Залезът на крайнодесните в Украйна. Защо руската теза за войната не издържа

"Шайка наркомани и неонацисти". Така руският президент Владимир Путин описа украинското държавно ръководство в първия ден от войната, чиято основна цел по собствените му думи беше "денацификация" на Украйна.

Оттогава мина повече от месец, в който проруските говорители в Европа многократно повтаряха тезата, че военната агресия на Москва е била предизвикана от крайнодясното управление в Киев, което в продължение на 8 години е подложило много хора на "геноцид".

Става въпрос за населението на източния регион Донбас, който от 2014 г. насам е превзет от въоръжени проруски сепаратисти, контролиращи двете самопровъзгласили се "народни републики" Донецк и Луганск. Именно официалното признаване на тяхната независимост от Москва предшестваше нахлуването на руската армия в Украйна от три страни на 24 февруари.

Достоверността на твърдението за "геноцида", предприет от "неонацисткото" управление в Киев, обаче изглежда твърде спорна не само заради еврейския произход на президента Володимир Зеленски, опустошителните разрушения в жилищни зони и убийствата на цивилни, системно извършвани от руската армия.

Преглед на известните още преди войната факти показва, че в Украйна действително съществуват крайнодесни групировки, но в своя апогей те са имали подкрепа от около 10% от гласоподавателите, не са определяли политиката на страната, а в последните 8 години трайно губят популярност до едва 2% на последните избори.

Трагедията на 2 май 2014 г.

Основното събитие, което неизменно се припомня в проруския наратив през последния месец, е трагедията в Одеса от 2 май 2014 г. Тогава около 50 души загинаха по време на кървави сблъсъци между проукраински и проруски демонстранти. Кулминацията в тях беше запалването на емблематичната сграда на местния Дом на профсъюзите – бивша комунистическа партийна централа.

Украински националисти по време на шествието им в Одеса, 2 май 2014 г.

В последвалия пожар загинаха десетки хора, опитали да се скрият в сградата от безредиците. Ужасяващи кадри показаха как някои дори скачат от прозорците.

Това трагично събитие неизменно се припомня от застъпниците на руската теза за войната в Украйна заради практиката на нацистите на Източния фронт да затварят местни хора в църкви и да ги палят живи. Сравнението очевидно се прави заради присъствието на крайнодесни украински активисти по време на сблсъсъците в Одеса, които са обвинявани за запалването на профсъюзния дом.

Но отговорът на въпроса как започва всичко не е толкова еднозначен. Сблъсъците стават седмица преди провеждането на т.нар. "референдуми" за независимост на Донецк и Луганск – период, в който противопоставянето между застъпниците на единството на Украйна и проруските сепаратисти се намира в своята върхова точка.

По разкази на местни очевидци същата сутрин на гарата в Одеса започват да пристигат хора с Георгиевски ленти – символ, ползван от властта в Москва за отдаване на почит към жертвите на Великата отечествена война срещу нацистите. Част от тези хора са въоръжени, разказват местни пред Дойче веле.

Проруски активист насочва пистолет срещу шествието на украинските националисти в Одеса, 2 май 2014 г.

Веднага след трагедията в Одеса е сформирана "Група 2 май", в която се включват журналисти, експерти и активисти от двете враждуващи страни, за да установят първопричината за фаталните безредици. Групата се обединява около основното заключение, че трагедията е предизвикана от провокация, която е излязла от контрол, включително и заради бездействието на местната полиция.

На 2 май 2014 г. пред профсъюзния дом се разполага палатков лагер на проруските демонстранти. Същия ден в града има футболен мач и през центъра преминава шествие, в което, наред с обикновените привърженици, има и крайнодесни футболни хулигани. Участниците в него значително превъзхождат по брой поддръжниците на сепаратистите, които въпреки това ги провокират с хвърляне на камъни. Не след дълго проехтяват и първите изстрели, след които ситуацията ескалира неконтролируемо.

Тази хронология се потвърждава и от доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В него се споменава, че "около 400 футболни фенове от футболните отбори "Черноморец" (Одеса) и "Металист" (Харков)" са провели "митинг в защита на единството на Украйна на около 600 метра от противниците на правителството". Наблюдателите описват "около 100 активисти в подкрепа на единството в камуфлаж, с тояги и щитове".

