Как прокуратурата се сети за правата на хората под карантина заради депутат от ГЕРБ

В началото на извънредното положение заради коронавируса шофьор на ТИР се връща от чужбина. Предписана му е задължителна самоизолация. Той обаче я нарушава, защото решава да кара след линейката, която откарва сина му в спешно отделение. Затова е осъден на две година и половина условно и на 20 000 лв. глоба.

Близо две години по-късно, когато официално отменената от 1 април извънредна противоепидемична обстановка е към своя край, адвокат дава положителен резултат за COVID-19 и е поставен под задължителна карантина. Той обаче си прави още няколко теста, които са отрицателни, и решава да присъства на две съдебни заседания в нарушение на предписанието на здравните власти. Прокуратурата отказва да го разследва, приемайки случая за маловажен.

В първата история става дума за завърнал се от Германия неизвестен пловдивчанин, за когото през 2020 г. разказа в. “Капитал”. Във втория - за варненския народен представител от бившата управляваща партия ГЕРБ Бранимир Балачев, за когото наскоро съобщи МВР.

Формално прокуратурата не прави разлика между общественото положение на двамата, но на практика третира случаите по коренно различен начин.

Спрямо шофьора впряга цялата строгост на закона, за да го накаже, без да отчита обстоятелството, че той не е бил доказано болен от COVID-19, а просто е нарушил превантивната си изолация, за да последва сина си до болницата.

В ситуацията с депутата обаче държавното обвинение анализира неясното законодателство и хаотичните противоепидемични мерки и така достига до извода, че те нарушават правата му и дори създават риск от политическа саморазправа с него. Затова отказва да образува разследване.

Според юристи аргументите на прокуратурата да не се занимава с депутата с основание се позовават на редица проблеми в преследването на нарушителите на карантина, но те биха били валидни и за огромна част от предишните подобни случаи, в които хора не само са били разследвани, но и осъждани.

В заключение се оказва, че казусът на Бранимир Балачев разкрива двете страни на един голям проблем. Първо, приетото в началото на извънредното положение наказателно законодателство за неспазена карантина е твърде общо и позволява несъразмерна репресия. И второ, главният прокурор Иван Гешев не е направил нищо, за да уеднакви критериите, по които подчинените му преценяват тези случаи.

Случаят на Балачев

На 21 февруари ръководството на МВР сезира Софийската градска прокуратура (СГП), че Балачев най-вероятно е извършил престъпление по член 355 от Наказателния кодекс (НК). Именно това е текстът, редактиран от бившото управляващо мнозинство на ГЕРБ и “Обединени патриоти” в парламента, за да се затегне контролът над спазването на карантината в началото на коронавирусната епидемия. Той предвижда до 5 години затвор.

СГП образува преписка по сигнала на вътрешното министерство, която потвърждава всички факти в него. На 26 януари депутатът от ГЕРБ действително е дал положителна проба за COVID-19. Затова Регионалната здравна инспекция във Варна му предписва 10-дневна карантина до 4 февруари.

В следващите дни той си прави още четири теста - всичките отрицателни. Тъй като няма никакви симптоми на болестта, на 1 февруари решава да отиде на две заседания на Районния съд във Варна по дела, по които е ангажиран като адвокат.

“В хода на полицейската проверка на варненската полиция е установено, че освен по съдебни заседания в Районен съд - Варна, народният представител е участвал и в пресконференция на политическа партия по време на карантината”, допълниха тази седмица от МВР с уточнението, че това обстоятелство е убягнало на Софийската градска прокуратура.

Малко повече от месец след началото на прокурорската проверка, Йордан Петров от СГП отказва да образува разследване по случая, въпреки че отчита в постановлението си, че Балачев действително е нарушил карантината си умишлено.

За да мотивира отказа си, прокурорът прави нещо, което много други негови колеги преди него не правиха и затова бяха критикувани от юристи през последните две години. Той анализира неяснотите в приетата през март 2020 г. поправка в Наказателния кодекс, хаотичните промени в заповедите на здравния министър и произтичащите от това рискове за постоянно нарушаване на правата на обвиняемите за неспазена карантина.

Мотивите на СГП

Прокурор Петров излага подробно своите мотиви на цели осем страници. Разсъжденията му започват от обстоятелството, че член 355 от НК е бланкетна норма и препраща към заповедите на здравния министър, въвеждащи противоепидемичните мерки, “които се променяха през седмица или две”.

Според него заради тази непостоянност “буквално нямаше защита срещу тези заповеди и не можеше да се прецени дали са конституционносъобразни, целесъобразни, нищожни и т.н.”

“Това поставя под въпрос възможността такъв акт да става основание за търсене на наказателна отговорност. Вярно е, че ситуацията бе нова, но със засягането на правата следва да се внимава”, арументира се обвинителят, отбелязвайки, че “това важи с още по-голяма сила, когато се касае за криминализиране на определен род деяния – българският народ е особено чувствителен на тема засягане на свобода”.

Петров определя приетата през март 2020 г. поправка на НК “опит за съживяване на мъртва до този момент правна норма” и се възмущава от липсата на логика в първоначалните мерки, с чието изпълнение е свързана въпросната норма.

“По безпрецедентен начин бяха криминализирани сядането на пейка или разходката в парка (но не и за разхождащите кучета, които бяха по-равни от останалите)... Бе забранено спортуването, което подобрява здравето и имунитета... Но по никакъв начин не бе дори намекнато за воденето на самоунищожителен нездравословен начин на живот, от който пряко следствие е влошаване на здравето на населението”, посочва прокурорът в постановлението си за отказ от разследване от 28 март, с което Свободна Европа разполага.

