Европа направи опит да се свърже по телефона с районния прокурор на София Невена Зартова, за да потърси за коментар колегата ѝ Иван Иванов. Зартова все още е и говорител на СРП, но не отговори на позвъняванията ни.