Пожарът в профсъюзния дом в Одеса, 2 май 2014 г.

Кои са украинските крайнодесни

Безспорният емблематичен символ на крайнодесните украински движения в последните 8 години е подразделението "Азов", което в началото на конфликта се представяше като батальон.

Той е създаден през 2014 г. в Бердянск, кръстен на Азовско море, където се намира градът, и е забранен в Русия. Първоначално е доброволчески отряд, който се включва в сраженията в Донбас и играе поддържаща роля за отвоюването на Мариупол от украинските сили (през 2014 г. Мариупол е превзет за кратко от проруските сепаратисти, а после е върнат под украински контрол).

Именно този пристанищен град, който в момента е подложен на обсада и почти пълно унищожение от руската армия, е база на "Азов" – структура, която вече е част от Националната гвардия към украинското Министерство на вътрешните работи. Присъствието на това подразделение в града беше използвано като обяснение от руския външен министър Сергей Лавров за обстрела на родилна болница в Мариупол по-рано през март.

"През 2014 г. този батальон наистина имаше крайнодесен произход, основателите му бяха крайнодесни расисти", коментира Андреас Умланд от Стокхолмския център за източноевропейски изследвания пред АФП с уточнението, че оттогава насам това подразделение е било "деидеологизирано", за да се превърне в редовна бойна единица.

Членове на подразделението "Азов" полагат клетва в Харков, 11 март 2022 г.

Според него присъединяващите се в момента към "Азов" доброволци са привлечени не от неонацистка идеология, а от "репутацията на особено тежка бойна единица", която успешно се противопоставя на многократно превъзхождащите я руски сили.

"Азов" има спорна репутация не само заради недвусмислено заявяваните крайнодесни политически убеждения от негови членове през годините, но и заради символиката, с която е известен. Гербът на "Азов" е почти идентично копие на езическия символ "вълча кука" (Wolfsangel), използван от нацистката SS дивизия "Das Reich".

Официалното обяснение на членовете на украинското подразделение е, че гербът им всъщност изобразява стилизираните латински букви "N" и "I" като съкращение за "национална идея".

Изследователят от Центъра за правата на човека в Киев ZMINA Вячеслав Лихачов е на мнение, че в наши дни това подразделение функционира като много други украински полкове, "но с по-добър пиар". Към момента числеността на подразделението е около 2000 до 3000 души, но според различни източници ядротото му, което организира отбраната на Мариупол, е от около 1500-1600 бойци.

Бойци на "Азов" позират пред герба на батальона в Донецк, 4 ноември 2014 г.

Някои от първите представители на "Азов" произхождат от друга забранена в Русия организация – т.нар. "Десен сектор". Той стана известен покрай участието си в протестите в киевския Майдан, започнали в края на 2013 г. с безредици с полицията и довели до бягството на бившия проруски президент на страната Виктор Янукович.

Друг доброволчески батальон, създаден през 2014 г., за да подпомага украинските сили в конфликта в Донбас, е "Айдар". Заедно с "Азов" и "Десен сектор", той е често е обвиняван от Русия в различни престъпления срещу населението на Донецк и Луганск като убийства, отвличания, мъчения.

Още през август 2014 г. "Амнести Интернешънъл" призова властта в Киев да въведе ред сред доброволческите си батальони. Година по-късно правозащитната организация повторно посочи в свой доклад, че не само проруските сепаратисти, но и украинските сили са изтезавали задържани.

Членове на доброволческия отряд "Айдар" почиват по време на обучение край Житомир, 9 април 2015 г.

"За съжаление това не е някакво ново явление в Украйна. От десет години насам наблюдаваме как полицията се отнася към задържаните. Тя ги подлага на систематични изтезания и почти няма полицай, който да е понесъл отговорност за деянията си", казва през 2015 г. пред Дойче веле Татяна Мазур, ръководителка на украинския клон на "Амнести Интернешънъл".

Какво е влиянието им в Украйна

За да бъде направена адекватна преценка доколко са легитимни ползваните от проруския наратив доводи за "неонацистко" управление на Украйна, не трябва да се пренебрегват данните за политическото участие на крайнодесните в страната. Тема, която поддръжниците на официалната позиция на Москва обикновено пропускат.