Една от основните му критики към този текст от Наказателния кодекс е, че парламентът не е отчел “по никакъв начин, че за да може едно деяние да е престъпление, то следва да е на първо място общественоопасно”.

"Политическа саморазправа"

“Не бе направена никаква разлика между различните видове нарушения на правилата и мерките. Всяко нещо формално подлежеше на еднакво санкциониране. Кой решава кое е престъпление и кое административно нарушение при липса на ясни критерии? Всяко деяние може да бъде тълкувано по удобен начин и използвано за всякакви цели (в това число и политическа саморазправа).”

Освен това Петров критикува променливите изисквания за тестовете, с които се установява COVID-19, както и факта, че в течение на епидемията беше предвидена възможност поставянето под карантина да може да става и по телефона. В тази връзка той отбелязва, че за човек “не е ясно дали му се обажда служител на РЗИ”.

В интерес на депутата Балачев прокурорът изтъква в мотивите си, че макар да е знаел, че нарушава карантината си, той се е чувствал добре, не е имал никакви симптоми, а и е преследвал общественополезна цел - да не се отлагат съдебни заседания заради него.

Мотивите на Петров стигат и до анализ на неравнопоставеността между хората, които съвестно се тестват за коронавирус, и тези, които предпочитат да не рискуват да бъдат поставени под карантина.

“Буквално става така, че стриктното изпълняване на граждански дълг да разбереш какво точно ти има и дали не си опасен за другите, става основание за наказателно преследване. Ето защо е напълно разбираемо, че много хора предпочитат въобще да не се занимават със здравната система, което пък допринася за по-голямото разпространение на заболяването”, обобщава обвинителят.

В крайна сметка той приема случая на депутата от ГЕРБ за маловажен и отказва да образува досъдебно производство. Преценката му обаче не е окончателна и МВР вече обяви, че ще обжалва отказа му пред Софийската апелативна прокуратура, защото “смята, че законите трябва да се тълкуват и прилагат идентично за всички български граждани”.

"Удивително творчество"

Адвокат Мария Шаркова е специалист по медицинско право и през последните две години тя неведнъж е критикувала както здравните власти за непоследователните и често неразбираемите им действия, така и прокуратурата за строгостта, с която преследва нарушители.

Тя определя постановлението на прокурор Петров като “удивително творчество и сериозно старание да се анализира цялата нормативна уредба по начин, че да се достигне до извода за маловажност на деянието”.

“Принципно не мога да не се съглася, че в определени случаи ангажирането на наказателната отговорност за нарушаване на карантина представлява свръх репресия - такива примери имаше много, включително за хора, които са нарушили карантината си, за да отидат на погребение или за да придружат болен роднина”, коментира тя пред Свободна Европа, припомняйки, че адвокатите все пак имат право на болничен лист като доказателство, че са възпрепятствани да се явят на дело по здравословни причини.

Шаркова споделя и критиката на прокурор Петров, че нарушаването на карантина в идентични случаи може да бъде третирано различно - като престъпление или като административно нарушение. Но според нея е важно да се подчертае, че “законите следва да се прилагат еднакво, без оглед личността на нарушителя”.

“Би било добре прокуратурата също толкова напоително и старателно да анализира дейността си по повдигане на обвинение и срещу други лица, нарушили карантина или изолация, тъй като е интересно да се обсъди в кои други случаи е приела за маловажно нарушаването на предписание на РЗИ за изолиране на болен или карантиниране на контактен.”

Шаркова казва още, че “на фона на иначе репресивния уклон на прокуратурата по тези въпроси, съжденията за пропорционалността на мерките и изложените в постановлението примери заслужават адмирации, защото е важно прокурорите също да имат чувствителност към спазването на правата на човека”.

Бездействието на Гешев

Бившият прокурор от СГП и настоящ правен експерт в Антикорупционния фонд Андрей Янкулов също беше сред отявлените критици на репресията, която държавата насочи срещу нарушителите на противоепидемичните мерки в началото на пандемията.

Въпреки че принципно изразява съгласие с преценката на бившия си колега по отношение на Балачев, той подчертава пред Свободна Европа, че този случай разкрива “големия проблем” по темата, “който на първо място е на законодателно ниво, но на второ място – в управлението на самата прокуратура”.

“Не се създаде единен стандарт как трябва да се действа по тези случаи. Поне що годе единен. Никой не разбра главният прокурор да е издал някакви методически указания как да се водят делата по този текст от НК. А ако е имало такива, то те очевидно не са сработили”, коментира Янкулов.

Той припомня, че сред основните правомощия на Гешев е да анализира дейността на подчинените си по места и когато забележи различно третиране на идентични случаи, да уеднакви работата на редовите обвинители по тях. Друга възможност е да сезира Конституционния съд или Народното събрание за законодателни противоречия и пропуски.

Вместо това обаче главният прокурор предпочете да се занимава с несвойствени за позицията му дейности като проверки на цените в аптеките и призиви за обявяване на почти военно положение в някои общини като Банско, например, припомня Янкулов.

От днешна гледна точка той е на мнение, че нанесените досега щети на хора, които са били прекомерно наказани за нарушена карантина или други мерки, могат да бъдат поне частично поправени, ако Народното събрание приеме амнистия за подобни присъди. Повечето от тях бяха споразумения за условни наказания, пробации или глоби.