Освен подразделение към украинската Национална гвардия, "Азов" включва и политическата партия "Национален корпус". На последните президентски избори в страната през 2019 г., спечелени от настоящия държавен глава Володимир Зеленски, всички местни националистически формации издигнаха общ кандидат, който спечели едва 1,6% подкрепа.

Същата година имаше и парламентарен вот, на който "Национален корпус" и "Десен сектор" се обединиха в листата на радикалната дясна партия "Свобода", която обаче събра едва 2,15% от гласовете и дори не успя да влезе във Върховната Рада.

Доброволци от гражданския корпус на "Азов" полагат клетва в Киев, 28 януари 2018 г.

Ниските резултати на крайнодесните всъщност бележат тенденция. През 2012 г. "Свобода" печели 10,44% от гласовете. На извънредните избори през 2014 г. резултатът на партията намалява до 6,4%, за да спадне до 2,15% през 2019 г. На този фон бившият лидер на "Десен сектор" Дмитро Ярош губи депутатското си място, спечелено след протестите на Майдана.

Преподавателката от френския университет "Париж Нантер" Анна Колин Лебедев обобщава тенденцията на цялостен "упадък" на украинските ултранационалистически политически сили с обстоятелството, че "мекият национализъм става мейнстрийм след руската атака" през 2014 г.

Има ли данни за геноцид в Донбас

Твърденията за извършен от украинските сили геноцид в Донбас често се съпровождат от данни за броя на убитите. Макар да са официално признати от различни международни организации, те всъщност включват и бойци, загинали по време на 8-годишния конфликт, а не само цивилно население.

По данни на Службата на Върховния комисар на ООН за човешките права общо загиналите по време на военните действия в Източна Украйна надхвърлят 13 000 души. Цивилните жертви обаче са значително по-малко – поне 3350 според доклад на ООН и най-малко 3000 според доклад на Международния наказателен съд, цитирани от АФП.

Разследващи работят около пътнически автобус, попаднал под обстрела на проруски сепаратисти в района на контролно-пропускателен пункт на украинските сили близо до град Волноваха в Донецка област, 13 януари 2015 г.

Данните сочат, че над 2000 от тези жертви са загинали преди обявяването на примирието, подписано в Минск през февруари 2015 г. Това изчисление включва и 298-те жертви от сваления през юли 2014 г. самолет MH17 на малайзийските авиолинии. От данните ясно се вижда, че в периода между 2016 г. и 2021 г. цивилните жертви в региона намаляват драстично, отбелязва и българският сайт Factcheck.

По този повод бившата наблюдателка на ОССЕ в Луганск Дамянка Панталеева коментира наскоро пред БНР, че категорично няма доказателства рускоговорящото население в Донбас да е било подложено на геноцид от Киев, както твърди Кремъл.

"Знам, че звучи жестоко, но това е ниско интензивен конфликт", обобщава тя пред Свободна Европа с уточнението, че "най-много цивилни жертви има от обстрели" от двете страни на контактната линия между украинските сили и сепаратистите в Донбас.

Панталеева е бивша служителка на МВР с опит от мисията на ООН в Косово. През 2015 г. кандидатства чрез българското външно министерство за мисията на ОССЕ в Донбас и е одобрена. Прекарва около година в отцепения от сепаратистите Луганск.

Хора минават покрай тялото на жертва след обстрел в източния украински град Крамоторск, 10 февруари 2015 г.

По думите ѝ през този период никой от колегите ѝ наблюдатели не е получавал информация за извършван геноцид, макар че много техни проверки са били възпрепятствани както от сепаратистите, така и от украинските сили.

"Ние сме имали конференции, срещи, ходили сме на проверки на бази, където ни допуснат. И едните не са ни давали достъп до някои места, и другите не са ни давали. И от двете страни сме срещали пречки и сме ги описвали в докладите си. Друго няма какво да направим."

Панталеева подчертава, че броят на убитите цивилни в региона рязко е спаднал след сключването на Минските мирни споразумения през 2015 г. и утвърждаването на ролята на международните наблюдатели, които в първите месеци от конфликта са били много малко и дори се е случвало да бъдат отвличани от сепаратистите.

Друго разминаване с тезите на Кремъл личи в самата дефиниция на понятието "геноцид" – престъпление, насочено към унищожаването на "национална, етническа, расова или религиозна група като такава". Русия никога не е уточнявала коя именно е групата, която украинските "неонацисти" са искали да унищожат като такава.